Нова Загора: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Читалище: -, replaced: Република Македония → Северна Македония редактирано с AWB
Ред 1: Ред 1:
[[Категория:Нова Загора| ]]
{{Селище в България
падна ми се 200 долара оруйие на цс
| картинка = Nova Zagora main square.jpg
| картинка-описание = Централният площад на Нова Загора
| герб= BGR Нова Загора COA.gif
| екатте = 51809
| население-нси ={{Понижение}} 21 440
| надм-височина=131
| пощ-код=8900
| тел-код=0457
| сев-ширина=42.483
| изт-дължина=26.017
| карта3 = България Нова Загора
| текст3 = Нова Загора
| адрес-община=ул. „24 май“ 1<br/>п.к. 8900<br/>тел.:
| bgmaps=x=968726E114AB&y=908326E51DAF|sat=42.483,26.017|
| площ = 24,449
}}
'''Но̀ва Заго̀ра''' е [[град]] в Централна [[България]], [[област Сливен]], на 32 km източно от [[Стара Загора]] и 37 km западно от [[Сливен]]. Градът е втори по големина в областта след [[Сливен]] и е административен център на [[община Нова Загора]].


stiliqn mn cuka cs
== География ==
=== Разположение ===
{{раздел-мъниче}}
Град Нова Загора е разположен в северната част на [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]].


<br />
=== Административно деление ===
Комплекс, Военен супер, Хлебозавод, Център, ТМТ, Слънчев бряг и Гара са кварталите в Нова Загора{{раздел-мъниче}}

=== Климат и почви ===
{{раздел-мъниче}}
Районът се отличава с мек умерен [[климат]] и равнинен [[релеф]]. Плодородните канелени горски [[почви]] и изобилието на водни източници обуславят селскостопанско производство.

== История ==
[[Файл:Nova-Zagora-history-neolith-cult-plastics.jpg|мини|Неолитна култова пластика от Новозагорско]]
[[Файл:Nova-Zagora-history-museum-vessel-5200yBC.jpg|мини|Съд, датиран на 5200 г. пр.н.е. Изображението му стои на печата на [[Исторически музей, Нова Загора|Историческия музей]]]]
[[Файл:Nova-Zagora-history-museum-clay-altair-stone-plastics.jpg|мини|Глинен олтар, статуетката на Асклепий (2 – 3 в.) и друга каменна култова пластика]]
[[Файл:Nova-Zagora-history-museum-medical-instruments-1-2century.jpg|мини|Хирургически инструменти (1 – 2 в.)]]

=== Античност ===
Първите следи от живот в района на Новозагорско датират от края на VII-то – началото на VI хил. пр. Хр. Те се откриват в най-долните културни пластове на Новозагорската селищна могила, [[Гюндийска селищна могила]] – в североизточния край на Нова Загора, [[Карановска култура|Карановската селищна могила]], селищната могила [[Пачника]] до [[Кортен]], Дядо-Ненова до [[Коньово]] и др. [[могила|Селищните могили]] (многослойни селища, обитавани в продължение на хилядолетия) в района на Нова Загора са 26. Те характеризират Новозагорско като район, най-богат на селища от този тип в България.

Проведените археологически проучвания на селищните могили – Дипсизка, Карановска, Дядовска, Новозагорска, позволяват да се направят важни приноси за изясняване културното развитие на древните обитатели на нашите земи. Известни са имената на археологическите култури „Нова Загора“, „Асеновец“, „Езеро“, „[[Култура Караново|Караново]]“. Учени от [[Нидерландия]], [[Австрия]], [[Япония]], [[Англия]], [[Русия]] са участвали и продължават да участват, повече от 40 години в археологически проучвания в Новозагорско.

