Киевска Рус: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 2003:C9:DBEF:3501:39AC:2FFA:87F2:AB10 (б.), към версия на Zhoxy
Етикет: Отмяна
Borislavpenkov (беседа | приноси)
м →‎Външни препратки: Монеты времен Киевской Руси -сайта на- Одесский музей нумизматики (поправяне на малка правописна грешка)
Ред 113: Ред 113:
* [http://web.archive.org/web/20030411094149/rus-hist.on.ufanet.ru/readme.htm Шишкин, Сергей Петрович] (2003).
* [http://web.archive.org/web/20030411094149/rus-hist.on.ufanet.ru/readme.htm Шишкин, Сергей Петрович] (2003).
* [http://web.archive.org/web/20031013170324/http://rus-hist.on.ufanet.ru/ От древней Руси до Империи Российской]
* [http://web.archive.org/web/20031013170324/http://rus-hist.on.ufanet.ru/ От древней Руси до Империи Российской]
* [http://www.museum.com.ua/expo/kiev_ru.html Монеты времен Киевской Руси] на сайте [[Одесский музей нумизматики]]
* [http://www.museum.com.ua/expo/kiev_ru.html Монеты времен Киевской Руси] сайта на [[Одесский музей нумизматики]]


[[Категория:Киевска Рус| ]]
[[Категория:Киевска Рус| ]]

Версия от 13:14, 20 февруари 2019

Киевска Рус
Київська Русь
862 – 1139
      
Герб
Герб
Киевска Рус 1015-1113 година
Киевска Рус 1015-1113 година
КонтинентЕвропа
СтолицаВелики Новгород (862—882), Киев (882—1240)
Официален езикдревноруски
Религияхристиянство
Форма на управление
ДинастияДинастия
Законодателна властВече
История
Основаване862
Завладяване на Киев от Олег882
Договор с Византия907
Покръстване988
Разпадане на Киевска Рус12 век
Площ
Общо (1000)1 330 000 km2
Население
По оценка от 1000 г.5 400 000 души
Валутакуна
гривна
ногата
Предшественик
Руски каганат Руски каганат
Наследник
Киевско княжество Киевско княжество
Днес част от Украйна
 Русия
 Беларус
Киевска Рус в Общомедия
Киевска Рус през 10 век
Златната порта в Киев

Киевска Рус (Шаблон:Lang-uk, Шаблон:Lang-la) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век[1][2], като резултат от пренасянето на столицата от Ладога в Киев (през 882 г. от Олег) и обединението под властта на князете от династията Рюриковичи на 2-та главни центъра на източните славяни и русите – Новгород и Киев, (а също на земите, разположени покрай пътя към Византия) до падането на Киев под натиска на татарите. Киевска Рус е сред най-големите по територия европейски държави през Средновековието.

Възникване на държавността

В съветската историография има 2 хипотези за образуване на Киевска Рус.

Въпросите за това бил ли е „варягаРюрик – основател на княжеска династия, какъв е произходът на летописните „варяги“, свързано ли е с тях името Рус, продължават да бъдат дискусионни в съвременната историческа наука. Едва с развитието на славистиката и кирилометодиевистиката стават ясни контурите по образуването и формирането на великоруската народност и държавност.

Хронология

Варяги“ – картина на Николай Рьорих, 1899

За основатели на Киев и първи вождове на племето поляни летописната легенда смята братята Кий, Щек и Хорив. Някои източници отнасят тяхната дейност към 9 век, обаче според археологическите данни Киев е по-стар.

Първите сведения за държава на славяни по днепровска (вероятно киевска) локализация в западноевропейски и арабски източници се отнасят към началото и първата третина на 9 век. От това време става известен и етнонимът „Русь“.

През 860 г., при византийския император Михаил III, войските на древната Рус провеждат първия известен набег на Константинопол, завършил със сключване на руско-византийски договор за „мир и любов“. Повесть временных лет приписва този поход на управляващите в Киев варяги Асколд и Дир, независими от Рюрик, и го датира в по-късно време (866). Походът довежда до така наричаното първо кръщаване на Рус, известно по византийски източници.

