Самоков

За металургичното съоръжение вижте Самоков (металургия).

---

Самоков е град в Западна България. Той се намира в Софийска област - на 50 км от София и 10 км. от курорта Боровец. Градът е най-големият в областта и е административен център на община Самоков. Шаблон:Град 2

География

Географско положение

Самоков се намира в планински район. Самоковската котловина е разположена между няколко планини — Рила, Плана, Витоша, Верила, Ихтиманска Средна гора — на 950 метра над морското равнище. В сърцевината й се плискат водите на р.Искър и нейните притоци. Формата на котловината е неправилна и двуделна, Палакарийска от запад и Искърска от изток. Разполага се върху 185 квадратни километра.

Геоложка история

Геоложката история на областта преминава няколко етапа. Вертикалните и хоризонталните движения на земната кора създават тази релефна форма в едно много далечно минало, а в последствие екзогенните процеси я моделират и дооформят. Котловината представлява периферна наложена депресия с неоген-кватернерска възраст, потънала по система от разседи. Както върху повечето земи с подобна форма, през плиоцена тук се е плискало сладководно езеро. От тогава и през кватернера от планината започват да се утаяват мощни алувиални и ранно-ледникови наслаги. Котловинното дъно е плоско, запълнено от флувиоглациални наслаги от изток и алувиални на запад, северозапад, където е поречието на река Палакария. Съществуват и съвременни релефообразуващи процеси. В средата на котловината се издигат възвишения с тектонски произход. Едно от тях — възвишението Ридо — днешните жители на града са превърнали в крайградски парк, който продължава към връх Дъбова глава — един от предпланинските склонове на Рила. Този, гол сега, връх някога е бил покрит с трудно проходима дъбова гора, откъдето е наследил и името си.

Климат

Местоположението на града определя и климата — не много горещо лято но мека и продължителна зима. Продължително е слънчевото греене и липсата, с много малки изключения, на мъгли. Климатът се определя като умерено континентален, но с настойчивото влияние на високата планина. Именно тя спира бурните ветрове и снегонавявания.

Водни ресурси

Самоковската котловина е много богата на води. Отводнява се от река Искър, която в началото си има два основни ръкава — Черни и Бели Искър с многобройни по-малки вливащи рекички и потоци и нейните притоци — Палакария и Шипочаница. Флората и фауната са смесени. Срещат се птици, гризачи, бозайници и хищници, бор и смърч, бук и дъб, многообразие в широколистните видове, богатство откъм ниска и полезна растителност.

В полите на Рила,където тече Искър,имало едно селце с име Влайчево,което изпреварило с развитието си (12-13век)околните селища.Нововъведените самокови и духала с водна сила променили името му на Влайчов Самоков,Голям Самоков и гр.Самоков,превърнал се в железодобивен и административен център. По време на турското робство(1382-1878 г.),въпреки жестоката експлоатация,политическото безправие и насилие,самоковците изпъкнали със своето трудолюбие и родолюбие.

Икономика

КРАТЪК ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА ОБЩИНА САМОКОВ Близостта на Община Самоков до столицата, традициите в търговско- занаятчийските услуги и индустриалното производство, международният курортно- туристически комплекс Боровец, туристически комплекс „Мальовица“ и балнеолечебен център „Белчин бани“ се явяват отличен потенциал за устойчиво икономическо развитие на региона.

Към януари 2001 г. в Община Самоков са регистрирани 3136 фирми, като 99,75 % от тях са малки и средни. Броят на големите фирми с над 100 заети лица намалява от 19 през 1997 г. до 7 през 2004 г. Средните фирми с персонал от 50 до 100 човека са 13 на брой и са резултат от свиване на дейността на големи фирми. Въпреки малкия им брой големите и средни фирми имат значителен дял в заетостта и създавания брутен вътрешен продукт в Общината.

Двата основни сектора на местната икономика са промишленост и хотелиерство (включително обществено хранене). Преработващата промишленост създава основния дял от брутния вътрешен продукт на Общината, като водещите сектори са текстил, металообработване, дървообработване, производство на оборудване.

