Златен век на исляма: Разлика между версии
м формат дати |
м замяна на месец на бг. |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
=== Държавно покровителство === |
=== Държавно покровителство === |
||
Средновековната [[Арабски халифат|ислямска империя]] силно покровителствала учените. Например според едно историческо проучване средствата, изразходвани за спонсориране на преводаческото дело в ислямския свят се оценяват на около два пъти повече от годишния бюджет за научни изследвания на Съвета за медицински изследвания на [[Великобритания|Обединеното кралство]]<ref>Our Time – Al-Kindi, James Montgomery". bbcnews.com. 28 |
Средновековната [[Арабски халифат|ислямска империя]] силно покровителствала учените. Например според едно историческо проучване средствата, изразходвани за спонсориране на преводаческото дело в ислямския свят се оценяват на около два пъти повече от годишния бюджет за научни изследвания на Съвета за медицински изследвания на [[Великобритания|Обединеното кралство]]<ref>Our Time – Al-Kindi, James Montgomery". bbcnews.com. 28 юни 2012. Archived from the original on 2014-01-14. Посетен на 18 май 2013.</ref>. Най-добрите учени по онова време пък получавали държавно заплащане, което се оценява като еквивалентни на професионалните спортисти днес<ref>In Our Time – Al-Kindi, James Montgomery". bbcnews.com. 28 юни 2012. Archived from the original on 2014-01-14. Посетен на 18 май 2013.</ref>. С държавна помощ били строени и грандиозни начуни центрове, какъвто например бил [[Дом на мъдростта|Домът на мъдростта]], построен от [[халиф]] [[Харун ал-Рашид]] в [[Багдад]]. |
||
=== Запазване и развиване на античното наследство === |
=== Запазване и развиване на античното наследство === |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
=== Усвояване и развиване на нови технологии === |
=== Усвояване и развиване на нови технологии === |
||
Тук става дума най-вече за средновековното книжно дело. С новата и по-лесна система за писане след въвеждането на хартията, трансферът на информация бил улеснен максимално за онази епоха. За първи път в историята станало възможно човек да си изкарва прехраната само от писане и продажба на [[книга|книги]]<ref>In Our Time – Al-Kindi, Hugh Kennedy". bbcnews.com. 28 |
Тук става дума най-вече за средновековното книжно дело. С новата и по-лесна система за писане след въвеждането на хартията, трансферът на информация бил улеснен максимално за онази епоха. За първи път в историята станало възможно човек да си изкарва прехраната само от писане и продажба на [[книга|книги]]<ref>In Our Time – Al-Kindi, Hugh Kennedy". bbcnews.com. 28 юни 2012. Archived from the original on 2014-01-14. Посетен на 18 май 2013.</ref>. Използването на хартия се разпространява от [[Китай]] в мюсюлманските региони през [[8 век|8-ми век]], а бързо след това пристига и в [[Ал-Андалус]] на [[Пиренейски полуостров|Иберийския полуостров]] (съвременна [[Испания]] и [[Португалия]]). Мюсюлманските производители на хартия разработват конвейрни методи за ръчно копиране на ръкописи, като така постигат далеч по-големи тиражи от постиганите дотогава в [[Европа]] в продължение на векове<ref>„Islam's Gift of Paper to the West“. Web.utk.edu. 2001-12-29. Archived from the original on 2015-05-03. Посетен на 11 април 2014.</ref>. Именно от този регион останалият свят се научил да прави хартия от лен. |
||
== Образованието == |
== Образованието == |
||
Версия от 15:00, 20 февруари 2019
Златният век на исляма, понякога наричан Ислямски ренесанс и Мюсюлмански ренесанс[1][2] е исторически период от около средата на VIII до средата на XIII век, в чието начало Арабският халифат е най-голямата държава на своето време.
