Борис Пожаров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 59: Ред 59:
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]]
[[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]]
[[Категория:Хора с архиви в Централен държавен архив]]

Версия от 18:02, 3 март 2019

Борис Пожаров
Борис Пожаров в ролята на втори гробокопач в „Хамлет“ на Уилям Шекспир, 1915 г. Източник: ДА „Архиви“
Борис Пожаров в ролята на втори гробокопач в „Хамлет“ на Уилям Шекспир, 1915 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
11 юли 1942 г. (76 г.)
Националностбългарин

Борис Иванов Пожаров е български драматичен актьор, режисьор и театрален деец.[1][2]

Биография

Роден е в Пазарджик на 1 май 1866 г. Станислав Доспевски, го кръщава в църквата "Света Богородница" в родния му град. По-късно в Пловдив учи за словослагател. През 1881 г. баща му умира, а скоро след него и майката, Борис остава кръгъл сирак. През 1881 г. играе в представлението „Стоян войвода“, което се организира от Печатарското дружество. През 18821885 г. играе в ръководената от Стоян Попов първа Българска театрална трупа, а след това и в театър „Основа“. През 1890 г. основава театрална трупа „Зора“. След разформироването ѝ играе в „Сълза и смях“. През 1893-1894 г. ръководи театрална трупа в Пазарджик. От 1904 до 1925 г. играе на сцената на Народния театър.[1] Актьор и режисьор е на филма от 1928 г. „Весела България“.[2]

Почива в София на 11 юли 1941 г.[1][2]

Писателят Димитър Христодоров написва през 1943 г. биографичната книга "Човекът и артистът Борис Пожаров", в която споделя: "годеех се когато разговарях с него, той не беше кой да е от тълпата, а Борис Пожаров-един от малцината, които създадоха българския театър"

Роли

Кръстьо Сарафов и Борис Пожаров, 1921 г.

Борис Пожаров играе в множество роли, по-значими са:

Бележки

  1. а б в г Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 357. (на български)
  2. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3483.