Велмевци: Разлика между версии
м формат дати от англ. на български, |
{{lang-mk}} => {{lang|mk}} |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
}} |
}} |
||
'''Велмевци''' ({{lang |
'''Велмевци''' ({{lang|mk|Велмевци}}) е [[село]] в община [[Демир Хисар (община)|Демир Хисар]], [[Република Македония]]. |
||
== География == |
== География == |
||
Версия от 03:47, 27 февруари 2019
| Велмевци Велмевци | |
| — село — | |
 Стара къща във Велмевци | |
  Велмевци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 950 m |
| Население | 7 души (2002) |
| Пощенски код | 6255 |
| МПС код | BT |
| Велмевци в Общомедия | |
Велмевци (на македонска литературна норма: Велмевци) е село в община Демир Хисар, Република Македония.
География
Разположено е на 950 m надморска височина в Бушева планина, в северната част на община Демир Хисар. Землището на Велмевци е 12,1 km2, от които обработваемите площи са 211,1 ha, пасищата заемат 233,3 ha, а горите 729 ha. Част е от областта Горен Демир Хисар. В землището на Велмевци има много извори, както и букови и дъбови гори.[1]
История
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Велмевче с 20 джизие ханета (домакинства)[2].
В XIX век Велмевци е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1838 година, „Света Богородица“ е от XVII век, а „Света Петка“ е от 1999 година.[3][4] Според Васил Кънчов в 90-те години Велмевци е голямо село на хубаво място с добра църква и 130 хубави християнски къщи. Населението му се занимава с хлебарство в Битоля.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Велмевци има 800 жители, всички българи християни.[6]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Велмевци има 960 българи екзархисти и работи българско училище.[7]
В 1909 година във Велмевци е донесена първата футболна топка. В памет на това на селската чешма има футболна топка.[1]
В братска могила тук е погребан Йордан Пиперката заедно с трима свой четници.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Велмевци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В 1948 година селото има 619 жители.[1] В 1961 година има 227 жители, които през 1994 намаляват на 18,[9] а според преброяването от 2002 година селото има 7 жители и е на път да се обезлюди напълно.[10]
Подобно на много други села в района Велмевци страда от бедното си планинско землище, а след национализацията през 1947 г. процесите на изселване се засилват. Селяните се изселват в Демир Хисар, Кичево, Битоля, Скопие, презокеанските земи и в Европа.[1]
Личности
- Родени във Велмевци
Ванчо Наумов (? – 1903), български революционер от ВМОРО- Иван Щерьов Спасов (? – 1939), четник от ВМОРО[11]
Киро Дойчиновски (р. 1937), историк и политик от Република Македония, агент на югославските тайни служби- Коце, деец на ВМОРО[12]
- Кръстю Н. Михайловски (1866 - ?), завършил медицина в Киев в 1893 година[13]
- Симеон Смилев (1880 – ?), български революционер от ВМОРО
Бележки
- ↑ а б в г д Велмевци // Мој Роден Крај. Посетен на 20 август 2018.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 20.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
- ↑ Велмевци на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Илюстрация Илинден, бр.111, стр. 4
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 395.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
| ||||||||||||||
