Карийци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-grc}} => {{lang|grc}}
Ред 1: Ред 1:
'''Карийците''' ({{lang-grc|Κᾶρες}}) са [[етническа група]], населявала в [[Античност]]та областта [[Кария]] в югозападна [[Мала Азия]].
'''Карийците''' ({{lang|grc|Κᾶρες}}) са [[етническа група]], населявала в [[Античност]]та областта [[Кария]] в югозападна [[Мала Азия]].


[[Хети|Хетски]] източници от края на XIV век пр. Хр. говорят за ''Каркия'' или ''Каркиса'', но идентификацията на този топоним с Кария не е твърдо установена. Сигурни сведения за карийците се появяват в началото на I хилядолетие пр. Хр. – в „[[Илиада]]“, в [[Библия]]та и източници от [[Древен Египет|Египет]] и [[Нубия]]. Карийците говорят на [[Анатолийски езици|анатолийски език]], близък до [[Лувийски език|лувийския]].
[[Хети|Хетски]] източници от края на XIV век пр. Хр. говорят за ''Каркия'' или ''Каркиса'', но идентификацията на този топоним с Кария не е твърдо установена. Сигурни сведения за карийците се появяват в началото на I хилядолетие пр. Хр. – в „[[Илиада]]“, в [[Библия]]та и източници от [[Древен Египет|Египет]] и [[Нубия]]. Карийците говорят на [[Анатолийски езици|анатолийски език]], близък до [[Лувийски език|лувийския]].

Версия от 03:26, 27 февруари 2019

Карийците (на старогръцки: Κᾶρες) са етническа група, населявала в Античността областта Кария в югозападна Мала Азия.

Хетски източници от края на XIV век пр. Хр. говорят за Каркия или Каркиса, но идентификацията на този топоним с Кария не е твърдо установена. Сигурни сведения за карийците се появяват в началото на I хилядолетие пр. Хр. – в „Илиада“, в Библията и източници от Египет и Нубия. Карийците говорят на анатолийски език, близък до лувийския.

Няколко антични топонима в района са основа на предположения за съществуване на карийски колонии в западното Черноморие преди Великата гръцка колонизация.[1]

Бележки

  1. Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 22.

Шаблон:История-мъниче Шаблон:Турция-мъниче