Наум Охридски: Разлика между версии

Наум Преславски
	Наум Преславски
	„Свети Наум Охридски“, литийна икона (от другата страна е „Свети Климент Охридски“), последната четвърт на XIV век, от „Света Богородица Перивлепта“, темпера, гипсов грунд на дъска, 86 х 65 х 3,5 cm
православен светец
Роден	около 830
Починал	23 декември 910 Охрид
Главно светилище	„Свети Наум“
	Наум Преславски в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 05:22, 22 февруари 2019

Свети Наум пренасочва насам. За манастира вижте Свети Наум (манастир).

Свети Наум Преславски (или Наум Охридски) е средновековен български учен, книжовник и светец. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици.

Биография

Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Според едно от житията му, е роден в Мизия, „от благородни родители“, но като презрял богатството и благородството се присъединил към Кирил и Методий.^[1] Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 година е ръкоположен в Рим.

През 886 година Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.

Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893 година. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893 година, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.

Вижте също

Бележки

↑ Дуйчев, Иван. Пространно гръцко житие в служба на Наум Охридски, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 178.

[1] Дуйчев, Иван. Пространно гръцко житие в служба на Наум Охридски, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 178.

[1]

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 ==Биография==
-Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Според едно от житията му, е роден в Мизия(район в България), „от благородни родители“, но като презрял богатството и благородството се присъединил към [[Кирил и Методий]].<ref>Дуйчев, Иван. Пространно гръцко житие в служба на Наум Охридски, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 178.</ref> Според житието на [[Кирил и Методий]] от [[Климент Охридски]], Наум участва в тяхната мисия във [[Великоморавия]], а през 868 година е ръкоположен в [[Рим]].
+Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Според едно от житията му, е роден в Мизия, „от благородни родители“, но като презрял богатството и благородството се присъединил към [[Кирил и Методий]].<ref>Дуйчев, Иван. Пространно гръцко житие в служба на Наум Охридски, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 178.</ref> Според житието на [[Кирил и Методий]] от [[Климент Охридски]], Наум участва в тяхната мисия във [[Великоморавия]], а през 868 година е ръкоположен в [[Рим]].
 През 886 година Наум е изгонен от [[Великоморавия]], след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на [[Германия|германския]] клир. Той пристига в България, заедно с [[Климент Охридски]], [[Свети Сава Седмочисленик|Сава]], [[Ангеларий]] и може би [[Горазд]].