На второ място е туристическият сектор - хотелиерство и обществено хранене. В този сектор функционират 11,9 % от всички фирми в Общината, като този дял е по-висок в сравнение с повечето общини в страната. Туризмът е на второ място по брой на активните фирми след търговията. В резултат на това се наблюдава растеж в дела на услугите (до 44,4%) в икономиката на общината.

Културни и природни забележителности

Самоков е част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: Историческият музей работи от 8.30-12:00 и 13:00-17.30 ч. без почивен ден, има печат. Девически манастир “Покров Пр. Богородици” - 6.00 - 20:00 ч. - без почивен ден, има печат.

Туризъм

Благоприятното географско положение, разнообразният планински релеф, специфичните биоклиматични условия, наличието на изобилие от водни ресурси са само част от условията, определящи туризма и горското стопанство като основни приоритети за развитието на Община Самоков. Богатото културно и историческо наследство, паметниците на културата, Националният парк „Рила“, най- големият природен резерват в България- Централният Рилски резерват допълват многообразието от предпоставки за развитие на туристическия сектор.

Боровец е основният туристически център в Община Самоков с международно значение, който предлага възможности за практикуване на всички видове зимни спортове, съчетани с високо качество на обслужване, модерни съоръжения и оборудване. В курорта има 26 хотела, вилни селища и вили с категория от 2 до 5 звезди, които разполагат с 4200 легла. Активната заетост за курорта е сезонна, средно 5 месеца, като зимният сезон има водещо значение поради специализацията на туристическия продукт.

Голям потенциал за развитие крият и другите курортни зони в Община Самоков- комплекс „Мальовица“, района на с. Говедарци, с. Мала Църква, с. Бели Искър, които в плановете и програмата за развитие на Общината ще прераснат в курортно- туристическа локализация с международно значение „Самоков- Боровец- Бели Искър“. Предлагане на туристически услуги се засилва и в общинския център Самоков, където има 6 частни хотела (две и три звезди) с капацитет от 120 легла и един мотел- ресторант. Целта ще бъде разнообразяване и разширяване на туристическия продукт за постигане на целогодишна активност и заетост и оползотворяване на неповторимите възможности за развитие на широк спектър от спортни дейности, природолечебна и биопрофилактика.

Самоковска художествена школа Деветнадесети век. В него е събрано цялото величие на Самоков като град от своето създаване до днес. Значимостта му обхваща всичкото многообразие, бележещо човешкото развитие. Икономика, търговия, просветно дело, изкуство. И не само националното Възраждане отприщва тая стихия от знание и талант. В този планински градец човешките възможности са като бистър извор, пробил гранитените пластове на земята. Тръгнал незнайно кога, непресъхващ.

Тъкмо тук в средата на ХVIII век възниква една от водещите художествени школи на Възраждането. Самоковските майстори зографи, гравьори, иконописци и резбари оставят белега на висше творчество върху стените на десетки църкви и манастири. Полагат верска любов в храмовете на инаковярващите. Слагат началото на една светска живопис с ненадминати до днес образци.

Тези творци остават едни от най-значимите българи на епохата.

За основател на Самоковската художествена школа се счита Христо Димитров. Той е родоначалникът на най-големия и значим зографски род — Доспейския. Занаята започва да овладява почти дете в Света гора. По-късно пътува за Виена, където допълва познанията си. Използва гръцки и немски източници, посредством които усвоява техниката на иконопиството. Работи в Македония и западните български краища. Негови икони има в Митрополитската църква в Самоков. Двама достойни синове ражда и учи Христо Димитров, а те го надминават в своето майсторство. Димитър Христов Зограф и Захари Христов Зограф. Към рода се присъединява Коста Вальов (зет във фамилията) и така тези художници създават едни от най-значимите стенописи в Рилския манастир.

... И толко стана изображението красно и благолепно, та като влази некой първи път в църквата, като си вдигне веднъж главата нагоре, той забравя веке да я снеме... Това е свидетелството на самия Неофит Рилски.

