Махмуд Ахмадинежад: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-–) +– )) |
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 40: | Ред 40: | ||
}} |
}} |
||
'''Махмуд Ахмадинежад''' ({{lang |
'''Махмуд Ахмадинежад''' ({{lang|fa|محمود احمدی نژاد}}, произнася се {{IPA|[mæhˈmuːd æhmædiːneˈʒɒːd]}}) е [[президент на Иран]] в периода от 3 август 2005 до 3 август 2013 г. |
||
== Биография == |
== Биография == |
Версия от 19:07, 22 февруари 2019
Тази статия е със спорна неутралност. |
Махмуд Ахмадинежад | |
6-ти президент на Иран | |
Мандат | 3 август 2005 г. – 3 август 2013 г. |
---|---|
Предшественик | Мохамад Хатами |
Наследник | Хасан Рухани |
министър на петрола | |
Мандат | 16 май 2011 г. – 2 юни 2011 г. |
кмет на Техеран | |
Мандат | 3 май 2003 г. – 3 август 2005 г. |
Лична информация | |
Роден | 28 октомври 1956 г. |
Националност | Иран |
Религия | Шиитски ислям |
Деца | 3 |
Образование | Ирански университет на науката и технологиите |
Професия | пътен инженер |
Подпис | |
Военна служба | |
Преданост | Иран |
Род войски | Революционна гвардия |
Войни/Битки | Ирано-иракска война |
Махмуд Ахмадинежад в Общомедия |
Махмуд Ахмадинежад (на персийски: محمود احمدی نژاد, произнася се [mæhˈmuːd æhmædiːneˈʒɒːd]) е президент на Иран в периода от 3 август 2005 до 3 август 2013 г.
Биография
Роден е в село Арадан, на 100 км югоизточно от Техеран. Впоследствие семейството му се преместило в столицата още докато бил малък. Бил е отличен студент, защитил е докторат в областта на гражданското инженерство и е преподавал в университета.
През 1990-те години е областен управител на Ардебил - религиозен и консервативен град в Северозападен Иран, където трябва да се справя с последиците от наводнения и опустошително земетресение. Ахмадинежад е спечелил сърцата на хората в родното си село.
Президент
Бил е кмет на Техеран от 2003 г., бивш член на твърдолинейната Революционна гвардия и бивш инструктор в доброволческите милиции Басидж. Тези връзки на Ахмадинежад предизвикаха опасения, че той ще покани старите си военни другари за колеги в кабинета си.
Кампанията на Ахмадинежад обаче го представя като „човек от народа“, поставя акцент върху нуждите на възрастните, на бедните и на военноинвалидите от Ирано-иракската война от 80-те години. И в същото време порицава стремежите на богатите опортюнисти, които се опитват да заобиколят правилата, за да реализират бърза печалба. Ахмадинежад е син на ковач и често припомня скромния си произход. Той обещава приходите от петрола на втория по големина производител в ОПЕК да стигат по-пряко до хората. При неговото управление общината на Техеран създава мениджърски екипи от млади хора и се опитва да облекчи огромния трафик в столицата, в която живеят 14 млн. души.
Скоро след идването си на власт Махмуд Ахмадинежад започва политика, носеща силно нравствен и консервативен отпечатък, като например забраняването на „излъчването на непристойна западна музика“ по каналите на иранското радио и телевизия. [1]
През 2009 Махмуд Ахмадинежад успява да спечели президентските избори, като е преизбран с около 62 % от гласовее. Официалните изборни резултати са оспорени от неговия основен конкурент Мир Хусеин Мусави. Избухналите протести на младото население главно в големите градове са брутално смазани от паравоенните формирования на милициите Басидж, чийто бивш ръководител е Ахмадинежад.
Външна политика
Особено дружествени при президентството на Махмуд Ахмадинежад са отношенията с Република Беларус, както признава министърът по промишлеността и рудниците на Ислямската република. По думите на министъра „правителството на Ахмадинежад е готово да развива отоношения със страните, с които съществуват общи позиции по всички международни въпроси.“ [2]. Както Махмуд Ахмадинежад, така и Александър Григориевич Лукашенко установяват сходство на своите позиции, като Махмуд Ахмадинежад нарича Белорусия "независима държава, чийто президент смело изразява своята позиция по всички международни въпроси. [3]
Освен това Махмуд Ахмадинежад на 3 юни 2008 за първи път след избирането си на поста президент посещава западноевропейска страна, пристигайки в Рим за срещата на Хранителната агенция към ООН в Рим.[4] Крепки са и връзките на Иран с Китайската Народна Република в областта на енергетиката, икономиката и военни технологии.[5]
След стъпването като президент Ахмадинежад засилват връзките с авторитарната Венецуела, с която в края на май 2008 г. е създадена обща банка за финансиране на проекти за развитие. По думите на президентс на Венецуела, Уго Чавес единството и сътрудничеството между двете държави са разгневили „американския империализъм“. [6] В края на декември 2007 г. Уго Чавес за четвърти път посещава Ислямската Република. [7]
Легендарната футболна звезда Диего Марадона през декември 2007 г. подписва тениска „в подкрепа на иранския народ“ пред посланика на Ислямската Република в Буенос-Айрес и споделя, че подкрепя правителството на Иран и президента му и че желае да се срещне с Махмуд Ахмадинежад. [8]
Източници
- ↑ Съобщение за забраната
- ↑ ((ru))Съобщение за срещата на мннистъра с председателя на беларуския парламент
- ↑ Посещението на Александър Григориевич през ноември 2006 г. в Ислямската Република
- ↑ ((fr))Пристигането на Махмуд Ахмадинежад в Рим
- ↑ Изказване на посланика на Иран в КНР
- ↑ Съобщаване за създаването на банката
- ↑ Известие за посещението на Уго Чавес в Техеран
- ↑ Автограф на Диего Марадона в подкрепа на иранския народ
Вижте също
Външни препратки
|
|