Върху археологическата карта на района през [[5 век]] пр.н.е. – [[4 век]] са регистрирани 66 обекта от късножелязната епоха и 74 – от римския период. Повечето са малки, неукрепени села. Шест са крепостите, издигнати през античността и над 500 известни досега надгробни могили. Мраморните статуетки на [[Зевс]], [[Хера]], [[Аполон]], [[Асклепий]], [[Херакъл]] и оброчните плочки на [[Тракийски конник|Тракийския конник]] – [[Хероса]], дават информация за 20 светилища, регистрирани на разглежданата територия, разположени край буйни извори, планински върхове или в античните села. Въз основа на намерените оръдия на труда и предмети от бита може да се добие представа за стопанския облик на района през този период. Мъжът-тракиец се занимава със земеделие и бран. За тракиеца-воин говори изобилието от находки, свързани с въоръжението – криви железни бойни ножове (махайри), железни върхове на копия, бронзови шлемове. Намерената вносна [[древногръцко грънчарство|гръцка керамика]], бронзови съдове, произведения на [[торевтика]]та и монетни съкровища свидетелстват за интензивен стопански живот в района.

=== Българско и византийско средновековие ===
Интензивният живот в Новозагорско продължава и по време на [[Византийската империя]], когато районът е в близост до столицата [[Константинопол]]. Това обстоятелство налага изграждането на отбранителна система през 5 – 6 в., свързана със защитата на столицата и нейните подстъпи. Възобновени и новопостроени са редица крепости по склоновете на [[Светиилийски възвишения|Светиилийските възвишения]], [[Средна гора]] и [[Стара планина]], каквито са крепостите при [[Жребчево (село)|Жребчево]], [[Баня (област Сливен)|Баня]], [[Съдийско поле]], на връх [[Свети Илия (връх)|Свети Илия]].

Може би не така огромна като площ, но с важно значение е била и споменатата в писмените извори крепост '''Вядица''' (Вятница). В някои исторически трудове тя се свързва с днешна Нова Загора. Безспорно е обаче, че тя не се е намирала на територията на съвременния град, а вероятно някъде по близките склонове на [[Средна гора]]. Новозагорският историк [[Никола Койчев]] я отъждествява с останките от градежи в местността Кара орман в землищата на селата [[Съдиево (Област Сливен)|Съдиево]] и [[Каменово (Област Сливен)|Каменово]].

В чертите на съвременния град са открити останките на две средновековни селища и [[некропол]]и с твърде интересни находки: позлатени гривни и обеци, оловни отпечатъци, с които се скрепвала кореспонденцията. Тук е намерен [[моливдовул]] (оловен печат) на императорския зет деспот Стефан Кондостефан. Предполага се, че земите на днешния Новозагорски район са били императорско имение по време на управлението на династията на [[Комнини]]те във [[Византия]] (края на 11 – 12 в).

През 13 и 14 в. българските земи са арена на непрекъснати борби между непокорните български боляри, стремящи се към самостоятелност и централната власт в [[Търново]], както и между България и [[Византийската империя]]. Последното по-трайно присъединяване на днешно Новозагорско към България е по времето на [[Светослав Тертер]] ([[1300]] – [[1321]]) и [[Иван Александър]] ([[1331]] – [[1371]]).

Съществуват различни предположения за времето на завоюване на района от османците, като най-късната възможна дата, особено за южната част на района, е след [[битка при Черномен|битката при Черномен]] през есента на [[1371]] г. След тези драматични събития краят не остава безлюден. Свидетелства за това има в изворите от 15 в. Особено ярък е примерът с текето „Св. Илия“. В почитането на това място има преплитане на елементи от езичество, християнство и мюсюлманство.

=== Под османска власт ===
В периода на османското владичество населението на Нова Загора и района участва във въоръжената борба срещу потисниците. Известни са хайдутите и хайдушки войводи [[Гълъб войвода]], [[Кара Кольо]], [[Димитър Калъчлията]], [[Пею Буюклията]], [[Генчо Къргов]], [[Мара хайдуткиня]] и редица други. В Новозагорско са хайдутували [[Панайот Хитов]] и [[Филип Тотю]].

През април 1830 година, след края на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война]], половината от християнското население на града (2376 души) се изселва в [[Бесарабия]].<ref name="дойнов">{{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = Стефан Дойнов | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878) | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | pages = 107 | isbn = 954-322-019-0}}</ref> Новозагорци са едни от първите в страната, които се включват в [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националните борби за самостоятелна българска църква]] още през [[1836]] г.

Васил Левски основава през 1869 г. революционен комитет в града с председател учителя Диньо Сивков, в който влизат учители, търговци, занаятчии. Негово дело са и комитетите в Любенова махала, Асеновец, Кортен и др. Новозагорци вземат участие и в [[Априлското въстание]] с четата на [[Стоил войвода]].