През 882, по летописната хронология, полулегендарният княз Олег, без да е роднина на Рюрик, завладява Киев, убива Асколд и Дир и обявява Киев за столица на своята държава; отново връща езичеството, макар че се съхранява малка християнска общност в Киев. При Олег Рус се избавя от зависимостта си от Хазарския хаганат. Сключени са първите писменни договори с Византия през 907 и 911 г., даващи изгодни условия за търговия на руските търговци (отменят се мита, осигурява се поправка на корабите), решават се правови и военни въпроси. Съгласно летописната версия Олег, получил титлата велик княз, управлява повече от 30 години, без да зачита законния наследник – Игор, син на Рюрик. Той заема престола след смъртта на Олег около 912 г. и управлява до 945 г.

Игор извършва 2 военни похода срещу Византия. Първият, през 941 г., завършва неуспешно. Походът през 944 г. завършва с договор, потвърждаващ много от положенията на предишните договори от 907 и 911 година, но отменящи безмитната търговия.

След смъртта на Игор властта формално наследява неговият син Светослав I. Но поради малолетието на Светослав реалната власт се оказва в ръцете на вдовицата на Игор княгиня Олга. Тя става първият управител на древноруската държава, официално приел християнството през 957 г.

Около 962 година възмъжалият Светослав поема властта в своите ръце. Неговото управление се характеризира с множество военни походи, цел на които е създаване на славянска държава със столица в крайдунавската област. Тръгвайки на походи, Светослав неведнъж оставя Киев беззащитен пред набезите на номадите. Той е убит в бой с печенеги при завръщане в Киев от неуспешен поход през 972 г. След смъртта на Светослав се разгаря междоусобица за престола (972978 или 980). Традиционно княжеската власт в Киевска Рус се е предавала на най-стария в рода (чичото е имал предимство пред племенника). В хода на междоусобиците се налага синът на Светослав Владимир I.

Покръстване на Киевска Рус

При Владимир, управлявал в периода между 978 и 1015 г., официална религия на Древноруската държава през 988 г. става християнството. В градовете, най-старите, от които наред с Киев и Новгород, са Стара Ладога, Белоозеро, Ростов Велики, Суздал, Псков, Полоцк, се развиват занаятите и търговията. Създават се писмени паметници на като (Новгородския кодекс, Остромировото евангелие, Повесть временных лет, жития) и архитектурата – (Десятинната църква, Софийският събор в Киев и едноименият събор в Новгород). Установяват се връзки с южните и западните славяни, Византия, Западна Европа, народите на Кавказ и Средна Азия.

Църквата св. София, премъдрост Божия, в Новгород

Киевската Рус постоянно се бори с набезите на номадските племена, каквито са печенегите, тюрките и куманите.

Управлението на Ярослав Мъдри (1019 – 1054) става време на най-голям разцвет на държавата. Обществените отношения се регулират от сборника закони „Руска правда“ и княжеските устави. Ярослав Мъдри провежда активна външна политика. Той се сродява с множество управляващи династии в Европа.

През втората половина на 11 век княжеските междоусобици и набезите на куманите довеждат до отслабване на държавата. Опити да се съхрани единовластието в Киевска Рус са предприети от князете Владимир Мономах (управлявал в Киев през 1113 – 1125) и неговият син Мстислав Велики (управлявал през 1125 – 1132).

През втората четвърт на 12 век Киевска Рус се разпада на самостоятелни княжества, а също така на Новгородската и Псковската републики.

Старобългарски произход

През 9 век Източна България се разделила на Киевска България с център в Киев, която била наречена Урус-Рус, Киевска Рус, и Волжска България, която се наричала Ак Булгар, с центрове градовете Болгар, Буляр и Казан. През 10 век Волжска България приела исляма и всички символи от езичеството били забранени. Известно време българските царе запазили тризъбеца – „балтавар“, под предлог, че той символизира арабската буква „б“ и означава „България“. Към края на 10 век тризъбецът – „балтавар“, престанал да бъде официален герб на Волжска България. Но българските управници продължавали да смятат „балтавар“ за свой родов знак. Като символ на властта тризъбецът от хуните (авторът на версията отъждествява хуните с българите) преминал при монголите.

