Кюстендил (област): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎География: -, replaced: Република Македония]] → Северна Македония]] редактирано с AWB
м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=
Ред 123: Ред 123:


=== Етнически състав ===
=== Етнически състав ===
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението|преброяванията на населението]] през годините:<small><ref name="Ethnic composition, all places: 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 27 декември 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/Census/Ethnos.htm | заглавие = „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ | достъп_дата = 27 декември 2017 | издател = nsi.bg | език = bg}}</ref></small>
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението|преброяванията на населението]] през годините:<small><ref name="Ethnic composition, all places: 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 27 декември 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | език-икона = да }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/Census/Ethnos.htm | заглавие = „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ | достъп_дата = 27 декември 2017 | издател = nsi.bg | език = bg | език-икона = да }}</ref></small>
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
|- bgcolor="#eaecf0" valign=top
|- bgcolor="#eaecf0" valign=top
Ред 162: Ред 162:


=== Езици ===
=== Езици ===
Численост и дял на населението по [[роден език]], според [[Преброяване на населението в България (2001)|преброяването на населението през 2001 г.]]<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/Census/MotherTongue.htm | заглавие = „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ | достъп_дата = 27 декември 2017 | издател = nsi.bg | език = bg}}</ref></small>
Численост и дял на населението по [[роден език]], според [[Преброяване на населението в България (2001)|преброяването на населението през 2001 г.]]<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/Census/MotherTongue.htm | заглавие = „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ | достъп_дата = 27 декември 2017 | издател = nsi.bg | език = bg | език-икона = да }}</ref></small>
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
|- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top
|- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top
Ред 183: Ред 183:


=== Вероизповедания ===
=== Вероизповедания ===
Численост и дял на населението по [[Религия|вероизповедание]] според [[Преброяване на населението|преброяванията на населението]] през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://miris.eurac.edu/mugs2/do/blob.html?type=html&serial=1039432230349 | заглавие = „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ | достъп_дата = 27 декември 2017 | издател = eurac.edu | език = bg}}</ref><ref name="Religious composition: 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-religion2011.htm | заглавие = „Religious composition: 2011 census“ | достъп_дата = 27 декември 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en}}</ref></small>
Численост и дял на населението по [[Религия|вероизповедание]] според [[Преброяване на населението|преброяванията на населението]] през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://miris.eurac.edu/mugs2/do/blob.html?type=html&serial=1039432230349 | заглавие = „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ | достъп_дата = 27 декември 2017 | издател = eurac.edu | език = bg | език-икона = да }}</ref><ref name="Religious composition: 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-religion2011.htm | заглавие = „Religious composition: 2011 census“ | достъп_дата = 27 декември 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | език-икона = да }}</ref></small>
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
|- bgcolor="#eaecf0" valign=top
|- bgcolor="#eaecf0" valign=top

Версия от 17:58, 28 февруари 2019

Област Кюстендил
Области в България
Област Кюстендил на картата на БългарияОбласт Кюстендил на картата на България
Страна България
Район за планиранеЮгозападен район за планиране
Областен центърКюстендил
Площ3084.3 km²
Население108 703 души (31 декември 2022 г.)
Общини9
БВП (2021)1 327 000 000 лв.[1]
МПС кодKH
Официален сайтkn.egov.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Кюстендил в Общомедия

Област Кюстендил е една от 28-те области на България. Тя заема площ 3084,3 km² и има население 135 664 души (по експресни данни от Преброяване 2011)[2]. Пощенските кодове на населените места в област Кюстендил са от 2500 (за град Кюстендил) до 2699. МПС-кодът ѝ е КН.

География

Областта е разположена в Югозападна България като площта ѝ е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите Софийска, Перник и Благоевград, а на запад – със Северна Македония и Сърбия. Административен, стопански и културен център на областта е град Кюстендил. Област Кюстендил обхваща 9 общини – Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Рила, Кочериново, Невестино, Бобошево и Трекляно с общ брой на населените места 182.

