Пиер Фурние: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-fr}} => {{lang|fr}}
Ред 20: Ред 20:
}}
}}


'''Пиер Фурние''' ({{lang-fr|Pierre Fournier}}, [[24 юни]] [[1906]] – [[8 януари]] [[1986]]) е изтъкнат [[Франция|френски]] [[виолончело|виолончелист]] и педагог.
'''Пиер Фурние''' ({{lang|fr|Pierre Fournier}}, [[24 юни]] [[1906]] – [[8 януари]] [[1986]]) е изтъкнат [[Франция|френски]] [[виолончело|виолончелист]] и педагог.


== Биография ==
== Биография ==

Версия от 03:48, 27 февруари 2019

Пиер Фурние
Pierre Fournier
френски виолончелист

Роден
Починал
8 януари 1986 г. (79 г.)
Научна дейност
ОбластПедагогика
Пиер Фурние в Общомедия

Пиер Фурние (на френски: Pierre Fournier, 24 юни 19068 януари 1986) е изтъкнат френски виолончелист и педагог.

Биография

Фурние е роден в Париж; син е на генерал от френската армия. Майка му го учи да свири на пиано, но след боледуване от полиомиелит Фурние среща затруднения при използването на педалите на пианото и се ориентира към друг инструмент — виолончело.

Завършва Парижката консерватория през 1923 г., на 17-годишна възраст. Неговата виртуозност и техника на свирене печелят положителни отзиви. Фурние набира популярност след като свири с оркестъра Edouard Colonne Orchestra през 1925 г. Фурние предприема турне в цяла Европа, свири с някои от най-изтъкнатите музиканти за това време, записва камерна музика от Брамс и Шуберт за Би Би Си. За неговите записи на сюитите за виолончело на Бах се счита, че са сред най-добрите записи на тези сюити.

Фурние преподава в Екол Нормал дьо Мюзик (École Normale de Musique) в Париж и в Парижката консерватория от 1937 до 1949 г. Прави първото си турне в САЩ през 1948 г. и печели успехи в Ню Йорк и Бостън.

След 1956 г. се премества в Женева със семейството си и заживява там, но никога не се отказва от френското си гражданство. През 1963 г. става член на френския Почетен легион.

Продължава дейността си като изпълнител до 2 години преди смъртта си през 1986 г. Също така продължава и да дава уроци в дома си в Женева. Сред неговите ученици е британският виолончелист Джулиан Лойд Уебър.

Синът на Фурние, Жан-Пиер става пианист.

Награди

Заедно с Артур Рубинщайн и Хенрик Шеринг Фурние два пъти печели награда Грами за най-добро изпълнение на камерна музика – мъже: през 1975 и през 1976 г.

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pierre Fournier в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​