Архонт: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=
Ред 4: Ред 4:


== В античността ==
== В античността ==
В [[Древна Гърция|древногръцките]] [[полис]]и титлата ''архонт'' се носи от главния [[магистрат]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://en.wikisource.org/wiki/1911_Encyclopædia_Britannica/Archon | заглавие=Archon |достъп_дата = |фамилно_име=Mitchell |първо_име= John Malcolm|дата=1911 |труд= [[Енциклопедия Британика (11-о издание)|Енциклопедия Британика]]|издател=Cambridge University Press |цитат= |език=en |език-икона=да }} p=444</ref> Терминът се използва в по-общ смисъл и по-нататък в гръцката история, като значението му варира от „председател на клуб“ през „господар на масата“ на банкетите ''syssitia'' до „римски губернатор“.
В [[Древна Гърция|древногръцките]] [[полис]]и титлата ''архонт'' се носи от главния [[магистрат]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://en.wikisource.org/wiki/1911_Encyclopædia_Britannica/Archon | заглавие=Archon |достъп_дата = |фамилно_име=Mitchell |първо_име= John Malcolm|дата=1911 |труд= [[Енциклопедия Британика (11-о издание)|Енциклопедия Британика]]|издател=Cambridge University Press |цитат= |език=en |език-икона=да }} p=444</ref>.

В Древна Атина изпълнителната власт принадлежи на съвет от архонти. От края на 8 век пр.н.е. има три различни длъжности: ''archon eponymos'', ''polemarchos'' (военачалник, заместен през 501 г. пр.н.е. от десет ''[[стратег]]а'') и ''archon basileus'' (изпълняващ церемониалната функция на [[Митологични царе на Атина|атински монарх]]).<ref>Gods, Heroes and Tyrants: Greek Chronology in Chaos By Emmet John Sweeney.</ref> Постовете се заемат само от аристократи (Евпатриди, {{lang|el|Εὐπατρίδαι}}) чрез избори, провеждани на всеки десет години. През целия период между изборите Archon Eponymous е главният магистрат, Polemarch ръководи въоръжените сили, а Archon Basileus ръководи религиозните и гражданските церемонии.
В [[Древна Атина]] изпълнителната власт принадлежи на съвет от архонти. От края на 8 век пр.н.е. има три различни длъжности: ''archon eponymos'', ''polemarchos'' (военачалник, заместен през 501 г. пр.н.е. от десет ''[[стратег]]а'') и ''archon basileus'' (изпълняващ церемониалната функция на [[Митологични царе на Атина|атински монарх]]).<ref>Gods, Heroes and Tyrants: Greek Chronology in Chaos By Emmet John Sweeney.</ref> Постовете се заемат само от аристократи (Евпатриди, {{lang|el|Εὐπατρίδαι}}) чрез избори, провеждани на всеки десет години. През целия период между изборите ''Archon Eponymous'' е главният магистрат, ''Polemarch'' ръководи въоръжените сили, а ''Archon Basileus'' ръководи религиозните и гражданските церемонии.

Терминът се използва в по-общ смисъл и по-нататък в гръцката история, като значението му варира от „председател на клуб“ през „господар на масата“ на банкетите ''syssitia'' до „римски губернатор“.


При римляните архонтите (''archontes'') ръководят по силата на ''[[империум]]а'', докато ''[[василевс]]ите'' („[[цар]]ете“) държат властта ''auctoritas''.
При римляните архонтите (''archontes'') ръководят по силата на ''[[империум]]а'', докато ''[[василевс]]ите'' („[[цар]]ете“) държат властта ''auctoritas''.

Версия от 12:53, 8 март 2019

Архонт (άρχων, мн.ч. άρχοντες) е гръцка дума, която означава приблизително „владетел“. Използвана е като име на титла на различни места през различни периоди. По своята форма думата е просто сегашно деятелно причастие в мъжки род на глаголния корен αρχ- управлявам, т.е. управляващ. Същият корен се използва и в думи като монарх и йерархия и други.

В древността владетелите на Боспорското царство са притежавали титлата архонт и по-точно тя е била „архонт на Пантикапей и Теодосия“.

В античността

В древногръцките полиси титлата архонт се носи от главния магистрат.[1].

В Древна Атина изпълнителната власт принадлежи на съвет от архонти. От края на 8 век пр.н.е. има три различни длъжности: archon eponymos, polemarchos (военачалник, заместен през 501 г. пр.н.е. от десет стратега) и archon basileus (изпълняващ церемониалната функция на атински монарх).[2] Постовете се заемат само от аристократи (Евпатриди, на гръцки: Εὐπατρίδαι) чрез избори, провеждани на всеки десет години. През целия период между изборите Archon Eponymous е главният магистрат, Polemarch ръководи въоръжените сили, а Archon Basileus ръководи религиозните и гражданските церемонии.

Терминът се използва в по-общ смисъл и по-нататък в гръцката история, като значението му варира от „председател на клуб“ през „господар на масата“ на банкетите syssitia до „римски губернатор“.

При римляните архонтите (archontes) ръководят по силата на империума, докато василевсите („царете“) държат властта auctoritas.

Съвременна употреба

Вселенска патриаршия

От време на време, на миряни, свързани с Вселенската (Цариградската) патриаршия, се дава титлата архонт като почест заради услугите, извършени към църковната администрация. Архонтите не са част от църковната йерархия и това е чисто почетна титла.

Българска патриаршия

Източници

  1. Mitchell, John Malcolm. Archon // Енциклопедия Британика. Cambridge University Press, 1911. (на английски) p=444
  2. Gods, Heroes and Tyrants: Greek Chronology in Chaos By Emmet John Sweeney.

Външни препратки

Шаблон:Християнство-мъниче