Москвич Алеко: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 15:09, 20 април 2007

Москвич „Алеко“ са варианти на автомобили с марка "Москвич". Моделът е сглобяван и в българския завод „Балкан“ в Ловеч. В периода 1966-1990 в България са сглобени общо 304 297 броя Москвич 408, Москвич 408И, Москвич 412, Москвич 2141 "Алеко"

История на Москвич „Алеко“ в България

През есента на 1965 г. между България и СССР е подписана спогодба за икономическо сътрудничество за периода 1966-1970 г., според която до края на 1968 г. завод “Балкан”, Ловеч трябва да бъде напълно окомплектован и готов за монтаж на 15 000 леки автомобила Москвич 408 годишно. През януари 1966 г. в МЗМА (по-късно преименуван на АЗЛК) е командирована група от 20 специалисти с отговорник началника на КБ при БТРЛА инж.Васил Вълев. До месец юли 1966 г. в МЗМА са изпратени на специализация общо 90 души (на три групи за по два месеца). Не след дълго Ловеч е посетен от главния инженер, отговарящ за проектирането на новия автомобилен завод инж. Алексей Татаринов и работата по разширението започва. Идейният проект е трябвало да бъде завършен до февруари 1967 г., след което да започне изготвянето на работния проект.

Първите сандъци с готови комплекти, състоящи се от по 900 части са разтоварени на заводската гара на 17 октомври. Същинското производство започва на 25 октомври, а на 4 ноември 1966 г. в 15:00 часа от монтажната линия на завода слиза първия лек автомобил “Москвич” 408. Предвидено е до края на 1966 г. група от 7 монтажници да сглоби общо 32 автомобила, които да бъдат пуснати на пазара. В началото на 1967 г. с указ на Министерския съвет “Завод 14” е преименуван на Завод за леки автомобили “Балкан”. Взето е решение и за избиране на нова търговска марка на автомобила, която да има типично българско звучене. Въпросът е поставен на всенародно обсъждане на страниците на в-к “Поглед”, но участие взимат и Институтът по български език при БАН, Факултетът по славянски филологии в Софийския университет, както и Съюзът на българските журналисти. Окончателния избор е в полза на марката “Рила”, но също както и в случая с “Пирин-Фиат” името е използвано неофициално за съвсем кратко време и напрактика никога не се появява в официалната документация на автомобилите или върху самите тях.

Първоначално монтажния капацитет на завода е сравнително скромен. През 1967 г. в Ловеч са сглобени 564 москвича, но през 1968 г. са заложени 2500, като годишният ръст на производство прогресивно нараства и до 1972 г. достига 8000 броя. Трябва да се отбележи, че това количество е определено от доставчика и определено е под възможностите на завода. По това време вече активно се разисква въпроса за евентуално производство на различни детайли “Москвич” в Ловеч, но до осъществяването на тази идея така не се стига.

След 1974 г. количеството внасяни от СССР комплекти за “Москвич” е фиксирано на 15 000 броя годишно, което в общи линии остава в сила до края на 80-те години (през рекордната 1984 г. са сглобени 16 000 автомобила).

След 1976 г. е усвоен монтажа на новата рестилизирана серия Москвич 2138/2140 с двигатели от 1360/1500 куб. см., която наследява 408 и 412 (моделите с двигател от 1360 куб. см. са спрени от производство през 1979 г.)

През февруари 1987 г. членове на ръководството на завод “Балкан”, водени от тогавашният директор инж. Балджиев посещават АЗЛК, във връзка с монтажа на новия модел 2141. По време на разговорите, от българска страна е изявено желание за преминаване към прогресивен монтаж на 40 % от детайлите на автомобила, при годишна доставка на 50 000 комплекта, но тогавашния главен директор на АЗЛК, Коломников казва, че осигуряването на това количество е невъзможно. Нашите експерти стигат до извода, че усвоявяне на бъдещото производство на “Москвич” 2141, на базата на предлаганите от руснаците серии от 15 000, максимум 20 000 комплекта годишно няма да бъде рентабилно и на него не може да се разчита.

Така в периода 1988 – 1990 г. в Ловеч пристигат последните три серии от по 10 – 12 хиляди комплекта “Москвич” 2141, след което договора с АЗЛК е окончателно преустановен. (Още през 1988 г. Председателят на Стопанския съвет при Министерския съвет Огнян Дойнов, води преговори с Министъра на автомобилната промишленост на СССР, за организиране на кооперирано производство на Заз 1102 “Таврия”, в резултат на което в завод “Балкан” да започне монтажа на 50 000 автомобила годишно. Не след дълго обаче политическата ситуация в Източна Европа е коренно променена и преговорите със ЗАЗ са прекратени).

Източници

Автомобилът в България - сайт на Иван Колев

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 През януари [[1966]] г. в [[Московски завод за малолитражни автомобили|МЗМА]] (по-късно преименуван на [[Автомобилен завод на ленинския комсомол|АЗЛК]]) е командирована група от 20 специалисти с отговорник началника на [[КБ при БТРЛА]] инж.[[Васил Вълев]]. До месец юли [[1966]] г. в МЗМА са изпратени на специализация общо 90 души (на три групи за по два месеца). Не след дълго Ловеч е посетен от главния инженер, отговарящ за проектирането на новия автомобилен завод инж. [[Алексей Татаринов]] и работата по разширението започва. Идейният проект е трябвало да бъде завършен до февруари [[1967]] г., след което да започне изготвянето на работния проект.
-Първите сандъци с готови комплекти, състоящи се от по 900 части са разтоварени на заводската гара на [[17 октомври]]. Същинското производство започва на [[25 октомври]], а на [[4 ноември]] [[1966]] г. в 15.00 часа от монтажната линия на завода слиза първия лек автомобил “Москвич” 408. Предвидено е до края на [[1966]] г. група от 7 монтажници да сглоби общо 32 автомобила, които да бъдат пуснати на пазара.
+Първите сандъци с готови комплекти, състоящи се от по 900 части са разтоварени на заводската гара на [[17 октомври]]. Същинското производство започва на [[25 октомври]], а на [[4 ноември]] [[1966]] г. в 15:00 часа от монтажната линия на завода слиза първия лек автомобил “Москвич” 408. Предвидено е до края на [[1966]] г. група от 7 монтажници да сглоби общо 32 автомобила, които да бъдат пуснати на пазара.
 В началото на [[1967]] г. с указ на [[Министерски съвет|Министерския съвет]] “[[Завод 14]]” е преименуван на Завод за леки автомобили “Балкан”. Взето е решение и за избиране на нова търговска марка на автомобила, която да има типично българско звучене. Въпросът е поставен на всенародно обсъждане на страниците на в-к “[[Поглед (вестник)|Поглед]]”, но участие взимат и [[Институт по български език|Институтът по български език]] при [[БАН]], [[Факултет по славянски филологии|Факултетът по славянски филологии]] в [[Софийски университет|Софийския университет]], както и [[Съюз на българските журналисти|Съюзът на българските журналисти]]. Окончателния избор е в полза на марката “Рила”, но също както и в случая с “[[Пирин-Фиат]]” името е използвано неофициално за съвсем кратко време и напрактика никога не се появява в официалната документация на автомобилите или върху самите тях.