Димитър Христов Зограф (1795–1860) майстор на икони и фрески предава своето майсторство на синовете си Зафир (Станислав), Николаки, Захари и Иванчо. Всеки в различно време е напускал групата на баща си и започва своя самостоятелна творческа дейност. Най-известен от всички е Станислав Доспевски (1823–1878). Той е първият български художник получил академично образование. Негово дело са редица портрети на българина през Възраждането. Син на своето време, той умира мъченически в тъмниците на Цариград.

По-малкият син на Христо Димитров — Захари Зограф (1810–1853) е емблематичната фигура на Самоковската школа и на българското Възраждане. За краткия си четиридесетгодишен живот рисува икони из цяла България. Но голямото му дело са стенописите в най-големите български манастири — Бачковски, Рилски, Троянски, Преображенски. Рисува автопортрета си редом до светците и не забравя да се подпише. Създава българската светска живопис. Творчеството му е гениално. Приносът за издигане на националното самосъзнание — изключителен.

От неговите четирима синове един само, Христо, продължава занаята като помощник на Никола Образописов.

Образописовият род е другият род разнесъл славата на Самоковската школа по света. Произхождат от село Продановци. Иван Образописов — родоначалникът (!795-1854) е автор на първия български възрожденски портрет от 1829 година, който се намира в Националната галерия. Никола Образописов (1829–1915) въвежда пейзажни елементи в живописта си. Стенописите в Бельова църква, Метоха, Рилския манастир са широка панорама на българина с неговите емоции, бит, обществена изява, характерни за оная епоха.

Коста Вальов и синовете му Сотир, Иван, Никола, Димитър и Петър работят всеотдайно и остават многобройни стенописи и икони главно в църквите и манастирите в западните български краища и южна Сърбия. Коста Вальов участва в изписването на главната олтарна църква в Рилския манастир.

Христо Мишев и Анастас Карастоянов, братята Захари и Васил Попрадойкови, Коста Геров, Михаил Белстойнев са само част от изтъкнатите майстори на Самоковската художествена школа. Христо Йовевич (1827–1872) превежда и илюстрира басните на Езоп. Неговата къща цяла сияела с прекрасни изгледи от Смирна и Цариград.

Възрожденската самоковска къща отваря широко врати за декоративната живопис. Местните традиции, отворени и за европейско влияние, създават стил, в който се оглеждат естетическите идеи на българското Възраждане.

Идеи, които превъплъщават и самоковските резбари. Непрекъснато обновяват барока, към който приобщават творчеството си. Най-добрият майстор безспорно е Атанас Теладур, който завършва прочутия иконостас в Митрополитската църква. Негови ученици са Стойчо Фандъков (1810–1894) и синът му Димитър (1852–1914), Петър и Георги Дашини. Около двадесет иконостаса — шедьоври на резбарското изкуство оставят в наследство за своите потомци самоковските резбари.

Карастояновият род създава гравьорската школа. В тайно откритата през 1828 година печатница, Никола Карастоянов, с помощта на синовете си Анастас, Сотир и Владимир, печатат щампи. Никола Образописов и Георги Клинков са другите големи имена в тоя занаят. През втората половина на ХIХ век в Самоков се създава истинска местна индустрия за производство на щампи.

Златарството и часовникарството допълват диапазона на майсторията на самоковци, за да се съберат в едно цяло и историята да ги признае като грандиозно културно явление от българското Възраждане.

Графична база

По инициатива на Съюза на българските художници и с активната протекция на самоковския художник–график Зафир Йончев, през април 1973 година, се създава графична база – Самоков. Никак не е случаен фактът, че точно Самоков предоставя своето любезно домакинство за една толкова специфична, интересна и уникална дейност. Богатото културно наследство на Самоковската иконописна школа от само себе си предполага продължение на традициите в областта на художественото творчество.

Графичната база се помещава в една от интересните възрожденски самоковски къщи – Есовата и благодарение на този факт тази къща е запазила автентичния си вид до днес.

