Мизия: Разлика между версии
Редакция без резюме |
{{lang-la}} => {{lang|la}} |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
|бележки = |
|бележки = |
||
}} |
}} |
||
'''Мизия''' ({{lang |
'''Мизия''' ({{lang|la|Moesia}}) е древна историческа област и провинция на [[Римска империя|Римската империя]]. Името на Мизия идва от названието на [[траки]]йското племе [[мизи]]. Областта граничи на юг с [[Стара планина|планинската верига Хемус]], на север с [[Дунав]] (Истър), на запад с реките [[Дрина]] и [[Сава (река)|Сава]], на изток с Черно море ([[Евксински понт]]). Столица е [[Виминациум]], дн. [[Костолац|Костолац, Сърбия]]. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави [[Румъния]], [[България]], [[Сърбия]] и [[Косово]] като зоната около античния град [[Скупи]] попада в днешна Република Македония. |
||
Областта е покорена от [[римляни]]те през периода 15 – 29 г. пр.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с [[Македония (провинция)|Македония]] и [[Ахея (римска провинция)|Ахея]] са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император [[Нерон]] управителят на Мизия [[Тиберий Плавций Силван Елиан|Тиберий Елиан]] покорява земите до устието на река [[Днестър]]. След победата на римските легиони над [[даки]]те на [[Децебал]] през 85 г. с цел по-добро управление император [[Домициан]] разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река [[Цибрица]] – ''[[Горна Мизия]]'' със столица Виминациум и ''[[Долна Мизия]]'' със столица [[Нове]]<ref>[http://www.antikefan.de/kulturen/rom/provinzen.html {{икона|de}} Карта на римските провинции]</ref>, всяка с по два римски легиона. |
Областта е покорена от [[римляни]]те през периода 15 – 29 г. пр.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с [[Македония (провинция)|Македония]] и [[Ахея (римска провинция)|Ахея]] са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император [[Нерон]] управителят на Мизия [[Тиберий Плавций Силван Елиан|Тиберий Елиан]] покорява земите до устието на река [[Днестър]]. След победата на римските легиони над [[даки]]те на [[Децебал]] през 85 г. с цел по-добро управление император [[Домициан]] разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река [[Цибрица]] – ''[[Горна Мизия]]'' със столица Виминациум и ''[[Долна Мизия]]'' със столица [[Нове]]<ref>[http://www.antikefan.de/kulturen/rom/provinzen.html {{икона|de}} Карта на римските провинции]</ref>, всяка с по два римски легиона. |
Версия от 03:21, 27 февруари 2019
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мизия.
Римска Мизия Moesia Μοισία | |
— Римска провинция — | |
29 пр.н.е – 86 г. | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Виминациум |
История | Античност |
Дакийски войни | 89 – 105 г. |
| |
Днес част от | България, Косово, Румъния, Сърбия Северна Македония |
Римска Мизия Moesia Μοισία в Общомедия |
Мизия (на латински: Moesia) е древна историческа област и провинция на Римската империя. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави Румъния, България, Сърбия и Косово като зоната около античния град Скупи попада в днешна Република Македония.
Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. пр.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове[1], всяка с по два римски легиона.
Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г.
През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати.
Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум).
Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух.
Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Средна и Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл.
Източници
Вижте също
Външни препратки
|
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Moesia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |