Енрико Дандоло: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-it}} => {{lang|it}}
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Gustave dore crusades dandolo preaching the crusade.jpg|мини|250px|Дандоло благославя рицари. Гравюра от Гюстав Доре]]
[[Файл:Gustave dore crusades dandolo preaching the crusade.jpg|мини|250px|Дандоло благославя рицари. Гравюра от Гюстав Доре]]


'''[[Енрико]] Дандоло''' ({{lang-it|Enrico Dandolo}}, 1107 или 1108 — [[1205]]) е 41-вият венециански дож.<ref>https://www.britannica.com/biography/Enrico-Dandolo</ref>
'''[[Енрико]] Дандоло''' ({{lang|it|Enrico Dandolo}}, 1107 или 1108 — [[1205]]) е 41-вият венециански дож.<ref>https://www.britannica.com/biography/Enrico-Dandolo</ref>


Той изиграва голяма роля по време на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. Целта на рицарите от този поход била да стигнат първо до Египет, а оттам да продължат към Ерусалим. Те обаче не разполагали с нужната флота. Енрико Дандоло склонил да им осигури кораби, но в замяна ги насочил към цел, удобна за него, а именно завладяването на [[Константинопол]].
Той изиграва голяма роля по време на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. Целта на рицарите от този поход била да стигнат първо до Египет, а оттам да продължат към Ерусалим. Те обаче не разполагали с нужната флота. Енрико Дандоло склонил да им осигури кораби, но в замяна ги насочил към цел, удобна за него, а именно завладяването на [[Константинопол]].

Версия от 03:46, 27 февруари 2019

Дандоло благославя рицари. Гравюра от Гюстав Доре

Енрико Дандоло (на италиански: Enrico Dandolo, 1107 или 1108 — 1205) е 41-вият венециански дож.[1]

Той изиграва голяма роля по време на Четвъртия кръстоносен поход. Целта на рицарите от този поход била да стигнат първо до Египет, а оттам да продължат към Ерусалим. Те обаче не разполагали с нужната флота. Енрико Дандоло склонил да им осигури кораби, но в замяна ги насочил към цел, удобна за него, а именно завладяването на Константинопол.

Той им предложил първо да завладеят и град Зара в Далмация, който бил току-що превзет от унгарския крал.

На 13 април 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен. Впоследствие Дандоло участва активно в разпределянето на бившите византийски владения и успява да получи за владение на Венеция остров Крит и почти всички острови в Егейско море и редица крайбрежни градове по адриатическото и егейското крайбрежие. Венеция се утвърждава като велика сила в Източното Средиземноморие.

При избухналия бунт на гръцкото население в овладените от кръстоносците територии в Тракия Енрико Дандоло с отряд от венецианци се присъединява към армията на Балдуин Фландърски при обсадата на Адрианопол. Последвалото поражение на рицарите от българската армия, водена от цар Калоян, и пленяването на латинския император Балдуин довели до бързо отстъпление на оцелелите кръстоносни войски. При безразборното бягство поради напредналата си възраст Енрико Дандоло се разболял и починал. Погребан е в църквата „Св. София“ в Константинопол, като гробът му може да се види и днес.

Бележки