Раменна кост: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-la}} => {{lang|la}}
Ред 17: Ред 17:
}}
}}


'''Раменна кост''' ({{lang-la|humerus}}) е дълга тръбовидна кост, част от стилоподиума на [[скелет]]а при гръбначните организми. В горният си край костта се свързва [[става|ставно]] с [[Лопатка (кост)|лопатката]], а в долния проксимален край отново има ставна повърхност, която свързва костта с други две тръбести кости - [[лъчева кост|лъчева]] и [[лакътна кост]] (подраменни кости).
'''Раменна кост''' ({{lang|la|humerus}}) е дълга тръбовидна кост, част от стилоподиума на [[скелет]]а при гръбначните организми. В горният си край костта се свързва [[става|ставно]] с [[Лопатка (кост)|лопатката]], а в долния проксимален край отново има ставна повърхност, която свързва костта с други две тръбести кости - [[лъчева кост|лъчева]] и [[лакътна кост]] (подраменни кости).


== Описание ==
== Описание ==

Версия от 03:22, 27 февруари 2019

Раменна кост
lang=bg
Раменна кост
Разрез на мишницата
Латински humerus
Атлас Раменна кост
Система костна система
Стави рамо, лакът  
Раменна кост в Общомедия

Раменна кост (на латински: humerus) е дълга тръбовидна кост, част от стилоподиума на скелета при гръбначните организми. В горният си край костта се свързва ставно с лопатката, а в долния проксимален край отново има ставна повърхност, която свързва костта с други две тръбести кости - лъчева и лакътна кост (подраменни кости).

Описание

Раменната кост е съставена от тяло, проксимален (горен) и дистален (долен) край.[1] На проксималния край се намира главата (caput humeri) отделена от костта с шийка (colum humeri). Тя влиза в ставната трапчинка на лопатката. Отпред и отстрани на главата се намират два надебелени мускулни израстъка. Тялото на костта притежава широка и гладка спираловидна бразда Дисталният край притежава напречно обособена ставна повърхност, наречена condylus humeri.

Видови особености

  • При човека – медиалният кондил е по-голям от латералния.
  • При говедото – костта е къса, дебела и груба. В проксималния край на костта се наблюдава и трети по-малък израстък.
  • При свиня – костта изглежда дълга и тънка, но при по-стари свине става груба с ясно оформени израстъци.
  • При кон – двата израстъка в проксималната част на костта са почти с еднакви размери.
  • При куче – костта е тънка и дълга с леко извита нагоре проксимална третина. Шийката е ясно отделена, а израстъците са много ниски.
  • При птиците – костта е дълга и слабо извита. Под медиалния израстък има има обширна трапчинка, в чието дъно лежи голям отвор. Той служи за свързване на въздушните торби с празнината на костта.[2]

Източници

  1. Проф д-р вмн Г.Ковачев, проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните животни", том I, Земиздат 1995 г., стр. 131-135
  2. Проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните птици", второ издание, Земиздат 1985 г., стр. 17