Вардарска Македония: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎top: -, replaced: Република Македония → Северна Македония (3) редактирано с AWB
Fixed Социалистическа Северна Македония
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 3: Ред 3:
'''Вардарска Македония''' е названието на частта от географската област [[Македония (област)|Македония]], окупирана от [[Кралство Сърбия|Сърбия]] през 1912 година и останала в състава ѝ след [[Балкански войни|Балканските войни]] и [[Първа световна война|Първата световна война]]. Обхваща поречието на река [[Вардар]] и притоците ѝ.
'''Вардарска Македония''' е названието на частта от географската област [[Македония (област)|Македония]], окупирана от [[Кралство Сърбия|Сърбия]] през 1912 година и останала в състава ѝ след [[Балкански войни|Балканските войни]] и [[Първа световна война|Първата световна война]]. Обхваща поречието на река [[Вардар]] и притоците ѝ.


Цялата територия на Вардарска Македония и част от същинска югоизточна Сърбия попадат в териториалния обхват на [[Вардарска бановина|Вардарската бановина]]. На територията и за периода 1851-1940 година (за времето на [[Османска империя|Османската империя]] и [[Кралство Югославия]]) са изградени едва 5,8% обществени обекти като училища, болници, правителствени сгради. Между 1941-1950 година (в [[Царство България]] и след 1944 година в [[Социалистическа Северна Македония]]) са изградени общо 9,1% от обществените сгради, а до разпада на [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФР Югославия]] 82,9%. След демократичните промени и създаването на Северна Македония са построени останалите 2,2% от общия брой обществени сгради<ref>[http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=67101023587&id=9&setIzdanie=22001 Димковски, Александар, „Најмногу сме граделе во Титовото време“, в.„Нова Македонија“, от сайта http://www.novamakedonija.com.mk посетен на 12.06.10 г.]</ref>.
Цялата територия на Вардарска Македония и част от същинска югоизточна Сърбия попадат в териториалния обхват на [[Вардарска бановина|Вардарската бановина]]. На територията и за периода 1851-1940 година (за времето на [[Османска империя|Османската империя]] и [[Кралство Югославия]]) са изградени едва 5,8% обществени обекти като училища, болници, правителствени сгради. Между 1941-1950 година (в [[Царство България]] и след 1944 година в [[Социалистическа Република Македония]]) са изградени общо 9,1% от обществените сгради, а до разпада на [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФР Югославия]] 82,9%. След демократичните промени и създаването на Северна Македония са построени останалите 2,2% от общия брой обществени сгради<ref>[http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=67101023587&id=9&setIzdanie=22001 Димковски, Александар, „Најмногу сме граделе во Титовото време“, в.„Нова Македонија“, от сайта http://www.novamakedonija.com.mk посетен на 12.06.10 г.]</ref>.


След [[Втора световна война|Втората световна война]] на по-голямата част от територията на Вардарска Македония се обособява отделна съюзна република в рамките на Югославия. След получаване на независимост през 1991 година на нейна територия възниква независимата [[Северна Македония]].
След [[Втора световна война|Втората световна война]] на по-голямата част от територията на Вардарска Македония се обособява отделна съюзна република в рамките на Югославия. След получаване на независимост през 1991 година на нейна територия възниква независимата [[Северна Македония]].

Версия от 20:34, 8 март 2019

Вижте пояснителната страница за други значения на Македония.

Вардарска Македония е названието на частта от географската област Македония, окупирана от Сърбия през 1912 година и останала в състава ѝ след Балканските войни и Първата световна война. Обхваща поречието на река Вардар и притоците ѝ.

Цялата територия на Вардарска Македония и част от същинска югоизточна Сърбия попадат в териториалния обхват на Вардарската бановина. На територията и за периода 1851-1940 година (за времето на Османската империя и Кралство Югославия) са изградени едва 5,8% обществени обекти като училища, болници, правителствени сгради. Между 1941-1950 година (в Царство България и след 1944 година в Социалистическа Република Македония) са изградени общо 9,1% от обществените сгради, а до разпада на СФР Югославия 82,9%. След демократичните промени и създаването на Северна Македония са построени останалите 2,2% от общия брой обществени сгради[1].

След Втората световна война на по-голямата част от територията на Вардарска Македония се обособява отделна съюзна република в рамките на Югославия. След получаване на независимост през 1991 година на нейна територия възниква независимата Северна Македония.

Вижте също

Бележки