Дейността на графичната база и постоянно действащия към нея уъркшоп е насочена в следните направления:

реализиране на графични произведения при гарантирани високо професионални и тясно специализирани печатарски услуги; провеждане на демонстрации, представяния, обучение; създаване на архив от графики; изложбена дейност; осъществяване на обмен с други графични центрове в страната и чужбина; международно сътрудничество. В списъка на международните контакти на графична база Самоков са: Френската асосиация за изкуство „Арт Диалог“ – Париж; Център за литография „Тамаринд“ – САЩ; Съвместна работа с чуждестранни художници от Япония, САЩ, Европа. От 2000 година графичната база работи по проект, финансиран от швейцарската фондация за култура „Про Хелвеция“.

В графичната база са създадени условия за пълноценна работа и пребиваване. Комбинация от хотелска част и работни помещения позволява непрекъснат творчески процес. Модернизирането на материалната база и наличието на съвременна техника осигуряват възможност за печат на литография, метални техники, гравюра дърво, линорез на високо професионално ниво. Базата е снабдена със специализирани графични материали и разполага с разнообразни формати литографски камъни.

Ръководител на ателието от създаването му до днес е майсторът-умдрукер Гено Генев – син на един от най-известните самоковски живописци – Слави Генев. В продължение на близо тридесет години Гено Генев е овладял до съвършенство тази толкова рядка професия. Имал е възможност да специализира в Италия и Германия, участвал е в няколко български и чуждестранни проекти. Дългогодишната му практика го е срещала с множество интересни и значими творци от всички генерации. Негов помощник е Иво Янакиев.

Създадените в базата графики са важна част от колекциите на най-авторитетни международни форуми. От момента на своето създаване тя предоставя отпечатъци от всички графични произведения на музея в Самоков. Мисията на графичната база се простира в двете посоки – създаване и популяризиране на значими графични произведения. Днес тя вече е един утвърден авторитетен графичен център и активен посредник между култура и общество.

Театри

Сто и четиридесет години духовност Може би са повече от сто и четиридесет годините, които делят началото на читалищната дейност от днешния ден. Годината 1859 е приета за година на създаване на Самоковското читалище, тъй като от тогава датират официални документи, носещи печата и съхранявани в Народната библиотека „Св.св Кирил и Методий“. За съжаление все още не може да се приеме като официално основателен, описания от Йосиф Брадати факт за „разтурената от турците къща, съградена за четене“, датиран към 1852–53 година.

Но ако се вземе предвид твърдението на великия реформатор Митхад паша, че „не е срещал по-интелигентен народ никъде другаде в своя вилает“, може да се предполага съществуване на читалищна дейност много преди тази дата, а това до някъде дава основание да се смята, че самоковското читалище е първото в България. През тази 1859 година читалището се е именувало „Свети седмочисленици“ и се е помещавало в сградата на тогавашното Мъжко училище.

Организираните действия и усилия за построяване на самостоятелна читалищна сграда завършват с успех през 1919 година. Тогава настоятелите и общината решават да се построи сграда, която освен читалище да бъде и паметник за прослава и помен на загиналите по бойните полета в Балканската, Междусъюзническата и Европейската войни. Монументалният паметник е завършен окончателно през 1923 година. Заслуга за цялостната му реализация имат известните тогава строителни фирми — Юруков и сие, Николов и едни от най-добрите скулптори на България — Николай Димитров, Иван Лазаров, Александър Андреев, Никола Ножаров, както и Ликурго Андреани — възпитаник на италианската Национална художествена академия.

И така започва датирането:

1862 г. — първото театрално представление; 1914 г. — учителят Алекси Попиванов основава хор, станал по-късно известен като хор „Рилска песен“; 1925 г. — започва прожекциите си читалищното кино; 1931 г. — създава се комитет за основаване на читалищен Музей на Възраждането с пръв уредник Наум Хаджимладенов и негов приемник Христо Йончев — Крискарец; 1944 г. — ражда се вестник „Рилско ехо“; 1949 г. — кръжок за литературно творчество; 1951 г. — кръжок по изобразително изкуство; 1953 г. — създава се детска музикална школа; 1955 г. — създадена е детска театрална трупа, а в следващата 1956 г. — и мъжки вокален квартет. 1985 г. — държавна награда по случай 125-годишнината на читалището, отбелязана тържествено в цялата община. Днес дейността на читалище-паметник „Отец Паисий“ продължава. Наследеното от възрожденците е съхранено. Роденото от днешното поколение творци търси своя път към бъдещето.

