Александър Обренович: Разлика между версии
м цифри --> букви за месец; козметични промени |
{{lang-sr}} => {{lang|sr}} |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
}} |
}} |
||
'''Александър Обренович''' ({{lang |
'''Александър Обренович''' ({{lang|sr|Александар Обреновић}}) е крал на [[Сърбия]] от [[1889]] до [[1903]] година, последният от династията на [[Обреновичи]]те. |
||
== Управление == |
== Управление == |
Версия от 03:10, 27 февруари 2019
Александър I Обренович Александар I Обреновић | |
крал на Сърбия | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Свети Марко, Белград, Сърбия |
Религия | Сръбска православна църква |
Награди | Свети Сава Меджидие (орден) |
Семейство | |
Род | Обреновичи |
Баща | Милан I |
Братя/сестри | Георги Обренович |
Александър I Обренович в Общомедия |
Александър Обренович (на сръбски: Александар Обреновић) е крал на Сърбия от 1889 до 1903 година, последният от династията на Обреновичите.
Управление
Александър Обренович е син на крал Милан Обренович и кралица Наталия.[1] Обявен е за крал при абдикацията на баща си на 22 февруари (6 март нов стил) 1889 година, когато е едва 12-годишен. През следващите четири години от негово име управлява регентство начело с либерала Йован Ристич.[2]
Личен режим
На 1 (13) април 1893 година, макар все още на 16, Александър се обявява за пълнолетен, отстранява регентството и скоро след това установява личен режим. Първоначално управлява с помощта на Радикалната партия, но в началото на 1894 година уволнява нейното правителство и фактически суспендира Скупщината. През май 1894 година отменя конституцията от 1888 година и възстановява предишната, която дава на монарха надмощие над парламента. Изборите през 1895 година излъчват Скупщина без участието на либерали и радикали, напълно предана на краля.[3]
През следващите години Александър управлява чрез послушните му правителства на Владан Джорджевич и Димитрие Цинцар-Маркович. Покушение срещу баща му (който е фактически негов съуправител) през юли 1899 година му дава повод за репресии срещу водачите на най-силната партия – Радикалната. Помирява се с част от тях, след като през април 1901 година прокламира нова конституция с двукамарен парламент. Размирици в Белград през пролетта на 1903 година го подтикват да суспендира, макар и закратко, и тази конституция.[4]
Политика по Македонския въпрос
Външната политика на Сърбия при крал Александър Обренович е насочена към прокарване на сръбско културно и политическо влияние в Македония, намираща се под властта на Османската империя. Сръбските правителства работят за установяване на сръбски владици и училища в македонските вилаети, а по време на Критското въстание от 1896-1897 година искат територии от империята. От това желание ги отклонява българското правителство начело с Константин Стоилов. През февруари 1897 година крал Александър Обренович посещава София и тогава е подписана българо-сръбска спогодба, с която двете страни се задължават да съгласуват действията си в назряващата гръцко-турска война.[5]
Убийство
През 1900 година Александър се жени за Драга Машин. Бракът е крайно непопулярен и води до конфликт между него и родителите му.[4]
Крал Александър Обренович е убит в двореца си през нощта на 28 срещу 29 май (11 юни нов стил) 1903 година от офицери, привърженици на Петър Караджорджевич.[6][7]
Източници
- ↑ Hösch, Edgar. Alexander I. Obrenović, in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 1. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München, 1974. с. 45. Посетен на 12 декември 2017.
- ↑ Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том 2. София, Парадигма, 1999. ISBN 954-9536-19-X. с. 132-136.
- ↑ Манчев 1999, с. 136.
- ↑ а б Манчев 1999, с. 137 – 138.
- ↑ Попов, Радослав и др. История на Българската дипломация 1879–1913 г. София, Фондация „Отворено общество“, 1994. ISBN 954-520-038-3. с. 238-239. Посетен на 12 декември 2017.
- ↑ Манчев 1999, с. 139.
- ↑ Jовановић, Слободан. Влада Александра Обреновића. Књига 3. Београд, Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе), 1936. с. 364-370. Посетен на 14 декември 2017.
Милан Обренович | → | крал на Сърбия (1889 – 1903) | → | Петър I Караджорджевич |