Людмила Улицка: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-ru}} => {{lang|ru}}
Ред 28: Ред 28:
| сайт = {{Official website|http://www.elkost.com/authors/ulitskaya/}}
| сайт = {{Official website|http://www.elkost.com/authors/ulitskaya/}}
}}
}}
'''Людмила Евгениевна Улицка''' ({{lang-ru|Людмила Евгеньевна Улицкая}}) е руска [[писател]]ка.
'''Людмила Евгениевна Улицка''' ({{lang|ru|Людмила Евгеньевна Улицкая}}) е руска [[писател]]ка.


== Биография и творчество ==
== Биография и творчество ==

Версия от 03:44, 27 февруари 2019

Людмила Улицка
руска писателка
Родена

Националност Русия
Работилаписател
Литература
Периодот 1980 г.
ПовлиянаВладимир Набоков
Семейство

УебсайтОфициален сайт
Людмила Улицка в Общомедия

Людмила Евгениевна Улицка (на руски: Людмила Евгеньевна Улицкая) е руска писателка.

Биография и творчество

Людмила Улицка е родена на 21 декември 1943 г. в Давлеканово, Башкирия.

По образование е биолог-генетик. Защитава дисертация, работи в Института по обща генетика. През 1970 г. е уволнена заради преписване на „самиздатски“ ръкопис. Баща ѝ е инженер, майка ѝ – биохимичка.

Първите ѝ разкази се появяват в списания към края на 1980 година. Бива изоставена от първия си мъж, отглежда двамата си синове сама. В безработицата преоткрива литературата като поле за изява.

Книгите ѝ са преведени на над 25 езика. Любимият ѝ похват е плюс един (едно фундаментално събитие, наслоено с много предистории). Само се определя като „авторка на младите“. Писаните от нея стихове вмъква в романите си („единствената форма, в която се осмелих да ги публикувам, приписвайки ги на главните ми героини“).

Два нейни сценария биват филмирани: „Сестрите Либърти“ и „Жена за всички“. Носителка е и на френската награда „Медичи“, на италианската „Джузепе Ачерби“ и на „Пене“

През 2001 година получава руската награда „Букър“ за „Казус Кукоцкого“.

Издания на български

  • Сонечка. Бедни роднини, 1993, (преведен на български през 2004 г.) Повести за размирни руски женски съдби. Лекомислието води до нещастие, до абсолютно щастие, а понякога и доникъде. Силни образи, крайни ситуации, преплетени умело в „приказното“ ежедневие.
  • Медея и нейните деца, 1996, (преведен на български през 2005 г.) Разкази от „зоосоциологията“ на човека. Медея е наблюдателната фигура, преживяваща философски съдбовните превратности на заобикалящите я герои.
  • Искрено ваш Шурик, 2003, (преведен на български през 2007 г.), обявен за роман на годината за 2004 г. в Русия.

Външни препратки