Сатибарзан: Разлика между версии
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
{{lang-grc}} => {{lang|grc}} |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Сатибарзан''' ({{lang |
'''Сатибарзан''' ({{lang|grc|Σατιβαρζανης}}, ''Satibarzanes'', † [[330 пр.н.е.]] е под [[Персийска империя|персийския]] велик цар [[Дарий III]] [[сатрап]] на провинция [[Ария (сатрапия)|Ария]] в Запада на днешен [[Афганистан]]. |
||
Когато през 330 пр.н.е. [[Александър Велики]] наближава, идващ от [[Хиркания]], Сатибарзан се предава, след което Александър му оставя управлението на сатрапия Ария. За сигурност Александър оставя в страната обаче войска от 40 македонски конници под команването на [[Анаксип]]. След като Александър продължил на изток, Сатибарзан заподвядва избиването на конниците и обявява на жителите на Ария въстание против Александър. Сатибарзан се окрепява с войската си в град [[Артакоана]], но Александър успява да превземе града и жителите му продава в робство. На неговото място той създава еленисткото селище с името ''Александрия'', днешният [[Херат]]. Сатибарзан успява да избяга в [[Бактрия]] при [[Бес]], противникът на Александър. Той събира група от 2000 конника и отново нахлува в Ария. Александър изпраща против него войска под командването на военачалниците [[Артабаз II|Артабаз]], [[Еригий]] и [[Каран (пълководец)|Каран]]. В битката против тях Сатибарзан пада убит. |
Когато през 330 пр.н.е. [[Александър Велики]] наближава, идващ от [[Хиркания]], Сатибарзан се предава, след което Александър му оставя управлението на сатрапия Ария. За сигурност Александър оставя в страната обаче войска от 40 македонски конници под команването на [[Анаксип]]. След като Александър продължил на изток, Сатибарзан заподвядва избиването на конниците и обявява на жителите на Ария въстание против Александър. Сатибарзан се окрепява с войската си в град [[Артакоана]], но Александър успява да превземе града и жителите му продава в робство. На неговото място той създава еленисткото селище с името ''Александрия'', днешният [[Херат]]. Сатибарзан успява да избяга в [[Бактрия]] при [[Бес]], противникът на Александър. Той събира група от 2000 конника и отново нахлува в Ария. Александър изпраща против него войска под командването на военачалниците [[Артабаз II|Артабаз]], [[Еригий]] и [[Каран (пълководец)|Каран]]. В битката против тях Сатибарзан пада убит. |
Версия от 03:26, 27 февруари 2019
Сатибарзан (на старогръцки: Σατιβαρζανης, Satibarzanes, † 330 пр.н.е. е под персийския велик цар Дарий III сатрап на провинция Ария в Запада на днешен Афганистан.
Когато през 330 пр.н.е. Александър Велики наближава, идващ от Хиркания, Сатибарзан се предава, след което Александър му оставя управлението на сатрапия Ария. За сигурност Александър оставя в страната обаче войска от 40 македонски конници под команването на Анаксип. След като Александър продължил на изток, Сатибарзан заподвядва избиването на конниците и обявява на жителите на Ария въстание против Александър. Сатибарзан се окрепява с войската си в град Артакоана, но Александър успява да превземе града и жителите му продава в робство. На неговото място той създава еленисткото селище с името Александрия, днешният Херат. Сатибарзан успява да избяга в Бактрия при Бес, противникът на Александър. Той събира група от 2000 конника и отново нахлува в Ария. Александър изпраща против него войска под командването на военачалниците Артабаз, Еригий и Каран. В битката против тях Сатибарзан пада убит.
Източници
- Ариан, Anabasis 3, 28, 2.
- Курций Руф, Historiae Alexandri Magni, 7, 4, 33–40.
- Диодор, Bibliotheca.
Външни препратки
- Jona Lendering, Satibarzanes, Livius.org