Куме: Разлика между версии
м унифициране - г.пр. --> г. пр. |
{{lang-la,it,el}} => {{lang|la,it,el}} |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
[[Файл:CumaeanSibylByMichelangelo.jpg|мини|Куменската Сибила в [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]]]] |
[[Файл:CumaeanSibylByMichelangelo.jpg|мини|Куменската Сибила в [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]]]] |
||
'''Куме''' ({{lang |
'''Куме''' ({{lang|la|Cumae}}; {{lang|it|Cuma}}, {{Lang|el|Κύμη}}) е античен град в италианския регион [[Кампания]] северозападно от [[Неапол]] (община [[Баколи (община)|Баколи]]). |
||
Името произлиза вероятно от гръцкия град [[Кими]] на [[Евбея]], но евентуално и от гръцката дума ''κῦμα'' (''kyma'') „вълна̀“ (заради вълнообразния силует на полуострова, на който се намира градът). |
Името произлиза вероятно от гръцкия град [[Кими]] на [[Евбея]], но евентуално и от гръцката дума ''κῦμα'' (''kyma'') „вълна̀“ (заради вълнообразния силует на полуострова, на който се намира градът). |
||
Версия от 03:02, 27 февруари 2019
Куме (на латински: Cumae; на италиански: Cuma, на гръцки: Κύμη) е античен град в италианския регион Кампания северозападно от Неапол (община Баколи).
Името произлиза вероятно от гръцкия град Кими на Евбея, но евентуално и от гръцката дума κῦμα (kyma) „вълна̀“ (заради вълнообразния силует на полуострова, на който се намира градът).
Куме е основан около 750 г. пр. Хр. от гръцки колонисти от Халкида и Еретрия (древногръцки полиси на Евбея) и е първата гръцка колония в Италия. Местните италийски племена наричат заселниците Граи по името на беотийско племе – от това име произлиза общоиталийското название на елините Graeci, запазено и днес като гърци.
По-късно колонията Куме основава и собствени колонии: Дикеархия и Неаполис.
Чрез колонията Куме сред етруските прониква древногръцкото писмо в неговия евбейски вариант, което по-късно се развива в класическата латинска азбука[1].
Куме става прочут като мястото, където пророчества Сибила от Куме. Нейната пещера днес е туристическа атракция.
Източници
- ↑ Хронологична енциклопедия на света, т. I. ЕЛПИС, Велико Търново, стр. 138.