През 1877 г. е построена железопътна линия между [[Цариград]] и [[Филипопол|Пловдив]]. Линията има връзка с Нова Загора от [[Харманли]].<ref name=":02">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=68 – 69|oclc=894636829}}</ref>

През [[Руско-турска война (1877-1878)|Освободителната война 1877 – 78 г.]] Нова Загора и районът се оказват в центъра на военните действия. Равносметката е жестока – хиляди убити и бездомни, опожарени къщи, църкви, училища. На 14 януари 1878 г. войските на Първи улански Санкт-петербургски полк на полковник Василий Захариевич Балк освобождават опожарена и почти безлюдна Нова Загора.

Старото му име е Заара йениджеси.

=== След Освобождението ===
{{раздел-мъниче}}
Общинските избори Нова Загора на 7 декември 1919 година са спечелени от БКП и кмет става [[Буко Коен]], сменен на 31 май 1920 година от [[Кузман Стойков]]. Управлението на БКП въвежда подоходно данъчно облагане и необлагаем минимум, осигурява безплатна медицинска помощ на бедни граждани, помощи и храни за вдовици и сираци от войните, гласува средства за благоустройство на града, продава дворни места на бедни на ниски цени. Управлението е разпуснато на от правителството 17 септември 1921 година.

=== Нова Загора днес ===
[[Файл:SAM 8605.JPG|мини|Магистрала Тракия край Нова Загора]]

== Население ==
=== Етнически състав ===
Населението на град Нова Загора по настоящ адрес е 25 470 души, според статистиката на [[ЕСГРАОН]] от 15 март 2009 г.

Равнището на безработица в общината към 2003 г. е 20,08%, много по-висока от средната за страната за същия период. Голяма част от безработните са от ромски произход. Най-високо ниво на безработица в общината е регистрирано през 2000 г.

=== Религии ===
Православното християнство е основната религия. Има малка мюсюлманска общност по края на града.
{{раздел-мъниче}}

== Политика ==
=== Кмет ===
Николай Грозев{{раздел-мъниче}}

=== Общински съвет ===
{{раздел-мъниче}}

=== Побратимени градове ===
* [[Файл:Flag of Greece.svg|20px]] [[Фере]], [[Гърция]]
* [[Файл:Flag of Portugal.svg|20px]] [[Ещорил]], [[Португалия]]
* [[Файл:Flag of Romania.svg|20px]] [[Петрошани]], [[Румъния]]
* [[Файл:Flag of Moldova.svg|20px]] [[Тараклия]], [[Молдова]]

== Икономика ==
{{раздел-мъниче}}
В Нова Загора осъществяват дейността си „ЗММ“ ООД, която произвежда металорежещи машини и „Перла“ ООД – най-големият завод за производство на селскостопанска техника в Република България. Функционира цех за мебели и матраци на фирмата „Дипол“. В града е развито селското стопанство: зърнено (житни култури), лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдство и др. Развито е винопроизводството, като в града и околностите са разположени няколко изби – на „Вини“ гр. Сливен – изба гр. Нова Загора и Винарска изба „Кортен“ в близкото село Кортен (част от компанията „Домейн Бойар Интернешънъл“ ЕАД). Функционират цехове на местни и чуждестранни фирми в сферата на хранително-вкусовата промишленост (мандри и консервни предприятия) като „Палиррия България“ ЕАД, „Млечен път“ АД – гр. Нова Загора, фуражен завод и птицеферма на групата „[[Градус (предприятие)|Градус]]“, и в сферата на текстилната промишленост – предачната фабрика „Синтерама България“ ЕООД – част от групата фирми на „Миролио България“ ЕАД и др. Не малка част от жителите на града работят в „Мини Марица изток“ и ТЕЦ-овете „Марица изток“ 1, 2 и 3.

В сферата на търговията в града оперират магазини на веригите „[[Билла България|Билла]]“ и „CBS“, също така по-малката верига „Валентино“, както и множество по-малки местни магазини.

=== Транспорт ===
{{раздел-мъниче}}

Географското положение определя Нова Загора като удобен възел за автомобилния и селскостопански транспорт. На около 5 km южно от града преминава [[автомагистрала Тракия]]. Градът разполага и с ЖП Гара, част от отсечката между Стара Загора и Ямбол.

