Битка при Кастийон: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Robot: Automated text replacement (-([0-9])[ ]([0-9][0-9][0-9][^0-9]) +\1 \2)
Кале (град)
Ред 11: Ред 11:
участник1 = [[Англия]] |
участник1 = [[Англия]] |
участник2 = [[Франция]], [[Бретан]] |
участник2 = [[Франция]], [[Бретан]] |
командващ1 = [[Джон Талбът]], 1-ви ърл на Шрюсбъри |
командващ1 = [[Джон Талбът]], 1-ви граф на Шрюсбъри |
командващ2 = [[Жан Бюро]] |
командващ2 = [[Жан Бюро]] |
сили1 = 4 000-6 000 |
сили1 = 4 000-6 000 |
Ред 19: Ред 19:
|}}
|}}


'''Битката при Кастийон''' е последната [[битка]] по време на [[Стогодишна война|Стогодишната война]]. Тя се води между войски на [[Англия]] от една страна и [[Франция]] и [[Бретан]] от друга на [[17 юли]] [[1453]] край град [[Кастийон ла Батай|Кастийон]] в [[Гаскония]]. Битката се смята и за първата в западноевропейската история, при която решаващ фактор е [[артилерия]]та.
'''Битката при Кастийон''' е последната [[битка]] по време на [[Стогодишна война|Стогодишната война]]. Тя се води между войски на [[Англия]] от една страна и [[Франция]] и [[Бретан]] от друга на [[17 юли]] [[1453]] край град [[Кастийон ла Батай|Кастийон]] в [[Гаскония]]. Битката се смята и за първата в историята на Западн Европа, при която решаващ фактор е [[артилерия]]та.
След като французите превземат [[Бордо]] през [[1451]] година, [[Стогодишна война|Стогодишната война]] изглежда към края си. След тристагодишно английско управление, обаче, гражданите на Бордо се считат за англичани и изпращат пратеници до [[Хенри VІ]] с искане да си възвърне провинцията.
След като французите превземат [[Бордо]] през [[1451]] година, [[Стогодишна война|Стогодишната война]] изглежда към края си. След тристагодишно английско управление обаче гражданите на Бордо се считат за англичани и изпращат пратеници до [[Хенри VІ]] с искане да си възвърне провинцията.


На [[17 октомври]] [[1452]] година, [[Джон Талбът]], 1-ви ърл на [[Шрюсбъри]], дебаркира близо до Бордо с 3 000 войници и стрелци. Френският гарнизон е изхвърлен от ликуващите жители на Бордо, които отварят вратите на англичаните. По-голямата част от [[Гаскония]] последва примера на Бордо и приветства англичаните.
На [[17 октомври]] [[1452]] година [[Джон Талбът]], 1-ви граф на [[Шрюсбъри]], дебаркира близо до Бордо с 3 000 войници и стрелци. Френският гарнизон е изхвърлен от ликуващите жители на Бордо, които отварят вратите на англичаните. По-голямата част от [[Гаскония]] последва примера на Бордо и приветства англичаните.


През зимата френския крал [[Шарл VІІ]] събира войските си, в подготовка за военен поход. С настъпването на пролетта Шарл едновременно напредва към Бордо с три армии по три различни пътя.
През зимата френския крал [[Шарл VІІ]] събира войските си, в подготовка за военен поход. С настъпването на пролетта Шарл едновременно напредва към Бордо с три армии по три различни пътя.


Талбът получава като подкрепление още 3 000 войници, но това все още е недостатъчно да задържи французите на границите на Гаскония. След като челната френска армия обсажда Кастийон, Талбът изоставя първоначалните си планове (отстъпвайки пред молбите на градските военначалници) и си поставя за цел да вдигне обсадата. Френският главнокомандващ, [[Жан Бюро]], страхувайки се от Талбът, нарежда на армията си (между 7 000 и 10 000 души) да огради лагера с ров и [[палисада]], и да разположи артилерията (около 300 оръдия) по бруствера. Въпреки численото си превъзходство, французите дори и не предприемат опит да оградят Кастийон, а приемат този изключително защитен план.
Талбът получава като подкрепление още 3 000 войници, но това все още е недостатъчно да задържи французите на границите на Гаскония. След като челната френска армия обсажда Кастийон, Талбът изоставя първоначалните си планове (отстъпвайки пред молбите на градските военначалници) и си поставя за цел да вдигне обсадата. Френският главнокомандващ, [[Жан Бюро]], страхувайки се от Талбът, нарежда на армията си (между 7 000 и 10 000 души) да огради лагера с ров и [[палисада]], и да разположи артилерията (около 300 оръдия) по бруствера. Въпреки численото си превъзходство французите дори и не предприемат опит да оградят Кастийон, а приемат този изключително защитен план.