.jpg){kind=link}
В рамките на халифата се формира общомюсюлманско културно пространство, което продължава да съществува и след разпадането му. Благодарение на това, ислямските учени, писатели и творци на изкуството от периода са допринесли значително за развитието на световната наука и култура. След разпадането на Арабския халифат развитието на ислямската култура за кратко се води от персийската държава на Саманидите, а по-късно от поредица от тюркски империи: Караханиди, Тимуриди, Селджуки, Хулагуиди. Хауърд Търнър пише: „Мюсюлманските художници и учени, работници и принцове заедно са създали уникална култура, която оказва пряко и косвено влияние върху всеки континент“.
При „Ислямския Ренесанс“ се развиват математиката, медицината, философията, физиката, химията и други науки. Ислямската култура, простираща се от южна Испания до Китай, включва постиженията на учени от най-различни националности и вероизповедания. Тя развива по-нататък познанията на египтяните, гърците и римляните и подготвя почвата за епохата на Ренесанса.
Причини
Религиозни
Един от двигателите на златния ислямски век се корени в множеството коранични аяти и хадисите, които акцентират на образованието като ценност и подчертават значението на придобиването на знания. Именно те изиграват жизненоважна роля в битието на мюсюлманите от тази епоха, подтиквайки ги в търсенето на знания и развитието на наука [3][4][5].
Държавно покровителство
Средновековната ислямска империя силно покровителствала учените. Например според едно историческо проучване средствата, изразходвани за спонсориране на преводаческото дело в ислямския свят се оценяват на около два пъти повече от годишния бюджет за научни изследвания на Съвета за медицински изследвания на Обединеното кралство[6]. Най-добрите учени по онова време пък получавали държавно заплащане, което се оценява като еквивалентни на професионалните спортисти днес[7]. С държавна помощ били строени и грандиозни начуни центрове, какъвто например бил Домът на мъдростта, построен от халиф Харун ал-Рашид в Багдад.
Запазване и развиване на античното наследство
През този период мюсюлманите проявяват силен интерес да усвоят научните познания на предходните цивилизации. Много класически произведения на древността, които иначе биха могли да бъдат изгубени, са преведени от гръцки, персийски, индийски, китайски, египетски и финикийски на арабски и персийски, а по-късно преведени на турски, иврит и латински[8].
Усвояване и развиване на нови технологии
Тук става дума най-вече за средновековното книжно дело. С новата и по-лесна система за писане след въвеждането на хартията, трансферът на информация бил улеснен максимално за онази епоха. За първи път в историята станало възможно човек да си изкарва прехраната само от писане и продажба на книги[9]. Използването на хартия се разпространява от Китай в мюсюлманските региони през 8-ми век, а бързо след това пристига и в Ал-Андалус на Иберийския полуостров (съвременна Испания и Португалия). Мюсюлманските производители на хартия разработват конвейрни методи за ръчно копиране на ръкописи, като така постигат далеч по-големи тиражи от постиганите дотогава в Европа в продължение на векове[10]. Именно от този регион останалият свят се научил да прави хартия от лен.
Образованието
Централното място на писанията и тяхното изучаване в ислямската традиция спомогнало образованието да стане главен религиозен стълб валиден в почти всички времена и места в ислямската история. Значението на знанието в ислямската традиция е отразено в редица хадиси, приписвани на пророка Мохамед, включително и този, който напътства вярващите да „търсят знания, дори в Китай“[11]. Въпреки че е невъзможно да се изчислят нивата на грамотност в историческите ислямски общества, почти сигурно е, че те са били относително високи, поне в сравнение с техните европейски съседи[12].
През първите няколко века след зараждането на исляма образователните процеси били изцяло неформални, но от 11-ти и 12-ти век управляващите елити започнали да създават институции за висше религиозно и светско обучение, известни като медресета. Медресетата скоро се размножили в целия ислямски свят, което спомогнало за разпространението на ислямското обучение извън градовете. Организираното обучение обединило различните мюсюлмански общности в общ културен проект, зародили се различни школи, всяка от която със значителен брой последователи.
