Старозагорско въстание: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=
Ред 7: Ред 7:
Поради това в уречения ден [[16 септември]] в [[Стара Загора]] се събира твърде малък брой четници. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята [[Братя Жекови|Михаил и Георги Жекови]], не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият Георги, е пронизан от няколко куршума.
Поради това в уречения ден [[16 септември]] в [[Стара Загора]] се събира твърде малък брой четници. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята [[Братя Жекови|Михаил и Георги Жекови]], не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият Георги, е пронизан от няколко куршума.


Въстанието е много масово в селата около Стара Загора<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://mdm-baltasar.blogspot.com/2011/12/blog-post.html | заглавие = Село Гита. Кратки исторически бележки за периода до Освобождението | фамилно_име = Милев | първо_име = М. Д. | език = bg }}</ref>. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата [[Обручище]], [[Самуилово (област Стара Загора)|Самуилово]] и [[Елхово (община Николаево)|Елхово]]. Четите на Руси Бакърджията (100 – 120 души) и на Стефан Чифутов (105 души) водят сражения с турците в околностите на с. Елхово.
Въстанието е много масово в селата около Стара Загора<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://mdm-baltasar.blogspot.com/2011/12/blog-post.html | заглавие = Село Гита. Кратки исторически бележки за периода до Освобождението | фамилно_име = Милев | първо_име = М. Д. | език = bg | език-икона = да }}</ref>. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата [[Обручище]], [[Самуилово (област Стара Загора)|Самуилово]] и [[Елхово (община Николаево)|Елхово]]. Четите на Руси Бакърджията (100 – 120 души) и на Стефан Чифутов (105 души) водят сражения с турците в околностите на с. Елхово.


Едновременно с това въстание в [[Шумен]]ско и [[Русе]]нско ([[Червеноводска въстаническа чета]]) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.
Едновременно с това въстание в [[Шумен]]ско и [[Русе]]нско ([[Червеноводска въстаническа чета]]) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.

Версия от 19:35, 28 февруари 2019

Карта на Старозагорското въстание

Страозагорското въстание е опит на Българския революционен централен комитет да организира общо въоръжено въстание в Българско през септември 1875 г.

На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководители Стефан Стамболов, тъй като старозагорският комитет е най-силен. Някои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно.

Поради това в уречения ден 16 септември в Стара Загора се събира твърде малък брой четници. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият Георги, е пронизан от няколко куршума.

Въстанието е много масово в селата около Стара Загора[1]. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100 – 120 души) и на Стефан Чифутов (105 души) водят сражения с турците в околностите на с. Елхово.

Едновременно с това въстание в Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.

Старозагорското въстание дава явен знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е проверка на силите за по-мащабна освободителна акция – Априлското въстание през следващата 1876 г., която ще привлече вниманието на Великите сили. През 1875 г. в Одеса се създава комитет за помощ на балканските народи за освобождение.

След въстанието следват мащабни наказателни мерки от страна на османските власти. Около 600 души са арестувани (сред които и част от организаторите на въстанието) и наказани, включително със смърт. Само малка част от въстаниците емигрират.

Фотомонтаж за Старозагорското въстание: Колю Ганчев (вляво), БРЦК в Букурещ (вдясно), знаме на въстаниците

Участници

Външни препратки

Източници