Релеф и полезни изкопаеми

Релефът на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната ѝ част заемат т. нар. Кюстендилско Краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната Милевска планина, Чудинска планина, Земенска планина и на изток Конявската планина. На юг Кюстендилското Краище достига долината на река Драговищица, планината Лисец и долината на река Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на Осоговската планина, планината Влахина и Северозападна Рила със затворените между тях и Краището по-ниски земи – котловината Каменица, Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Област Кюстендил принадлежи към Краищицидите и Родопската област (източно от река Струма).

Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в Бобовдолския въглищен басейн. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на село Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край село Пастра – на слюда, край село Делян – на доломити, а при село Дивля – на барит. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите Стобски пирамиди.

Климат и водни ресурси

Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е река Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско Краище. Край село Полска Скакавица река Големи дол образува водопада Скакавица с височина 70 m. Язовирите „Дяково“, „Берсин“, „Дреновдол“ и „Багренци“ се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.

Горски фонд

Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни. В резервата „Габра“ с площ 89,5 ha в Осогово са оцелели гори от черен бор. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.

Населени места

Населени места в област Кюстендил (градовете са с удебелен шрифт):

Общини
(9 на брой)		 Населени места
(182 на брой – 7 града и 175 села)		 Брой и вид
Градове Села Общо
Бобов дол Бабино, Бабинска река, Блато, Бобов дол, Голема Фуча, Голям Върбовник, Големо село, Горна Козница, Долистово, Коркина, Локвата, Мала Фуча, Мали Върбовник, Мало село, Мламолово, Новоселяне, Паничарево, Шатрово 1 17 18
Бобошево Бадино, Блажиево, Бобошево, Висока могила, Вуково, Доброво, Каменик, Скрино, Слатино, Сопово, Усойка, Циклово 1 11 12
Дупница Баланово, Бистрица, Блатино, Грамаде, Делян, Джерман, Дяково, Крайни дол, Крайници, Кременик, Палатово, Пиперево, Самораново, Дупница, Тополница, Червен брег, Яхиново 1 16 17
Кочериново Бараково, Боровец, Бураново, Драгодан, Кочериново, Крумово, Мурсалево, Пороминово, Стоб, Фролош, Цървище 1 10 11
Кюстендил Багренци, Берсин, Блатец, Бобешино, Богослов, Буново, Вратца, Гирчевци, Горановци, Горна Брестница, Горна Гращица, Горно Уйно, Грамаждано, Граница, Гурбановци, Гърбино, Гърляно, Гюешево, Дворище, Дождевица, Долна Гращица, Долно село, Долно Уйно, Драговищица, Жабокрът, Жеравино, Жиленци, Ивановци, Каменичка Скакавица, Катрище, Коняво, Копиловци, Коприва, Кутугерци, Кършалево, Кюстендил, Лелинци, Леска, Лисец, Лозно, Ломница, Мазарачево, Нови чифлик, Ново село, Николичевци, Пиперков чифлик, Полетинци, Полска Скакавица, Преколница, Радловци, Раненци, Режинци, Раждавица, Ръсово, Савойски, Сажденик, Скриняно, Слокощица, Соволяно, Стенско, Таваличево, Търновлаг, Търсино, Церовица, Црешново, Цървена ябълка, Цървендол, Цървеняно, Чудинци, Шипочано, Шишковци, Ябълково 1 71 72
Невестино Ваксево, Ветрен, Длъхчево-Сабляр, Долна Козница, Друмохар, Еремия, Згурово, Илия, Кадровица, Лиляч, Мърводол, Невестино, Неделкова гращица, Пастух, Пелатиково, Раково, Рашка гращица, Смоличано, Страдалово, Тишаново, Църварица, Чеканец, Четирци 0 23 23
Рила Падала, Пастра, Рила, Рилски манастир, Смочево 1 4 5
Сапарева баня Овчарци, Паничище, Ресилово, Сапарева баня, Сапарево 1 4 5
Трекляно Брест, Бъзовица, Габрешевци, Горни Коритен, Горно Кобиле, Добри дол, Долни Коритен, Долно Кобиле, Драгойчинци, Злогош, Киселица, Косово, Метохия, Побит камък, Средорек, Сушица, Трекляно, Уши, Чешлянци 0 19 19

Броят на жителите във всяко едно от населени места в общината е под 100 души, с изключение на административния център – с. Трекляно, където живеят 338 човека. Данните са на ГРАО от преброяването през март 2015.