Университети и научни центрове
В ислямския свят при джамиите се отварят училища, където се преподават не само духовни, но и светски науки. Много медресета с течение на времето се превръщат в университети. Мюсюлманските владетели организират научни центрове, където учените могат да натрупват, развиват и обменят знания. Най-известният от тези научни центрове – „Дом на Мъдростта“ („Бейт ал-Хикма“), е основан от халиф ал-Мамун през 20-те години на IX век. Освен Багдад, центрове на научната дейност на средновековния Изток в различни периоди от неговата история са: Кайро, Дамаск, Бухара, Газна, Самарканд, Хорезм, Исфахан, Нишапур, Балх и други градове.
В 859 г. Фатима ал-Фихри основава във Фес (Мароко) първия съвременен университет – „Ал-Караууин“. В него се приемат както мъже, така и жени. Има няколко факултета и се преподават много дисциплини. Вписан е в Книгата на рекордите на Гинес като най-старият университет в света. Университетът Ал-Азхар в Кайро е друг ранен университет (940 г.), който съществува и до днес. В Европа голям център е Кордоба (тогава в рамките на Ал Андалус)
Естествени науки
Научен метод
Ибн ал-Хайтам (Алхазен) е значима фигура в историята на научния метод, особено в подхода си към експериментиране. Описан е като „първият истински учен в света“[13].
Авицена е създал правила за тестване на ефективността на лекарствата. Негово е заключението, че за да бъде приет ефектът, получен от експерименталното лекарство трябва да се наблюдава постоянно или след много повторения. Лекарят Ал-Рази е ранен защитник на експерименталната медицина и препоръчва използването на контрол за клинични изследвания. Той каза: "Ако искате да изследвате ефекта на кръвопроливането върху заболяване, разделете пациентите на две групи, извършвайте кръвопускане само в една група, наблюдавайте и двете и сравнявайте резултатите".
Астрономия
Астрономията е една от науките, от които най-много се интересуват мюсюлманските учени. Почти във всички големи градове на ислямските държави има обсерватории. През 1259 г., Насир ад-Дин ат-Туси основава най-голямата по това време в света Марагинска обсерватория близо до Тебриз. Заедно с Шараф ад-Дин Ат-Туси и Ибн аш-Шатир той е един от първите, които се произнасят за възможността Земята да се върти около своята ос. Мюсюлманите усъвършенстват астролабията – инструмент за определяне на разположението на звездите и за измерване на разстоянията между тях. През IX – X век, братята Муса (Banū Mūsā) изчисляват дължината на земната окръжност.
Хорезмийският учен Ал-Бируни доказва, че Земята се върти около своята ос и около Слънцето. С проучвания, проведени близо до индийския град Нандана, той съумява да изчисли площта на повърхността на Земята. Приложеният от него метод се нарича в Европа „правило на Бируни“.
Средноазиатският учен Ал-Фаргани изучава движението на небесните тела и открива наличието на петна по Слънцето, а трудовете му в областта на астрономията са преведени на латински през 12 век и в продължение на векове са използвани като учебници в Европа. Той е първият учен, който изчислява точната стойност на кривината на еклиптиката.
Средноазиатският учен Улуг Бег разполага в своята обсерватория с монтиран на стена секстант с радиус от 40 метра и с работна част от 20° до 80°, който няма равен в света до 1437 г. Улуг Бег съставя каталог на звездното небе „Зидж на Улуг бег“ (Zij-i Sultani), в който са описани 1018 звезди. Там е определена и продължителността на звездната година: 365 дни, 6 часа, 10 минути, 8 секунди (с грешка + 58 секунди) и наклонът на оста на Земята: 23,52 градуса (най-точното измерване). Точността на тези таблици превъзхожда всичко, постигнато по-рано на Изток и в Европа. Едва през XVII век Тихо Брахе успява да постигне точност, сравнима със самаркандските наблюдения, а след това и да я надмине. Нищо чудно, че този астрономически справочник постоянно привлича вниманието на астрономите, както на Изток, така и в Европа. Той скоро е преведен на латински език и заедно с „Алмагест“ на Клавдий Птолемей и таблиците на кастилския крал Алфонсо X става пособие по астрономия във всички европейски обсерватории[14].
Ботаника и медицина
Андалуският лекар Ибн ал-Байтар (Ибн Байтар) (1190 – 1248) описва в книгата си около 1400 лечебни растения и билки. Освен лекар, той е аптекар и учен. Неговата работа се смята за основен научен труд във фармакологията.
Авицена критически преработва и систематизира тогавашните знания и е смятан от мнозина за „баща на съвременната медицина“. Най-известните му произведения са философската и научна енциклопедия „Книга на лечението“ и медицинската енциклопедия „Канон на медицината“, която се превръща в стандартен учебник по медицина за много средновековни университети и остава в употреба до средата на XVII век. Освен философията и медицината, текстовете на Авицена засягат теми като астрономия, алхимия, география, геология, психология, богословие, логика, математика, физика и поезия[15].
Ал-Рази пише няколко медицински книги и е откривател на редица болести. Той е един от първите, които оспорват хуморалната теория на Хипократ.
Източници
- ↑ Joel L. Kraemer (1992), Humanism in the Renaissance of Islam, p. 1 & 148, Brill Publishers, ISBN 90-04-07259-4.
- ↑ Минеев В. В. Введение в историю и философию науки, с.325
- ↑ Groth, Hans, ed. (2012). Population Dynamics in Muslim Countries: Assembling the Jigsaw. Springer Science & Business Media. p. 45. ISBN 978-3-642-27881-5.
- ↑ Rafiabadi, Hamid Naseem, ed. (2007). Challenges to Religions and Islam: A Study of Muslim Movements, Personalities, Issues and Trends, Part 1. Sarup & Sons. p. 1141. ISBN 978-81-7625-732-9.
- ↑ Salam, Abdus (1994). Renaissance of Sciences in Islamic Countries. p. 9. ISBN 978-9971-5-0946-0.
- ↑ Our Time – Al-Kindi, James Montgomery". bbcnews.com. 28 юни 2012. Archived from the original on 2014-01-14. Посетен на 18 май 2013.
- ↑ In Our Time – Al-Kindi, James Montgomery". bbcnews.com. 28 юни 2012. Archived from the original on 2014-01-14. Посетен на 18 май 2013.
- ↑ Vartan Gregorian, "Islam: A Mosaic, Not a Monolith", Brookings Institution Press, 2003, pp. 26–38 ISBN 0-8157-3283-X
- ↑ In Our Time – Al-Kindi, Hugh Kennedy". bbcnews.com. 28 юни 2012. Archived from the original on 2014-01-14. Посетен на 18 май 2013.
- ↑ „Islam's Gift of Paper to the West“. Web.utk.edu. 2001-12-29. Archived from the original on 2015-05-03. Посетен на 11 април 2014.
- ↑ Jonathan Berkey (2004). „Education“. In Richard C. Martin. Encyclopedia of Islam and the Muslim World. MacMillan Reference USA.
- ↑ Jonathan Berkey (2004). „Education“. In Richard C. Martin. Encyclopedia of Islam and the Muslim World. MacMillan Reference USA.
- ↑ Al-Khalili, Jim (2009-01-04). "BBC News". BBC News. Archived from the original on 2015-05-03. Посетен на 11 април 2014.
- ↑ Международная конференция астрономов в Самарканде::: 615 лет Мирзо Улугбеку::: Обсерватория Улугбека в Самарканде
- ↑ Avicenna // Iranica.com. Encyclopædia Iranica, 2006. Посетен на 19 януари 2010. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Золотой век ислама“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |