Психичен процес: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без nowiki; козметични промени
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-en}} => {{lang|en}}
Ред 1: Ред 1:
'''Психичните процеси''', '''психичните функции''' и '''когнитивни процеси''' са термини често използвани взаимозаменяемо (макар че не винаги коректно, терминът когнитивен има специфична употреба – виж [[когнитивност]] и [[Познавателна способност|когнитивизъм]]), за да обозначат функции или процеси като [[възприятие]], [[интроспекция]], [[памет]], [[творчество]], [[въображение]], [[концепция]], [[убеждение]], [[съждение]], [[воля]] и [[емоция]], с други думи всички неща, които можем да правим с ума си.
'''Психичните процеси''', '''психичните функции''' и '''когнитивни процеси''' са термини често използвани взаимозаменяемо (макар че не винаги коректно, терминът когнитивен има специфична употреба – виж [[когнитивност]] и [[Познавателна способност|когнитивизъм]]), за да обозначат функции или процеси като [[възприятие]], [[интроспекция]], [[памет]], [[творчество]], [[въображение]], [[концепция]], [[убеждение]], [[съждение]], [[воля]] и [[емоция]], с други думи всички неща, които можем да правим с ума си.


Само част от тях е познавателната способност – ''когнитивност'' ({{lang-en|Cognition}}) – способността на обучаемия да разбира и открива смисъла от извършването на определени дейности като четене, преглед, [[наблюдение]] и др.“<ref>http://wikieducator.org/WikiEdProfessional_eLearning_Guidebook</ref>
Само част от тях е познавателната способност – ''когнитивност'' ({{lang|en|Cognition}}) – способността на обучаемия да разбира и открива смисъла от извършването на определени дейности като четене, преглед, [[наблюдение]] и др.“<ref>http://wikieducator.org/WikiEdProfessional_eLearning_Guidebook</ref>


=== Психични явления ===
=== Психични явления ===

Версия от 00:05, 27 февруари 2019

Психичните процеси, психичните функции и когнитивни процеси са термини често използвани взаимозаменяемо (макар че не винаги коректно, терминът когнитивен има специфична употреба – виж когнитивност и когнитивизъм), за да обозначат функции или процеси като възприятие, интроспекция, памет, творчество, въображение, концепция, убеждение, съждение, воля и емоция, с други думи всички неща, които можем да правим с ума си.

Само част от тях е познавателната способност – когнитивност (на английски: Cognition) – способността на обучаемия да разбира и открива смисъла от извършването на определени дейности като четене, преглед, наблюдение и др.“[1]

Психични явления

Външната проява на тези процеси са психичните явления. Тази външна проява може да бъде наблюдавана обективно и да се подлага на научни изследвания. Тоест, за тези изследвания се използват т. нар. Външно и вътрешно самосъзнание. Някои американски учени определят самосъзнанието като външно и вътрешно. Вътрешното – това са чувствата, емоциите на личността. Външното – това са изявите на личността, които другите могат да наблюдават и оценяват.

Себеосъзнаване, себесъзнание

Себе-осъзнаването и себе-съзнанието, това са психични явления, присъщи на човешкия ум. Самосъзнанието като човешко качество е присъщо на развития разум.

Вижте също

Източници