Музеи

Историческият музей в Самоков е още едно доказателство за високата интелигентност на самоковските граждани, за чувството им за историческа памет и висока обществена ангажираност. В началото на тридесетте години известните самоковски художници Наум Хаджимладенов и Васил Захариев дават идеята за музейна сбирка, която да се помещава в народното читалище. Осъществяването на идеята става през лятото на 1931 година с дейното участие на още двама известни майстори на четката — Христо Йончев-Крискарец и Павел Францалийски.

Пръв уредник на музейната сбирка е Наум Хаджимладенов. Васил Захариев разработва Правилник на музея, който е утвърден от Министерството на просветата и по този начин сбирката е призната официално. Христо Вакарелски описва експонатите в инвентарна книга, а Слави Генев изготвя тематико-експозиционен план. През 1957 година Георги Белстойнев завършва художественото оформление на музея, което е запазено и до днес на първия етаж.

В 1937 година Христо Йончев-Крискарец прави феноменална изложба на народното творчество в самоковско, което поставя началото на етнологическата сбирка.

1958 година е завършена експозиция Възраждане, в 1966 г. — революционно движение.

Около 30 000 експонати притежава Историческият музей днес, разпределени в няколко основни сбирки:

Етнографска Археологическа Художествена Фотографска Документална Етнографската сбирка датира най-рано и е дело на основателите на музея като непрекъснато е обновявана през годините. Чрез текстил, носии, накити и занаяти е показан бита и поминъка на старите самоковци.

В археологическата сбирка намират място главно тракийски и късноантични находки. Най-богатата находка на късноантична култова керамика се намира именно тук. Предметите са от множество ямни светилища, намерени на брега на яовир. Искър при един от отливите и датират от І в. пр. н. е. Останалите експонати са от землището на с. Поповяне и са датирани към 3–4 в. сл. н. е.

Художествената сбирка съдържа икони, щампи, ръкописи, документи и множество картини. застъпени са почти всички майстори на Самоковската художествена школа.

3 500 произведения на изкуството съхранява днес Историческият музей, както и своя художествена галерия.

Много показателен е фактът, че днешната сграда на музея е проектирана в края на тридесетте години, а първата копка е направена през 1940-та от Богдан Филов. Сградата е завършена след войната.

Ето и хората работили всеотдайно за музейното дело в Самоков като директори на музея:

Наум Хаджимладенов — 1931–1935 год. Асен Геров — 1935–1936 год. Христо Йончев-Крискарец — 1936–1949 год. Слави Генев — 1950–1958 год. Донка Белстойнева — 1958–1973 год. Тодор Вълчев — 1973–1991 год. Димитър Балабанов — 1991

Редовни събития

От 2002 г. град Самоков има своя градски празник. Това е 21 август — Успение на Св.Симеон Самоковски — покровителят на града. За него доскоро се знаеше малко. Мощите на Светеца бяха открити при археологически разкопки в средновековната Бельова черква през 1995 г.След 2000 г. бе установено, че Митрополит Симеон Самоковски е канонизиран като мъченик за вярата, а неговата икона за пръв път е рисувана като стенопис от известният самоковски зограф Никола Образописов около 70-те години на 19 в. Личността на Свмч. Симеон Самоковски е свързана с народоосвободителните движения на българите от Западна България по време на Руско-турско-австрийската война, когато много християнски деятели и свещеници се включват в подготовката на въстание. Митрополитът е заловен от турците, съден и на 21.08.1773 г. обесен в София. Съществуват много преписки за чудото станало при обесването му — въжето три пъти се късало, бесилката се чупила, но така или иначе неговата смърт като мъченик за вярата го поставя в пантеона на българските светци — мъченици.

