Всичко, което не е забранено от закона, е позволено: Разлика между версии
{{lang-fr}} => {{lang|fr}} |
|||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
Преценката за противоправно поведение в държавите, възприели [[Континентална правна система|системата на континенталното право]], се прави освен въз основа на [[позитивно право|позитивното право]] и субсидиарно - въз основа на [[морал]]а. Според българския Закон за задълженията и договорите, [[Субект на правото|субектите]] се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси, но тези права не могат да се упражняват в разрез с интересите на обществото, а уговорките не могат да противоречат на добрите нрави. |
Преценката за противоправно поведение в държавите, възприели [[Континентална правна система|системата на континенталното право]], се прави освен въз основа на [[позитивно право|позитивното право]] и субсидиарно - въз основа на [[морал]]а. Според българския Закон за задълженията и договорите, [[Субект на правото|субектите]] се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси, но тези права не могат да се упражняват в разрез с интересите на обществото, а уговорките не могат да противоречат на добрите нрави. |
||
Принципът е познат и възприет още в [[Античност]]та, като заляга и в [[Римско право|римското право]]. Възпроизведен изрично в чл. 5, и прогласен, от [[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]] ({{lang |
Принципът е познат и възприет още в [[Античност]]та, като заляга и в [[Римско право|римското право]]. Възпроизведен изрично в чл. 5, и прогласен, от [[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]] ({{lang|fr|Déclaration des Droits de l'Homme et du Citoyen}}). |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 19:53, 27 февруари 2019
Всичко, което не е забранено от закона, е позволено е принцип в правото, залегнал в съвременните правни системи.
Преценката за противоправно поведение в държавите, възприели системата на континенталното право, се прави освен въз основа на позитивното право и субсидиарно - въз основа на морала. Според българския Закон за задълженията и договорите, субектите се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси, но тези права не могат да се упражняват в разрез с интересите на обществото, а уговорките не могат да противоречат на добрите нрави.
Принципът е познат и възприет още в Античността, като заляга и в римското право. Възпроизведен изрично в чл. 5, и прогласен, от Декларацията за правата на човека и гражданина (на френски: Déclaration des Droits de l'Homme et du Citoyen).