=== Медии ===
{{раздел-мъниче}}
* Вестник „Нова Прес“ – регионален седмичник
* Радио „Нова“ – FM 93.0 MHz

=== Здравеопазване ===
{{раздел-мъниче}}

=== Образование и наука ===
; Начални училища
* НУ „Свети Паисий Хилендарски“
* НУ „Любен Каравелов“
* НУ „Христо Ботев“
* НУ „Иван Вазов“

; Гимназии
* [http://www.souhrbotev-nz.com/ СУ „Христо Ботев“]
* [http://www.ivan-vazov.com/ СУ „Иван Вазов“]
* [http://www.facebook.com/group.php?gid=269187740369 ПГТТ „Атанас Димитров“]
* ПГСС – Нова Загора
* ПУИ „Ак. Тодор Самодумов“[https://bg-bg.facebook.com › Места › Nova Zagora]

== Култура и свободно време ==
=== Музеи и галерии ===
[[Файл:Nova-Zagora-history-museum-01.jpg|мини|Историческият музей]]
[[Файл:Nova-Zagora-gallery-Rusi-Karabiberov.jpg|мини|Художествената галерия „Руси Карабиберов“]]

* [[Къща на занаятите, Нова Загора]]
* [[Исторически музей, Нова Загора]]
* [[Художествена галерия „Руси Карабиберов“, Нова Загора]]
* Къща музей на Петко Енев

=== Читалище ===
[[Файл:Nova-Zagora-library-DPSivkov.jpg|мини|Читалище „Д. П. Сивков“ в центъра на Нова Загора]]

* Читалище „Д. П. Сивков“ [http://www.chitalishte.bg/pageview.php?chitid=316] е създадено през [[1870]] г. Библиотеката притежава фонд от 112&nbsp;300 книги, читателите са 1700; има 5 специализирани отдела – детски, заемна за възрастни, читалня, зала по изкуствата, обработка и каталози. При читалището има 8 постоянно действащи художествени колектива. Те са: [[театър|театрален]] колектив, детска и младежка студия, квартет за стари градски песни, [[фолклор]]на детска формация, състав за модерни танци ''Мега'', група за [[спортни танци]], мажоретен състав и вокална група. Съществуват и 2 временно действащи колектива: литературна група ''Гео Милев'' и група на художниците. Детско-юношеският фолклорен ансамбъл ''Загорчета'' е основан през [[1986]] г. с цел да издирва, съхранява и популяризира богатия български музикален, песенен и танцов фолклор. В ансамбъла участват над 100 деца от 6 до 16-годишна възраст, организирани в 3 танцови групи, в които изучават спецификата на българския танцов фолклор. Ансамбълът е участвал в много концерти в страната, както и на фестивали във [[Франция]], [[Полша]], [[Украйна]], [[Северна Македония]], [[Гърция]], [[Турция]] и [[Румъния]].

=== Редовни събития ===
* [[14 октомври]] – празник на града
* [[Сирни заговезни]] – хвърлят се стрели ([[бутурници]])

=== Забележителностии ===
<gallery class="center" caption="Паметници">
File:Monument-HrDonev-NovaZagora.jpg| поручик Христо Донев
File:Monument-AtDimitrov-NovaZagora.jpg| Атанас Димитров
File:Monument-DNoikov-NovaZagora.jpg| Диньо Нойков
File:Monument-NSerbezov-NovaZagora.jpg| поручик Николай Сербезов
File:Memorial-stone-NovaZagora.jpg| паметна плоча
File:Memorial-stone-Nova-Zagora.jpg| паметна плоча 1878 г.
</gallery>

<gallery class="center" caption="Петко Енев">
File:PetkoEnev-NovaZagora.jpg|паметникът на Петко Енев
File:PEnev-house-2-NovaZagora.jpg|инфо. плоча
</gallery>

=== Други ===
* В града функционира туристическо дружество „Алеко – 1901“ (председател Огнян Ненов) с две секции: „Колотуризъм“ и „Пешеходен туризъм“.
* Местният футболен клуб се казва „Загорец“.