И така трите дни около 21 август са Самоковски празник. Започва се в навечерието на деня с литийно шествие и литургия на Бельова черква, на 21 амгуст се прави курбан и фолклорна програма, а вечерта продължава с голям концерт, фойерверки и различни празнични мероприятия. От 2003 г. в рамките на празника е включен и фестивалът на туристическата песен „Бялата порта на Рила“.

Личности

• Родени в Самоков
  • Авксентий Битолски (1850-1919), духовник
  • Авксентий Велешки (1798-1865), духовник
  • Станислав Доспевски (1823-1878), художник
  • Захарий Зограф (1810-1853), художник
  • Иван Йончев (1884-1918), поет
  • Ивайло Йорданов (р. 1968), футболист
  • Тодор Кантарджиев (1861-?), офицер
  • Любомир Чакалов (1886-1963), математик

• Починали в Самоков
  • Никола Образописов (1828-1915), български художник

• Други личности, свързани със Самоков
  • Неделя Петкова (1826-1894), просветен деец, учителка в града през 1862-1864
  • Васил Попович (1833-1897), писател, училищен инспектор в града през 1889-1891
  • Стефан I (1878-1957), български екзарх, завършва Духовната семинария през 1896
  • Евдокия Петева–Филова (1900-1980), учен-етнограф, живее и работи в града през 1962-1980.

Почетни граждани

• Найден Петков — художник 1974 г
• Калина Тасева — художничка 1975 г
• Григор Стоичков — Министър на Строежите и Архитектурата 1976 г
• Стоян Сотиров — художник 1976 г
• проф. Александър Поплилов — художник 1976 г
• м.с. Петър Попангелов - младши — ски състезател 1977 г
• Живка Сотирова Гуцалска — общественичка 1978 г
• Ванко Урумов — художник 1978 г
• Дечко Узунов — художник 1979 г
• Христо Христов — общественик 1979 г
• Никола Сотиров Николов — общественик 1980 г
• Рубен Аврамов Леви — общественик 1980 г
• проф. Васил Стоин — посмъртно 1980 г
• Тома Върбанов — художник 1981 г
• Иван Димов Иванов — художник 1979 г
• Христо Христов — общественик 1981 г
• Трендафил Мартински — секретар на ИК на БКП 1981 г
• Григор Спиридонов — художник 1982 г
• Вера Димитрова Никова — общественичка 1982 г
• Петър Сандев Рогачев — майстор строител 1983 г
• генерал майор Горбатко Виктор Василевич — космонавт 1983 г
• Истилянка Стоянова Дашина — общественичка 1984 г
• Димитър Киров — художник 1984 г
• Атанас Пацев — художник 1987 г
• Любен Гайдаров — художник 1988 г
• Георги Шишков — ски деятел 1989 г
• Шуберт Шпийс — ски деятел 1989 г
• Ивайло Йорданов — футболист
• Бисер Георгиев — св.шампион по борба 1994 г
• Асен Попвасилев Георгиев - 1996 г
• Бисер Георгиев - св.шампион по борба 1997 г
• Иван Георгиев Близнев
• Петър Иванов Попангелов — спортен деятел
• Георги Г.Дойков — състезател по ски 1999 г

Спорт

Представителният футболен отбор на града носи името "Рилски спортист". Играе своите мачове на стадион Искър.

Кухня

Кухнята в град Самоков е традиционно българска и се определя от културите,които биват отглеждани в района.Като имаме предвид силно застъпеното отглеждане на картофи(което е обичайно за местността и почвите го позволяват),можем веднага да кажем,че ястията с основен продукт "картоф" са традиционни за района.Не бива да забравяме също така и житните култури,които позволяват производството на едно добро и качествено брашно.Което пък е причина за вкусният качамак и баници.В някои места (особено по устието на река Искър)се намират и речни раци,от които се правят чудесни деликатеси, непознати дори в чужбина.

Външни препратки

• http://www.samokov.net