Пол Рикьор: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Доктор хонорис кауза на Софийския университет, ползвайки HotCat |
{{lang-fr}} => {{lang|fr}} |
||
Ред 34: | Ред 34: | ||
| подпис = |
| подпис = |
||
}} |
}} |
||
'''Пол Рикьор''' ({{lang |
'''Пол Рикьор''' ({{lang|fr|Paul Ricœur}}, р. [[27 февруари]] [[1913]] – п. [[20 май]] [[2005]]) е [[французи|френски]] [[философ]], един от водещите представители (заедно с [[Хайдегер]] и [[Гадамер]]) на [[философска херменевтика|философската херменевтика]] като клон на [[философия]]та, развил се като дял на [[феноменология]]та. |
||
== Творчество == |
== Творчество == |
Версия от 03:47, 27 февруари 2019
Пол Рикьор Paul Ricœur | |
френски философ | |
Paul Ricoeur.jpg Пол Рикьор | |
Роден |
27 февруари 1913 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Франция |
Религия | Протестантство |
Учил в | Ренски университет[1] Парижки хуманитарен факултет[2] Парижки университет |
Философия | |
Епоха | Философия на XX век |
Школа | Континентална философия |
Интереси | философия, феноменология |
Повлиян | |
Повлиял | Морис Мерло-Понти, Жак Дерида |
Научна дейност | |
Област | Културология, теория на литературата |
Работил в | Парижки университет |
Семейство | |
Уебсайт | www.ricoeursociety.org |
Пол Рикьор в Общомедия |
Пол Рикьор (на френски: Paul Ricœur, р. 27 февруари 1913 – п. 20 май 2005) е френски философ, един от водещите представители (заедно с Хайдегер и Гадамер) на философската херменевтика като клон на философията, развил се като дял на феноменологията.
Творчество
Творчеството на Пол Рикьор започва след Втората световна война под знака на „Философията на волята“ (1950) и социалната етика („История и истина“, 1964). Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична херменевтика („За интерпретацията, есе за Фройд“, 1966, и „Конфликтът на интерпретациите“, 1969), а после до една поетика на времето и действието („Живата метафора“, 1975, „Време и разказ“, 1983-1985, „От текста към действието“, 1986), която скъсва със структуралисткото ограничение на езиковата дейност.
„Самият себе си като някой друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция („Прочити 1“, „Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да изследва нефилософските извори на философията, най-вече в библейските текстове („Прочити“ 3, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). През 2000 г. той публикува „Паметта, историята, забравата“, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. „Пътят на разпознаването“, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка.
Библиография
Трудове
- Пътят на разпознаването, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
- Паметта, историята, забравата, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
- Самият себе си като някой друг, ЕА, Плевен, 2004, прев. Тодорка Минева
- Конфликтът на интерпретациите, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Иванка Райнова
- От текста към действието, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Жана Дамянова
- Живата метафора, изд. Лик, 1994
- История и истина, изд. Аргес, София, 1993
Статии
- „История и реторика“. – Страница, 2000, № 4, 49-59.
За Рикьор
Статии
- Боян Знеполски. Посоки на съвременната социална философия: Рикьор и Хабермас. – Социологически проблеми, 1999, № 3-4,
- Боян Знеполски. Пол Рикьор и френската философия. – В: Езикът на желанията. С., Дружество “Гражданин”, 1997.
- Красимира Бенкова. Лекции по съвременна етика. Шумен, Аксиос, 2001, 120-141.
- Александр Марков. К христианской политологии: Мишель де Серто и Поль Рикёр об идее равенства. – http://www.pravmir.ru/k-xristianskoj-politologii-mishel-de-serto-i-pol-rikyor-ob-idee-ravenstva/.
Сборници
- Пол Рикьор. Философията пред предизвикателствата на промените. С., Дом на науките за човека и обществото, 1998.
- Юрген Хабермас и Пол Рикьор: диалог един след друг. С., Дом на науките за човека, 2000.
- Ивайло Знеполски. Херменевтични парадигми. Дилтай, Гадамер, Хабермас, Рикьор. С., Агата-А, 2004.
- Поль Рикер — философ диалога. М., Инст. философии РАН, 2008.
Външни препратки
- Пол Рикьор, Универсално и историческо, в. Литературен вестник, бр. 22, 6 юни 2001 г.
- Рикьор, Смърт и Вечност (видео), кратък откъс от интервю (1969 г.), публикувано на 24.05.2012 от Nikolay Pavlov
|
- ↑ www.lefigaro.fr
- ↑ www.sudoc.fr // Система за университетска документация на Франция. Посетен на 26 юли 2017 г.
- Френски философи
- Философи от 20 век
- Френски културолози
- Френски литературни теоретици
- Феноменология
- Херменевтика
- Философия на историята
- Парижки университет
- Френски военни дейци от Втората световна война
- Военнопленници през Втората световна война
- Хора от Оверн-Рона-Алпи
- Доктор хонорис кауза на Софийския университет