Талбът достига френския лагер на 17-ти юли, начело на [[авангард]]а от 1300 конника, изпреварвайки основната част от армията си. Той обръща в безредно бягство приблизително еднакъв по численост отряд от френски стрелци в горите пред лагера на французите, и това повдига допълнително морала на хората му.
Талбът достига френския лагер на 17-ти юли, начело на [[авангард]]а от 1300 конника, изпреварвайки основната част от армията си. Той обръща в безредно бягство приблизително еднакъв по численост отряд от френски стрелци в горите пред лагера на французите, и това повдига допълнително морала на хората му.


Няколко часа след това предварително стълкновение, пратеник от града съобщава на почиващите войници на Талбът ( те са марширували през цялата нощ), че френската армия е в пълно отстъпление и стотици конници напускат укрепленията. От граските стени се виждал огромен облак от прах, който се губел в далечината. За нещастие на англичаните, това били само придружаващи френската войска хора, на които било заповядано да напуснат лагера преди предстоящата битка.
Няколко часа след това предварително стълкновение пратеник от града съобщава на почиващите войници на Талбът (след като са марширували през цялата нощ), че френската армия е в пълно отстъпление и стотици конници напускат укрепленията. От граските стени се виждал огромен облак от прах, който се губел в далечината. За нещастие на англичаните това били само придружаващи френската войска хора, на които било заповядано да напуснат лагера преди предстоящата битка.


[[Талбът]] прибързано реорганизира хората си и щурмува френския лагер, само за да открие укрепленията, защитавани от хиляди въоръжени стрелци и стотици оръдия. Изненадан, но непоколебим, той дава заповед за атака на френската [[армия]]. Самият Талбът не участва в битката директно. Преди време той е бил пленен и освободен при условие, че няма да се бие срещу французите, и това не му позволява да вдигне оръжие срещу тях.
[[Талбът]] прибързано реорганизира хората си и щурмува френския лагер, само за да открие укрепленията, защитавани от хиляди въоръжени стрелци и стотици оръдия. Изненадан, но непоколебим, той дава заповед за атака на френската [[армия]]. Самият Талбът не участва пряко в битката. Преди време бил пленен и освободен при условие, че няма да се бие срещу французите, и това не му позволява да вдигне оръжие срещу тях.


Англичаните атакуват лагера през рова, но са посрещнати от градушка от стрели и свирепа пушечна и оръдейна [[канонада]]. Съсредоточеният огън може да се обясни и с факта, че рова следвал леглото на пресъхнал поток, давайки на защитниците изключително укрепена позиция.
Англичаните атакуват лагера през рова, но са посрещнати от градушка от стрели и свирепа пушечна и оръдейна [[канонада]]. Съсредоточеният огън може да се обясни и с факта, че рова следвал леглото на пресъхнал поток, давайки на защитниците изключително укрепена позиция.


След около час, [[кавалерия]]та на бретанците, изпратена от [[херцог]]а на [[Бретан]], пристига и атакува десния [[фланг]] на английската войска. Англичаните отстъпват, преследвани по петите от френската армия.
След около час [[кавалерия]]та на бретанците, изпратена от [[херцог]]а на [[Бретан]], пристига и атакува десния [[фланг]] на английската войска. Англичаните отстъпват, преследвани по петите от френската армия.


По време на бягството, конят на Талбът е убит от оръдейно гюле и при падането си, го затиска. Един френски [[стрелец]] разпознава англичанина и го убива с брадва.
По време на бягството, конят на Талбът е убит от оръдейно гюле и при падането си, го затиска. Един френски [[стрелец]] разпознава англичанина и го убива с брадва.


След умопомрачението на [[Хенри VІ]] и последвалото избухване на [[войната на розите]], англичаните вече не са в състояние да претендират за френския [[трон]] и губят всички свои територии на континента (с изключение на [[Кале]]).
След умопомрачението на [[Хенри VІ]] и последвалото избухване на [[войната на розите]], англичаните вече не са в състояние да претендират за френския [[трон]] и губят всички свои територии на континента (с изключение на [[Кале (град)|Кале]]).


