Блестяща изолация: Разлика между версии
м Бот: Козметични промени |
{{lang-en}} => {{lang|en}} |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Политиката на Блестяща изолация''' ({{lang |
'''Политиката на Блестяща изолация''' ({{lang|en|Splendid isolation}}) е дипломатическа политика за избягване на съюзи и заплитания. Някои историци използват този термин, за да опишат външната политика, преследвана от [[Великобритания]] в края на 19 век под премиерските лидери на Консервативната партия на Бенджамин Дизраели и [[Робърт Гаскойн-Сесил|Лорд Солсбъри]]. Лорд Дерби обявява политиката през 1866 г., когато е бил външен министър: |
||
{{цитат|Задължение на правителството на тази страна, поставено по отношение на географското положение, е да се задържи на условията на добра воля с всички народи, които го заобикалят, но да не се заплита с нито един единствен или монополизиращ съюз с нито един от тях; преди всичко да се стремим да не се намесваме ненужно и зловещо във вътрешните работи на която и да е чужда държава. }} <ref>https://books.google.com/books?id=bk0zAQAAMAAJ&pg=RA2-PA83</ref> |
{{цитат|Задължение на правителството на тази страна, поставено по отношение на географското положение, е да се задържи на условията на добра воля с всички народи, които го заобикалят, но да не се заплита с нито един единствен или монополизиращ съюз с нито един от тях; преди всичко да се стремим да не се намесваме ненужно и зловещо във вътрешните работи на която и да е чужда държава. }} <ref>https://books.google.com/books?id=bk0zAQAAMAAJ&pg=RA2-PA83</ref> |
||
Версия от 03:40, 27 февруари 2019
Политиката на Блестяща изолация (на английски: Splendid isolation) е дипломатическа политика за избягване на съюзи и заплитания. Някои историци използват този термин, за да опишат външната политика, преследвана от Великобритания в края на 19 век под премиерските лидери на Консервативната партия на Бенджамин Дизраели и Лорд Солсбъри. Лорд Дерби обявява политиката през 1866 г., когато е бил външен министър:
| „ | Задължение на правителството на тази страна, поставено по отношение на географското положение, е да се задържи на условията на добра воля с всички народи, които го заобикалят, но да не се заплита с нито един единствен или монополизиращ съюз с нито един от тях; преди всичко да се стремим да не се намесваме ненужно и зловещо във вътрешните работи на която и да е чужда държава. | “ |
Баланса на силите подържа посредством т.нар. „принцип на двата стандарта“, т.е. военният ѝ флот трябва да съответства на равнището на обединените морски сили на двете следващи я по сила морски държави.[2]
Терминът е въведен през януари 1896 г. от канадския политик Джордж Еулас Фостър, който посочва одобрението си за минимално участие на Великобритания в европейските въпроси, като казва: „В тези донякъде обезпокоителни дни, когато Великата майка империя стои прекрасно изолирана в Европа“. [3]
Източници
- ↑ https://books.google.com/books?id=bk0zAQAAMAAJ&pg=RA2-PA83
- ↑ Стефанов, Георги. Международни отношения и външна политика на България 1789/1970, Глава II, Великите сили, стр. 37 – 38. ДИ „Наука и изкуство“, 1977, ISBN 9534621511.
- ↑ Андрю Робъртс, Салсбъри: Викторианският Титан (2000) стр. 629.