Горно Нерези: Разлика между версии
м интервал; козметични промени |
{{lang-mk,sq}} => {{lang|mk,sq}} |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
}} |
}} |
||
'''Горно Нерези''' ({{lang |
'''Горно Нерези''' ({{lang|mk|Горно Нерези}}; {{lang|sq|Nerezi i Epërm}}) е [[село]] в [[Република Македония]], част от Община [[Карпош (община)|Карпош]]. |
||
== География == |
== География == |
Версия от 03:06, 27 февруари 2019
- Тази статия е за селото в Община Карпош. За стружкото село вижте Нерези.
Горно Нерези Горно Нерези | |
— село — | |
Църквата „Свети Пантелеймон“ | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Скопски |
Община | Карпош |
Географска област | Кършияка |
Надм. височина | 819 m |
Население | 314 души (2002) |
Пощенски код | 1020 |
МПС код | SK |
Горно Нерези в Общомедия |
Горно Нерези (на македонска литературна норма: Горно Нерези; на албански: Nerezi i Epërm) е село в Република Македония, част от Община Карпош.
География
Селото е разположено южно от столицата Скопие в северните склонове на планината Водно. Край селото е разположен средновековният манастир „Свети Пантелеймон“.
История
В края на XIX век Горно Нерези е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Нерѣзи (Горно и Долно) живеят 260 българи християни и 300 арнаути мохамедани.[1]
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нерези (Горно и Долно) има 288 българи екзархисти и функционира българско училище.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Нерези (Nerezi) като албанско село.[3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Нерези като смесено българо-албанско село.[4]
Според преброяването от 2002 година Горно Нерези има 314 жители.[5]
Националност | Всичко |
македонци | 22 |
албанци | 282 |
турци | 6 |
роми | 0 |
власи | 1 |
сърби | 3 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Бележки
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.114-116.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
|
|