Днешната Украйна, бившият български Кара-Саклан, влизала в границите на държавата Идел, поне до 3 век. След разпадането на „Черна България“ в средата на 9 век българският цар Хабдула Джилки получил Волжска България, а неговият по-малък брат Лачин – нейната западна част (Украинска България), която получила името на българския цар от началото на 9 век Урус Айдар – „Рус“ или „Киевска Рус“.

В Киевска Рус господствали българските боляри – тенгрианците, които почитали Биргюн (Перун). Великокняжеската династия от Киевска Рус смятала тризъбеца „балтавар“ за свой герб. Управниците на Рус запазили тризъбеца като герб за държавата си до 12 век. Великият княз Владимир (правнук на Лачин) изсичал тризъбеца на своите монети и след като Рус приела християнството – през 988 г. В началото на 12 век великият княз Владимир Мономах разгромил българската култура в Киевска Рус заради желанието си да ориентира държавата към християнството на Запада; той се опитал да премахне тризъбеца от герба на Киевска Рус. Владимир Мономах не само забранил българския тризъбец, но и подправил руските летописи. По негова заповед монасите летописци превърнали Лачин в „Рюрик“, а сина на Лачин – Угер, в „Игор“, но в други източници от това време киевските управници от 9-11 век се наричали с титула „каган“ – „каган Владимир“, „каган Ярослав“ (Мъдри) и пр.

Част от разпадналата се Велика България между Волга и Днепър била гъсто населена с български племена, беренджари-берендеи, баджанаци-печенези, каракалпаки – черни клобуки, хазари, племето харка, себери, или севери – „севрюки“, и др. Тези племена също съхранили тризъбеца като свой символ. В своята поема авторът на „Слово за полка на Игор“ осъжда Владимир Мономах за конфликтите му с южнобългарските племена. В това време цялата черниговска аристокрация се състояла от представители на знатните български родове – представители на едно от разклоненията на българската династия Дуло „Рюрикови“ (потомци на Лачин). През 4 век българските царе от потомците на Дуло пренесли столицата на Идел от Поволжието на Днепър и започнали настъпление срещу Византия. През 12-началото на 13 век жителите на Киевска Рус масово приемали християнството, тъй като за това киевските и черниговските князе им давали по-големи привилегии.

През Х век българските управници за охрана на южните земи в Крим, между Дон и Волга, започнали да създават отряди от наемници. Тези наемници българите наричали „чиркез“ (черкези), което на български означава „бродещ, свободен човек“. В Рус този етнос бил наречен „бродници“. Повечето „чиркез“ били християни. След като Волжска България отстъпила южните си земи на Монголската орда през 1242 г., „чиркез“ постъпили на служба на монголския хан Ногай. Когато Ногай загинал, черкезите останали на монголска служба; те охранявали пътищата, границите, монголските търговци, чиновници, посланици. „Чиркез“ живеели в горите и степите в малки общини и охотно приемали в редиците си украинци казаци. Постепенно за „чиркез“ името „казаци“ станало второ, а след това и основно име, а казашкият тризъбец станал техен герб.

През 1242 г. Украйна била подчинена на Монголската орда. Българският цар Гази Барадж предложил на своя монголски съюзник хан Батий да сформира специален корпус от български воини от Украйна, за охрана на търговския път от Киев до Болгар, и дал на корпуса тризъбеца като герб и името „казаци“. Батий се съгласил и такъв корпус бил създаден и действал под общото българско-монголско командване до средата на 14 век. По-късно монголският хан Убек, който приел исляма, разпуснал казашкия корпус, тъй като той се състоял основно от българи християни. Останалите без работа казаци се влели в отрядите на черкезите.

Когато през 1362 г. Литва завзела Киев и нейните владения стигнали до горите и степите, украинските казаци чиркези незабавно обявили своята независимост от Монголската орда. Център на независмото украинско казачество, възстановило в свое лице Киевско-руската държава (Рус), станал остров Хортица. От това време българо-казашкият тризъбец отново се върнал при украинския народ като всеукарински символ.

Търговия

Най-важните търговски пътища на Древна Рус са:

Източници

Външни препратки