== Личности ==
; Родени в Нова Загора
* {{флагче|България}} [[Апостол Дограмаджиев]] (1882 – 1935), революционер, войвода на ВМОРО;
* {{флагче|България}} [[Живко Вангелов|Живко Атанасов Вангелов]] (р. 1960) – български борец, олимпийски медалист;
* {{флагче|България}} [[Доц. Д-р Георги Йорданов]] (р. 1956) – преподавател в МУ Пловдив, ръководител на катедра, народен представител в 44.НС
{{флагче|}} [[Георги Петров (агроном)|Георги Иванов Петров]] (1916 – 1984), виден агроном, учен, селекционер по пшеницата;
* {{флагче|България}}{{флагче|Германия}} [[Георги Шишков (математик)|Георги Шишков]] (1912 – 1991), математик и философ;
* {{флагче|България}} [[Иван Кънев|Иван Петков Кънев]] (р. 1935), художник;
* {{флагче|България}} [[Каля Зографова|Каля Иванова Зографова]] (р. 1959), художничка;
* {{флагче|България}} [[Костадинка Стоянова Недкова]] (р. 1966), съдия във Върховен касационен съд, бивш заместник-председател на Софийски градски съд;
* {{флагче|България}} [[Колю Аврамов]], войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]];
* {{флагче|България}} [[Неделчо Беронов|Неделчо Крумов Беронов]] (1928 – 2015), юрист и политик;
* {{флагче|България}} [[Никола Динев|Никола Динев Николов]] (р. 1953), борец;
* {{флагче|България}} [[Никола Койчев|Никола Стефанов Койчев]] (1886 – 1960), български учител и археолог;
* {{флагче|България}} [[Петрана Клисурова]] (1908 – 1995), художничка;
* {{флагче|България}} [[Ренета Инджова|Ренета Иванова Инджова]] (р. 1953), политик, министър-председател на България в 81-то; правителство (1994 – 1995), единствената жена, заемала тази длъжност;
* {{флагче|България}} [[Руси Карабиберов]] (1908 – 1975), художник;
* {{флагче|България}} [[Руси Ив. Томов]], македоно-одрински опълченец, [[Сборна партизанска рота на МОО]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.718.</ref>;
* {{флагче|България}} [[Санда Йовчева|Санда Тенева Йовчева]] (1882 – 1946), писателка, журналистка и преводачка;
* {{флагче|България}} [[Стоян Омарчевски]] (1885 – 1941), философ, политик, деец на БЗНС;
* {{флагче|България}} [[Никола Николов (архитект)|Никола Николов]] (1924 – 1996), архитект, автор на Паметника на Незнайния воин в София;
* {{флагче|България}} [[Милен Николов|Милен Василев Николов]] (1939 – 1998), режисьор;
* {{флагче|България}} [[Румяна Желева|Румяна Русева Желева]] (р. 1969), социолог и политик, евродепутат от ГЕРБ (2007 – 2009) и бивш [[министър на външните работи]];
* {{флагче|България}} {{флагче|Армения}} [[Севда Севан]] (1945 – 2009), писателка, арменски дипломат;
* {{флагче|България}} [[Слава Севрюкова]] (1903 – 1991), българска ясновидка;
* {{флагче|България}} [[Иван Савов]] (1951 – 1997), политик и общественик.

; Личности, свързани с Нова Загора
* {{флагче|България}} [[Минко Балкански|Минко Минев Балкански]] (р. 1927), физик;
* {{флагче|България}} [[Петко Енев|Петко Енев Петков]] (1889 – 1925), деец на [[БКП]]; ръководител на [[Септемврийското въстание]] през 1923 г. в Нова Загора;
* {{флагче|България}} [[Здравка Горанова]] (1945 – 2012), журналист и преводач.

== Източници ==
<references/>

== Външни препратки ==
{{commonscat|Nova Zagora}}
* [http://www.nova-zagora.org Официален сайт на община Нова Загора]
* [http://www.novazagora.com Неофициален сайт на града. Създаден за новозагорци]
{{Община Нова Загора}}
{{Градове в България}}

[[Категория:Нова Загора| ]]

Версия от 11:51, 21 февруари 2019

падна ми се 200 долара оруйие на цс

stiliqn mn cuka cs


Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нова_Загора&oldid=9175828“.