=Източник=
=Източник=
*{{Превод от|en|Battle of Castillon}}
*{{Превод от|en|Battle of Castillon}}

=Препратки=
=Препратки=
* [http://www.batailledecastillon.com spectacle]
* [http://www.batailledecastillon.com spectacle]
* http://www.xenophongroup.com/montjoie/castilon.htm
* http://www.xenophongroup.com/montjoie/castilon.htm




[[Категория:Битки]]
[[Категория:Битки]]

Версия от 14:27, 22 април 2007

Шаблон:Битка инфо

Битката при Кастийон е последната битка по време на Стогодишната война. Тя се води между войски на Англия от една страна и Франция и Бретан от друга на 17 юли 1453 край град Кастийон в Гаскония. Битката се смята и за първата в историята на Западн Европа, при която решаващ фактор е артилерията.

След като французите превземат Бордо през 1451 година, Стогодишната война изглежда към края си. След тристагодишно английско управление обаче гражданите на Бордо се считат за англичани и изпращат пратеници до Хенри VІ с искане да си възвърне провинцията.

На 17 октомври 1452 година Джон Талбът, 1-ви граф на Шрюсбъри, дебаркира близо до Бордо с 3 000 войници и стрелци. Френският гарнизон е изхвърлен от ликуващите жители на Бордо, които отварят вратите на англичаните. По-голямата част от Гаскония последва примера на Бордо и приветства англичаните.

През зимата френския крал Шарл VІІ събира войските си, в подготовка за военен поход. С настъпването на пролетта Шарл едновременно напредва към Бордо с три армии по три различни пътя.

Талбът получава като подкрепление още 3 000 войници, но това все още е недостатъчно да задържи французите на границите на Гаскония. След като челната френска армия обсажда Кастийон, Талбът изоставя първоначалните си планове (отстъпвайки пред молбите на градските военначалници) и си поставя за цел да вдигне обсадата. Френският главнокомандващ, Жан Бюро, страхувайки се от Талбът, нарежда на армията си (между 7 000 и 10 000 души) да огради лагера с ров и палисада, и да разположи артилерията (около 300 оръдия) по бруствера. Въпреки численото си превъзходство французите дори и не предприемат опит да оградят Кастийон, а приемат този изключително защитен план.

Талбът достига френския лагер на 17-ти юли, начело на авангарда от 1300 конника, изпреварвайки основната част от армията си. Той обръща в безредно бягство приблизително еднакъв по численост отряд от френски стрелци в горите пред лагера на французите, и това повдига допълнително морала на хората му.

Няколко часа след това предварително стълкновение пратеник от града съобщава на почиващите войници на Талбът (след като са марширували през цялата нощ), че френската армия е в пълно отстъпление и стотици конници напускат укрепленията. От граските стени се виждал огромен облак от прах, който се губел в далечината. За нещастие на англичаните това били само придружаващи френската войска хора, на които било заповядано да напуснат лагера преди предстоящата битка.

Талбът прибързано реорганизира хората си и щурмува френския лагер, само за да открие укрепленията, защитавани от хиляди въоръжени стрелци и стотици оръдия. Изненадан, но непоколебим, той дава заповед за атака на френската армия. Самият Талбът не участва пряко в битката. Преди време бил пленен и освободен при условие, че няма да се бие срещу французите, и това не му позволява да вдигне оръжие срещу тях.

Англичаните атакуват лагера през рова, но са посрещнати от градушка от стрели и свирепа пушечна и оръдейна канонада. Съсредоточеният огън може да се обясни и с факта, че рова следвал леглото на пресъхнал поток, давайки на защитниците изключително укрепена позиция.

След около час кавалерията на бретанците, изпратена от херцога на Бретан, пристига и атакува десния фланг на английската войска. Англичаните отстъпват, преследвани по петите от френската армия.

По време на бягството, конят на Талбът е убит от оръдейно гюле и при падането си, го затиска. Един френски стрелец разпознава англичанина и го убива с брадва.

След умопомрачението на Хенри VІ и последвалото избухване на войната на розите, англичаните вече не са в състояние да претендират за френския трон и губят всички свои територии на континента (с изключение на Кале).

Източник

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battle of Castillon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Моля, добавете oldid номера на версията, от която е направен преводът!

Препратки