Бедрена кост: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-la}} => {{lang|la}}
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Gray244.png|мини|Бедрена кост]]
[[Файл:Gray244.png|мини|Бедрена кост]]
'''Бедрена кост''' ({{lang-la|femur, os femoris}}, нарича се често '''Фемур''') е най-дългата и най-силна тръбеста кост в [[скелет]]а на животните. Тя е част от скелета на долния (задния) крайник свързваща [[таз]]а с [[подбедрени кости|подбедрените кости]].
'''Бедрена кост''' ({{lang|la|femur, os femoris}}, нарича се често '''Фемур''') е най-дългата и най-силна тръбеста кост в [[скелет]]а на животните. Тя е част от скелета на долния (задния) крайник свързваща [[таз]]а с [[подбедрени кости|подбедрените кости]].


== Описание ==
== Описание ==

Версия от 03:22, 27 февруари 2019

Бедрена кост

Бедрена кост (на латински: femur, os femoris, нарича се често Фемур) е най-дългата и най-силна тръбеста кост в скелета на животните. Тя е част от скелета на долния (задния) крайник свързваща таза с подбедрените кости.

Описание

Бедрената кост е съставена от тяло, проксимален (горен) и дистален (долен) край.[1] На проксималния край се намира главата (caput ossis femoris) отделена от костта с шийка (colum ossis femoris). Тя влиза в ставната трапчинка на таза като участва в образуването на хълбочната става. На срещуположната страна се намират груби възвишения наречени въртели (trochanter). Обикновено техния брой е три, но при някои видове един от тях може да липсва. Дисталната част на костта е задебелена и образува два кондила (condylus medialis et lateralis) разделени с трапчинка (fossa intercondylaris). Те влизат в образуването на колянната става.

Видови особености

  • При човека
  • При говедото – главата бедрената кост е силно изпъкнала. Третият въртел липсва, а малкият е слабо развит.
  • При свиня – бедрената кост е сравнително къса, груба и дебела. Третият въртел липсва, а малкият е грапаво надебеление. Тялото на костта е цилиндрично.
  • При кон – главата е отделена с неясна шийка. Третият въртел е ясно развит. Медиалният кондил е много по-добре развит от латералния.
  • При куче - бедрената кост е дълга, цилиндрична и леко изпъкнала напред. Главата еотделена с тънка и дълга шийка. В задната част на кондилите съществуват две допълнителни ставни повърхности за свързване със сезамовидни костици.
  • При птиците – бедрената кост е дълга, цилиндрична и добре развита. Главата е добре оформена и отделена с ясна шийка. Тялото е леко извито и насочено слабо напред.[2]

Източници

  1. Проф д-р вмн Г.Ковачев, проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните животни", том I, Земиздат 1995 г., стр. 152-155
  2. Проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните птици", второ издание, Земиздат 1985 г., стр. 19