Енгелберга: Разлика между версии
м интервал; козметични промени |
{{lang-de}} => {{lang|de}} |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Adelchis denier 641521.jpg|мини|300px|Динар на Аделчис от [[Беневенто]], ок. 870 г., в името на Лудвиг II и Енгелберга. ''LVDOVVICVS INP'', ''ANGILBERGA NP'']] |
[[Файл:Adelchis denier 641521.jpg|мини|300px|Динар на Аделчис от [[Беневенто]], ок. 870 г., в името на Лудвиг II и Енгелберга. ''LVDOVVICVS INP'', ''ANGILBERGA NP'']] |
||
'''Енгелберга''' ({{lang |
'''Енгелберга''' ({{lang|de|Engelberga, Angilberga}}; * [[830]]; † [[23 март]] [[890]] или [[891]]) е [[императрица]] като съпруга на [[Лудвиг II (Италия)|Лудвиг II]], [[император]] на [[Свещената Римска империя]] от [[5 октомври]] [[851]] до неговата смърт на [[12 август]] [[875]] г. |
||
През [[868]] г. тя става [[игумен]]ка на ''Св. Салваторе'' в [[Бреша]], по-късно игуменка на основания от нея [[манастир]] ''Св. Систо'' в [[Пиаченца]]. |
През [[868]] г. тя става [[игумен]]ка на ''Св. Салваторе'' в [[Бреша]], по-късно игуменка на основания от нея [[манастир]] ''Св. Систо'' в [[Пиаченца]]. |
Версия от 03:52, 27 февруари 2019
Енгелберга (на немски: Engelberga, Angilberga; * 830; † 23 март 890 или 891) е императрица като съпруга на Лудвиг II, император на Свещената Римска империя от 5 октомври 851 до неговата смърт на 12 август 875 г.
През 868 г. тя става игуменка на Св. Салваторе в Бреша, по-късно игуменка на основания от нея манастир Св. Систо в Пиаченца.
Дъщеря е вероятно на Аделчис I, граф на Парма през 830-те години от рода на Супонидите.
На 5 октомври 851 г. Енгелберга се сгодява за Лудвиг (Каролинги). Тя взема голямо участие в политиката. Когато Лудвиг се разболява през 864 г. нейното влияние се засилва, но има голяма опозиция от благородниците. Двамата нямат мъжки наследник и след като благородниците през януари 872 г. искат да я отстранят от двореца, тя започва същата година преговори с Лудвиг Немски, за да го направи наследник на трона. След смъртта на нейния съпруг († 12 август 875) горно-италианската аристокрация избира обаче западно-франкския крал Карл Плешиви за негов последник и отнема така властта на Енгелберга. Зетът на Карл Бозон Виенски отвлича дъщеря ѝ, Ермингарда, и се жени на сила за нея през март/юни 876 г. Карл, съпруг на Рихилда Прованска, сестра на Бозон, прави Бозон през 876 г. херцог на Италия. Енгелберга помага, в интерес на дъщеря си, на Бозон да стане на 15 октомври 879 г. крал на Долна Бургундия (Прованс). Тогава крал Карл Дебели изгонва Енгелберга в Швабия. През октомври 882 г., след поражението на Бозон, тя има право да се върне в Италия и получава именията си.
Деца
Лудвиг и Енгелберга имат две дъщери:
- Гизела (Гисла), * 852/855, † пр. 28 април 868, 861 игуменка на San Salvatore към Бреша
- Ерменгарда, * 852/855, † 896 пр. 22 юни, 878 игуменка на San Salvatore към Бреша; ∞ март/юни 876 Бозон Виенски, † 11 януари 887, 876 dux на Италия, 877 граф на Троа, 15 октомври 879 крал на Долна Бургундия, погребан в St. Maurice във Виен (Бувиниди)
Енгелберга e баба на Лудвиг III Слепи Босонид, римски император 901/902 г.
Литература
- François Bougard, Engelberga imperatrice, Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 42 (1993), s. 668-676
- Martina Hartmann, Die Königin im frühen Mittelalter, Stuttgart 2009, S. 217.