Александру Чернат: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
{{lang-ro}} => {{lang|ro}} |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
'''Александру Чернат''' ({{lang |
'''Александру Чернат''' ({{lang|ro|Alexandru Cernat}}) е румънски генерал и политик – 3 пъти е военен министър на Румъния. |
||
Роден е във Върлези, [[Окръг Галац]], Румъния на 28 януари 1834 г. Ориентира се към военна кариера. |
Роден е във Върлези, [[Окръг Галац]], Румъния на 28 януари 1834 г. Ориентира се към военна кариера. |
Версия от 03:31, 27 февруари 2019
Александру Чернат Alexandru Cernat | |
румънски генерал | |
Роден |
Върлези, Румъния |
---|---|
Починал | 8 декември 1893 г.
|
Погребан | Букурещ, Румъния |
Александру Чернат в Общомедия |
Александру Чернат (на румънски: Alexandru Cernat) е румънски генерал и политик – 3 пъти е военен министър на Румъния.
Роден е във Върлези, Окръг Галац, Румъния на 28 януари 1834 г. Ориентира се към военна кариера.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е командир на IV-та пехотна дивизия.
Румънските въоръжени сили се включват във войната при 3-та атака при Плевен (26 август – 7 септември). III-та и IV-та пехотни дивизии под общото командване на генерал Чернат са разположени на пътя Плевен – с. Гривица. През първия ден на атаката овладяват траншеи на Гривицките редути. На следващия ден, с подкрепата на руски части, превземат и задържат редут № 1 Канлъ табия и отразяват успешно опита на Осман паша да си върне редута. На 6 / 18 и 7 / 19 румънските части септември атакуват, превземат и задържат редут № 2 Баштабия.
По време на пълната блокада на Плевен генерал Чернат е началник на I-ви блокаден участък. Активно участва в разгрома на Западната османска армия на 28 ноември / 10 декември, завършил с капитулация.
След войната 3 пъти е военен министър на Румъния (2 април – 19 август 1877, 19 март – 24 ноември 1878, 1881 – 1882). Умира в Ница, Франция на 8 декември 1893 г.
Вижте още
Източници
- Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. "Наука и изкуство ", София, 1978, с. 35 – 38
- Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 90, 99 – 100, 155 – 156, 160, 168