Стефан Захариев: Разлика между версии
Nikolov2003 (беседа | приноси) |
Nikolov2003 (беседа | приноси) м линк |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Стефан Захариев''' (ок. 1810 г., [[Пазарджик]] - 13 април 1871 г., Пазарджик). Български възрожденец, просветител, ръководител на църковно-националното движение на българите в Пазарджик. Занимава се с търговия, издирва средновековни ръкописи, старинни монети и антики. Като османски финансов служител ок. 1840 г. и като наместник на пловдивския митрополит в родния си град през 50-те години на XIX в. Захариев често обикаля из околните села и постепенно у него се заражда идеята да състави едно описание на земите, заключени между Западните [[Родопи]] и южните склонове на [[Средна гора]]. Като постоянен член на българското църковно-училищно настоятелство в града той организира прогонването на гръцките духовници от най-голямата църква в Пазарджик - "Св. Богородица" (1859), активно сътрудничи на редица вестници с дописки по хода на църковните борби в града си и води оживена кореспонденция с редица изтъкнати български възрожденци - [[Стоян Чомаков]], [[Найден Геров]], [[Йоаким Груев]], [[Драган Цанков]], както и със [[Стефан Веркович]]. През 1870 г. със съдействието на [[Христо Г. Данов]] във Виена е публикувано неговото най-значимо съчинение "Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза". В тази книга той между другото помества и текста на т. нар. Летописен разказ за помохамеданчване на чепинските българи от поп |
'''Стефан Захариев''' (ок. 1810 г., [[Пазарджик]] - 13 април 1871 г., Пазарджик). Български възрожденец, просветител, ръководител на църковно-националното движение на българите в Пазарджик. Занимава се с търговия, издирва средновековни ръкописи, старинни монети и антики. Като османски финансов служител ок. 1840 г. и като наместник на пловдивския митрополит в родния си град през 50-те години на XIX в. Захариев често обикаля из околните села и постепенно у него се заражда идеята да състави едно описание на земите, заключени между Западните [[Родопи]] и южните склонове на [[Средна гора]]. Като постоянен член на българското църковно-училищно настоятелство в града той организира прогонването на гръцките духовници от най-голямата църква в Пазарджик - "Св. Богородица" (1859), активно сътрудничи на редица вестници с дописки по хода на църковните борби в града си и води оживена кореспонденция с редица изтъкнати български възрожденци - [[Стоян Чомаков]], [[Найден Геров]], [[Йоаким Груев]], [[Драган Цанков]], както и със [[Стефан Веркович]]. През 1870 г. със съдействието на [[Христо Г. Данов]] във Виена е публикувано неговото най-значимо съчинение "Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза". В тази книга той между другото помества и текста на т. нар. Летописен разказ за помохамеданчване на чепинските българи от поп [[Методий Драгинов]], чиято автентичност се оспорва от редица съвременни историци. След смъртта му по-голямата част от неговия архив е изгубена по време на освободителната [[Руско-турска война (1877-1878)]], а част от събраните от него славянски ръкописи са отнесени от руския изследовател [[Полихроний Сирку]] (1855-1905) в Санкт-Петербург, където днес се съхраняват в сбирката на Ръкописния отдел при Библиотеката на Руската академия на науките. Портрет на Стефан Захариев от известния български художник [[Станислав Доспевски]] се пази в портретната сбирка на Националната художествена галерия в София. |
||
== По-значими съчинения == |
== По-значими съчинения == |
||
Версия от 21:11, 23 април 2007
Стефан Захариев (ок. 1810 г., Пазарджик - 13 април 1871 г., Пазарджик). Български възрожденец, просветител, ръководител на църковно-националното движение на българите в Пазарджик. Занимава се с търговия, издирва средновековни ръкописи, старинни монети и антики. Като османски финансов служител ок. 1840 г. и като наместник на пловдивския митрополит в родния си град през 50-те години на XIX в. Захариев често обикаля из околните села и постепенно у него се заражда идеята да състави едно описание на земите, заключени между Западните Родопи и южните склонове на Средна гора. Като постоянен член на българското църковно-училищно настоятелство в града той организира прогонването на гръцките духовници от най-голямата църква в Пазарджик - "Св. Богородица" (1859), активно сътрудничи на редица вестници с дописки по хода на църковните борби в града си и води оживена кореспонденция с редица изтъкнати български възрожденци - Стоян Чомаков, Найден Геров, Йоаким Груев, Драган Цанков, както и със Стефан Веркович. През 1870 г. със съдействието на Христо Г. Данов във Виена е публикувано неговото най-значимо съчинение "Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза". В тази книга той между другото помества и текста на т. нар. Летописен разказ за помохамеданчване на чепинските българи от поп Методий Драгинов, чиято автентичност се оспорва от редица съвременни историци. След смъртта му по-голямата част от неговия архив е изгубена по време на освободителната Руско-турска война (1877-1878), а част от събраните от него славянски ръкописи са отнесени от руския изследовател Полихроний Сирку (1855-1905) в Санкт-Петербург, където днес се съхраняват в сбирката на Ръкописния отдел при Библиотеката на Руската академия на науките. Портрет на Стефан Захариев от известния български художник Станислав Доспевски се пази в портретната сбирка на Националната художествена галерия в София.
По-значими съчинения
- 1870 - "Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза" (Виена)
Източници
Батаклиев, И. Стефан Захариев (Живот и дейност), в: Стефан Захариев. Географико - историко - статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Фототипно издание с коментар. София, 1973, с. IX-XIX.
Тодоров, И. Летописният разказ на поп Методи Драгинов, Старобългарска литература, 16 (1984)
Грозданова, Е., Велков, А. Фалшификат ли е летописният разказ на поп Методи Драгинов?, Исторически преглед, 1993, № 2, 146-157.
Кил, М. Разпространние на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и миграция, в: Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания. Съст. Р. Градева, С. Иванова. София, 1998.