Людмила Улицка: Разлика между версии
Редакция без резюме |
{{lang-ru}} => {{lang|ru}} |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
| сайт = {{Official website|http://www.elkost.com/authors/ulitskaya/}} |
| сайт = {{Official website|http://www.elkost.com/authors/ulitskaya/}} |
||
}} |
}} |
||
'''Людмила Евгениевна Улицка''' ({{lang |
'''Людмила Евгениевна Улицка''' ({{lang|ru|Людмила Евгеньевна Улицкая}}) е руска [[писател]]ка. |
||
== Биография и творчество == |
== Биография и творчество == |
Версия от 03:44, 27 февруари 2019
Людмила Улицка | |
руска писателка | |
Родена |
21 февруари 1943 г.
|
---|---|
Националност | Русия |
Работила | писател |
Литература | |
Период | от 1980 г. |
Повлияна | Владимир Набоков |
Семейство | |
Уебсайт | Официален сайт |
Людмила Улицка в Общомедия |
Людмила Евгениевна Улицка (на руски: Людмила Евгеньевна Улицкая) е руска писателка.
Биография и творчество
Людмила Улицка е родена на 21 декември 1943 г. в Давлеканово, Башкирия.
По образование е биолог-генетик. Защитава дисертация, работи в Института по обща генетика. През 1970 г. е уволнена заради преписване на „самиздатски“ ръкопис. Баща ѝ е инженер, майка ѝ – биохимичка.
Първите ѝ разкази се появяват в списания към края на 1980 година. Бива изоставена от първия си мъж, отглежда двамата си синове сама. В безработицата преоткрива литературата като поле за изява.
Книгите ѝ са преведени на над 25 езика. Любимият ѝ похват е плюс един (едно фундаментално събитие, наслоено с много предистории). Само се определя като „авторка на младите“. Писаните от нея стихове вмъква в романите си („единствената форма, в която се осмелих да ги публикувам, приписвайки ги на главните ми героини“).
Два нейни сценария биват филмирани: „Сестрите Либърти“ и „Жена за всички“. Носителка е и на френската награда „Медичи“, на италианската „Джузепе Ачерби“ и на „Пене“
През 2001 година получава руската награда „Букър“ за „Казус Кукоцкого“.
Издания на български
- Сонечка. Бедни роднини, 1993, (преведен на български през 2004 г.) Повести за размирни руски женски съдби. Лекомислието води до нещастие, до абсолютно щастие, а понякога и доникъде. Силни образи, крайни ситуации, преплетени умело в „приказното“ ежедневие.
- Медея и нейните деца, 1996, (преведен на български през 2005 г.) Разкази от „зоосоциологията“ на човека. Медея е наблюдателната фигура, преживяваща философски съдбовните превратности на заобикалящите я герои.
- Искрено ваш Шурик, 2003, (преведен на български през 2007 г.), обявен за роман на годината за 2004 г. в Русия.
Външни препратки
|