Офорт: Разлика между версии
{{lang-fr}} => {{lang|fr}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
Освен това матрицата може многократно да бъде доработвана от своя автор. Отпечатъците от доработените матрици се наричат ''състояния''. Така се наричат и авторските работни отпечатъци преди творбата да бъде завършена. |
Освен това матрицата може многократно да бъде доработвана от своя автор. Отпечатъците от доработените матрици се наричат ''състояния''. Така се наричат и авторските работни отпечатъци преди творбата да бъде завършена. |
||
[[Файл:Rembrandt The Hundred Guilder Print.jpg|мини|ляво|280px|Листът за сто гулдена ''Hundred Guilder Print'', около 1647 – 1649.]] |
[[Файл:Rembrandt The Hundred Guilder Print.jpg|мини|ляво|280px|Листът за сто гулдена ''Hundred Guilder Print'', около 1647 – 1649.]] |
||
Техниката на офорта е била един от предпочитаните методи в творчеството на [[Рембранд]]. За разяждане на плочата той използва [[оцетна киселина]], която е много слаба. Процесът трае понякога месец, но в резултат се образуват изключително фини щрихи и безброй полутонове. Един отпечатък от офорта му „Христос изцелява болните“ се продава за невероятната сума от 100 [[гулден]]а, което е причина тази негова творба да остане в историята на изкуството под името „Листът за сто гулдена“<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://diuu.bg/emag/5000/ | заглавие=Графиката – съвременна форма на изкуство с древна история |достъп_дата = 22 август 2018|фамилно_име= Ефремова|първо_име=Даниела |дата= |труд= i-Продължаващо образование|издател= Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Департамент за информация и усъвършенстване на учители| |
Техниката на офорта е била един от предпочитаните методи в творчеството на [[Рембранд]]. За разяждане на плочата той използва [[оцетна киселина]], която е много слаба. Процесът трае понякога месец, но в резултат се образуват изключително фини щрихи и безброй полутонове. Един отпечатък от офорта му „Христос изцелява болните“ се продава за невероятната сума от 100 [[гулден]]а, което е причина тази негова творба да остане в историята на изкуството под името „Листът за сто гулдена“<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://diuu.bg/emag/5000/ | заглавие=Графиката – съвременна форма на изкуство с древна история |достъп_дата = 22 август 2018|фамилно_име= Ефремова|първо_име=Даниела |дата= |труд= i-Продължаващо образование|издател= Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Департамент за информация и усъвършенстване на учители|цитат= |език= }}</ref>. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 20:26, 28 февруари 2019
Част от серията статии за |
|
---|
Офорт (от френски: eau-forte – буквално „силна вода“, разбира се като азотна киселина) е графична техника, при която се гравира рисунка с острие върху грунд, покриващ метална плочка, обикновено цинкова или медна. Следва ецване – потапяне в киселина, която разяжда метала там, където са гравирани линиите и металът е открит. После грундът се премахва чрез напоена с разредител кърпа, а разядените линии се изпълват с мастило. От така получената матрица (клише) се получават отпечатъци върху влажна хартия с помощта на преса на принципа на дълбокия печат. При отпечатването може да бъде добавен цвят. Възможно е съчетаването с други графични техники, например акватинта, литография.
Техниката предполага възможността за отпечатването на голям тираж от изображения. Затова за оригинали се смятат само отпечатъците, подписани ръчно от автора с ясно указване на поредния номер на отпечатъка. Използва се сигнатурата E/A, ако техниката е смесена; a/b, където a е поредният номер, а b – общият брой на отпечатъците, смятани за оригинали. Не винаги по-ранният номер на оригинала гарантира неговото по-високо качество и неговата по-висока ценност.
Освен това матрицата може многократно да бъде доработвана от своя автор. Отпечатъците от доработените матрици се наричат състояния. Така се наричат и авторските работни отпечатъци преди творбата да бъде завършена.
Техниката на офорта е била един от предпочитаните методи в творчеството на Рембранд. За разяждане на плочата той използва оцетна киселина, която е много слаба. Процесът трае понякога месец, но в резултат се образуват изключително фини щрихи и безброй полутонове. Един отпечатък от офорта му „Христос изцелява болните“ се продава за невероятната сума от 100 гулдена, което е причина тази негова творба да остане в историята на изкуството под името „Листът за сто гулдена“[1].
Източници
- ↑ Ефремова, Даниела. Графиката – съвременна форма на изкуство с древна история // i-Продължаващо образование. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Департамент за информация и усъвършенстване на учители. Посетен на 22 август 2018.