Население

Численост на населението

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Кюстендил, според преброяванията през годините:[3]

Общини Площ
(в км2)		 1934
(31.12.1934)		 1946
(31.12.1946)		 1956
(1.12.1956)		 1965
(1.12.1965)		 1975
(2.12.1975)		 1985
(4.12.1985)		 1992
(4.12.1992)		 2001
(1.3.2001)		 2011
(1.2.2011)
Общо 3072,007 190 996 203 381 197 286 200 974 198 876 191 463 181 347 162 534 136 686
Бобов дол 206,188 14 971 16 584 17 772 18 119 15 942 14 453 13 655 11 755 9067
Бобошево 135,142 10 697 11 691 10 199 8297 6556 5326 4620 3695 2870
Дупница 329,059 34 960 39 989 44 569 53 141 58 185 57 310 55 737 51 471 44 988
Кочериново 182,306 13 977 15 159 14 397 13 033 10 206 8617 7500 6607 5214
Кюстендил 979,915 65 575 66 951 64 880 71 336 79 756 81 525 78 328 70 573 60 681
Невестино 439,686 21 650 22 877 18 336 13 904 9489 7266 5894 4466 2821
Рила 360,960 5987 7144 7498 6650 5818 4918 4410 3844 2888
Сапарева баня 180,921 11 507 12 769 12 331 11 876 9923 9841 9544 8981 7528
Трекляно 257,830 11 672 10 217 7304 4618 3001 2207 1659 1142 629

Прираст на населението

Естествен прираст

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт (НСИ):

Численост
на
живородените		 Численост
на
починалите		 Естествен
прираст		 Коефициент
на
раждаемост
(в ‰)		 Коефициент
на
смъртност
(в ‰)		 Коефициент на
естествен
прираст
(в ‰)
2008 –8.7 8.2 16.9
2009 –9.0 8.4 17.4
2010 –9.8 7.6 17.4
2011 –10.8 8.0 18.8
2012 –11.5 7.6 19.1
2013 –11.4 7.0 18.4
2014 -11.4 7.6 19.0
2015 -12.2 7.3 19.5 -6.2
2017 -13.5 7.2 20.7 -6.5

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[4][5]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 162 534 136 686 100.00 100.00
Българи 152 644 121 351 93.91 88.78
Турци 146 105 0.08 0.07
Цигани 8294 8305 5.10 6.07
Други Руснаци 160 354 0.098 0.25
Арменци 11 0.006
Власи 5 0.003
Македонци 21 0.012
Гърци 36 0.022
Украинци 34 0.020
Евреи 29 0.017
Румънци 4 0.002
Други 116 0.071
Не се самоопределят 508 500 0.31 0.36
Не отговорили 526 6071 0.32 4.44

Езици

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[6]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 162 534 100.00
Български 153 242 94.28
Турски 117 0.07
Цигански 7929 4.87
Други 403 0.24
Не се самоопределят 317 0.19
Непоказано 526 0.32

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[7][8]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 162 534 136 686 100.00 100.00
Православие 154 637 101 506 95.14 74.26
Католицизъм 76 287 0.04 0.20
Протестантство 928 2713 0.57 1.98
Ислям 231 102 0.14 0.07
Друго 487 204 0.29 0.14
Нямат – 3826 – 2.79
Не се самоопределят 5649 7306 3.47 5.34
Непоказано 526 20 742 0.32 15.17

Източници

  1. ↑ www.nsi.bg
  2. ↑ http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39
  3. ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  4. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 декември 2017. (на английски)
  5. ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 27 декември 2017. (на български)
  6. ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 27 декември 2017. (на български)
  7. ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Посетен на 27 декември 2017. (на български)
  8. ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 декември 2017. (на английски)

Външни препратки

Областите в България, оцветени в знамената на областните градове
Областите в България, оцветени в знамената на областните градове
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кюстендил_(област)&oldid=9300639“.