Георг Кантор: Разлика между версии
м {{lang-de}} |
{{lang-de}} => {{lang|de}} |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
}} |
}} |
||
'''Георг Фердинад Лудвиг Филип Кантор''' ({{lang |
'''Георг Фердинад Лудвиг Филип Кантор''' ({{lang|de|Georg Ferdinand Ludwig Philipp Cantor}}) е [[Германия|немски]] [[математик]]. Кантор е най-известен като създател на съвременната [[теория на множествата]], която се е превърнала във [[Основи на математиката|фундаментална теория]] в математиката. Кантор установява [[биекция|едно-към-едно съотношенията]] между множества, дефинира [[безкрайно множество|безкрайни множества]] и [[добре подредено множество|добре подредените множества]] и доказва, че [[реални числа|реалните числа]] са повече на брой от [[естествени числа|естествените]]. [[Теорема на Кантор|Теоремата на Кантор]] включва „[[безкрайност]] на безкрайностите“. Той определя [[кардинално число|кардиналните]] и [[ординално число|ординални числа]] и тяхното пресмятане. |
||
Неговата теория за [[трансфинитно число|трансфинитните числа]] е първоначално смятана за не-интуитивна и дори шокираща. |
Неговата теория за [[трансфинитно число|трансфинитните числа]] е първоначално смятана за не-интуитивна и дори шокираща. |
Версия от 03:53, 27 февруари 2019
Георг Кантор George Cantor | |
германски математик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Религия | лутеранство |
Учил в | Хумболтов университет на Берлин Хале-Витенбергски университет |
Научна дейност | |
Област | Математика |
Учил при | Ернст Кумер Карл Вайерщрас |
Работил в | Университет Хале-Витенберг |
Известен с | Теория на множествата |
Повлиял | Арфрид Барнек |
Георг Кантор в Общомедия |
Георг Фердинад Лудвиг Филип Кантор (на немски: Georg Ferdinand Ludwig Philipp Cantor) е немски математик. Кантор е най-известен като създател на съвременната теория на множествата, която се е превърнала във фундаментална теория в математиката. Кантор установява едно-към-едно съотношенията между множества, дефинира безкрайни множества и добре подредените множества и доказва, че реалните числа са повече на брой от естествените. Теоремата на Кантор включва „безкрайност на безкрайностите“. Той определя кардиналните и ординални числа и тяхното пресмятане.
Неговата теория за трансфинитните числа е първоначално смятана за не-интуитивна и дори шокираща.
Работата на Кантор срещнала опозиция в лицето на множество негови съвременници, например Леопол Кронекер, Анри Поанкаре, Херман Вейл и Лойцен Брауер, а Лудвиг Витгенщайн повдигнал философски възражения. Това негативно отношение се смята за причина за честите депресии, в които изпадал Кантор.
Кантор изказва предположението, че няма множество с мощност „междинна“ между континуума и изброимото. Това става и проблем номер 1 в известния списък на Хилбертови проблеми. В 1963 г. Паул Коен успява да докаже, че нито преположението, нито неговото отрицание следват от общоприетата аксиоматика (ZFC). Този факт остава като един стимулите в по-нататъшната разработка на идеите, предложени от Кантор.
В наши дни голямото мнозинство математици, които не са нито конструктивисти, нито финитисти, приемат работата на Кантор върху трансфинитните множества и аритметика, като я смятат за основна смяна на парадигмата. По думите на Давид Хилберт: „Никой няма да ни изгони от Рая, който Кантор създаде“.[1].
Вижте също
Източници
- ↑ Хилберт Д., Върху Безкрайното в Основи на Геометрията, София: Наука и Изкуство, 1978, c.262.
Външни препратки
- Биография на Кантор (на английски)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Georg Cantor в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |