Гаица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 02:59, 27 февруари 2019

Хърватската азбука, наричана още хърватска латиница и гаица (на хърватски: hrvatska abeceda/gajica) (по името на съставителя ѝ Людевит Гай) се състои от 30 букви, 27 от които са едносимволни и 3 с по два знака.

Хърватската азбука е съставена на латиница по примера на Чехия и Словакия в Австрийската империя от Людевит Гай. През 1830 г. Гай публикува в Буда (Будапеща) реформираната хърватска латиница в книжката си на хърватски: "Kratka osnova horvatsko-slavenskog pravopisanja poleg mudroljubneh, narodneh i prigospodarneh temeljov i zrokov".

По силата на Виенския книжовен договор за създаването на общ сърбо-хърватски език гаицата е приета за втора сръбска азбука (сръбска латиница) след Вуковата сръбска кирилица.

Източници

Stjepan Babić, Božidar Finka, Milan Moguš, Hrvatski pravopis, Školska knjiga, Zagreb, 1971.
Stjepan Babić, Božidar Finka, Milan Moguš, Hrvatski pravopis, Školska knjiga, Zagreb, 1994.
Stjepan Babić, Božidar Finka, Milan Moguš, Hrvatski pravopis, Školska knjiga, Zagreb, 2000.
Lada Badurina, Ivan Marković, Krešimir Mićanović, Hrvatski pravopis, Matica hrvatska, Zagreb, 2007., ISBN 978-953-150-815-5

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{сливане|сръбска латиница}}
-'''Хърватската азбука''', наричана още '''хърватска латиница''' и '''гаица''' ({{lang-hr|hrvatska abeceda/gajica}}) (по името на съставителя ѝ [[Людевит Гай]]) се състои от 30 букви, 27 от които са едносимволни и 3 с по два знака.
+'''Хърватската азбука''', наричана още '''хърватска латиница''' и '''гаица''' ({{lang|hr|hrvatska abeceda/gajica}}) (по името на съставителя ѝ [[Людевит Гай]]) се състои от 30 букви, 27 от които са едносимволни и 3 с по два знака.
 Хърватската азбука е съставена на латиница по примера на Чехия и Словакия в [[Австрийска империя|Австрийската империя]] от Людевит Гай. През 1830 г. Гай публикува в Буда (Будапеща) реформираната хърватска латиница в книжката си на [[хърватски]]: "Kratka osnova horvatsko-slavenskog pravopisanja poleg mudroljubneh, narodneh i prigospodarneh temeljov i zrokov".