Гоцев връх: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
{{lang-el}} => {{lang|el}} |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
}} |
}} |
||
'''Гоцев връх''' (до 29 юни 1942 г. ''Али Ботуш'', от 5 януари 1946 г. до 23 ноември 1951 г. ''Алиботуш''<ref>{{наименования|62}}</ref>, {{lang |
'''Гоцев връх''' (до 29 юни 1942 г. ''Али Ботуш'', от 5 януари 1946 г. до 23 ноември 1951 г. ''Алиботуш''<ref>{{наименования|62}}</ref>, {{lang|el|Τσολιάς – Цоляс, Αλή Μποτούς – Али ботуш}}) е най-високият връх на планината [[Славянка]] (Али ботуш) – 2212 метра в [[България]]. |
||
== Местоположение == |
== Местоположение == |
||
Версия от 03:07, 27 февруари 2019
| Гоцев връх Али ботуш | |
 Гоцев връх, сниман от в. Шабран. Долу – Сухото езеро. В далечината вляво – главното било на Али ботуш към Царев връх. | |
  Местоположение на картата на България Област Благоевград | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Област Благоевград, България |
| Част от | Славянка (Али ботуш) |
| Надм. височина | 2212 m |
Гоцев връх (до 29 юни 1942 г. Али Ботуш, от 5 януари 1946 г. до 23 ноември 1951 г. Алиботуш[1], на гръцки: Τσολιάς – Цоляс, Αλή Μποτούς – Али ботуш) е най-високият връх на планината Славянка (Али ботуш) – 2212 метра в България.
Местоположение
Гоцев връх се издига на главното планинско било на югозапад от Голям Царев връх и на изток от връх Шабран. На северозапад от Гоцев връх се намира голямо безотточно карстово понижение, известно като Сухото езеро. Върхът е масивен, очертан от югоизток от висок скалист откос Козята стена. Изграден е главно от протерозойски мрамори. Почвите са тънки кафяви горски. Склоновете са обрасли с високопланинска тревна растителност. Срещат се много ендемитни растителни видове. По билната му част минава държавната граница между България и Гърция. Югоизточно от върха се намира гранична пирамида № 100.[2]
Име
До 1951 година върхът носи името Али ботуш. Новото му име е дадено в чест на големия български революционер Гоце Делчев.
Туризъм
- Гоцев връх е включен в инициативата на БТС „Покорител на 10-те планински първенци“. Печат има в хижа Славянка и хижа „Извора“.
Маршрути
Основни изходни пунктове за изкачването на върха са хижите Славянка (над село Парил) и Извора (над село Петрово), бивши гранични застави, както и село Каракьой на гръцка територия.
Източници
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 62.
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.230.
| ||||||||||
