Вардарска Македония: Разлика между версии
Fixed Социалистическа Северна Македония Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
Цялата територия на Вардарска Македония и част от същинска югоизточна Сърбия попадат в териториалния обхват на [[Вардарска бановина|Вардарската бановина]]. На територията и за периода 1851-1940 година (за времето на [[Османска империя|Османската империя]] и [[Кралство Югославия]]) са изградени едва 5,8% обществени обекти като училища, болници, правителствени сгради. Между 1941-1950 година (в [[Царство България]] и след 1944 година в [[Социалистическа Република Македония]]) са изградени общо 9,1% от обществените сгради, а до разпада на [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФР Югославия]] 82,9%. След демократичните промени и създаването на Северна Македония са построени останалите 2,2% от общия брой обществени сгради<ref>[http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=67101023587&id=9&setIzdanie=22001 Димковски, Александар, „Најмногу сме граделе во Титовото време“, в.„Нова Македонија“, от сайта http://www.novamakedonija.com.mk посетен на 12.06.10 г.]</ref>. |
Цялата територия на Вардарска Македония и част от същинска югоизточна Сърбия попадат в териториалния обхват на [[Вардарска бановина|Вардарската бановина]]. На територията и за периода 1851-1940 година (за времето на [[Османска империя|Османската империя]] и [[Кралство Югославия]]) са изградени едва 5,8% обществени обекти като училища, болници, правителствени сгради. Между 1941-1950 година (в [[Царство България]] и след 1944 година в [[Социалистическа Република Македония]]) са изградени общо 9,1% от обществените сгради, а до разпада на [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФР Югославия]] 82,9%. След демократичните промени и създаването на Северна Македония са построени останалите 2,2% от общия брой обществени сгради<ref>[http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=67101023587&id=9&setIzdanie=22001 Димковски, Александар, „Најмногу сме граделе во Титовото време“, в.„Нова Македонија“, от сайта http://www.novamakedonija.com.mk посетен на 12.06.10 г.]</ref>. |
||
След [[Втора световна война|Втората световна война]] на по-голямата част от територията на Вардарска Македония се обособява отделна съюзна република в рамките на Югославия. След получаване на независимост през 1991 година на нейна територия възниква независимата [[ |
След [[Втора световна война|Втората световна война]] на по-голямата част от територията на Вардарска Македония се обособява отделна съюзна република в рамките на Югославия. След получаване на независимост през 1991 година на нейна територия възниква независимата [[Република Македония]]. |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 21:01, 8 март 2019
- Вижте пояснителната страница за други значения на Македония.
Вардарска Македония е названието на частта от географската област Македония, окупирана от Сърбия през 1912 година и останала в състава ѝ след Балканските войни и Първата световна война. Обхваща поречието на река Вардар и притоците ѝ.
Цялата територия на Вардарска Македония и част от същинска югоизточна Сърбия попадат в териториалния обхват на Вардарската бановина. На територията и за периода 1851-1940 година (за времето на Османската империя и Кралство Югославия) са изградени едва 5,8% обществени обекти като училища, болници, правителствени сгради. Между 1941-1950 година (в Царство България и след 1944 година в Социалистическа Република Македония) са изградени общо 9,1% от обществените сгради, а до разпада на СФР Югославия 82,9%. След демократичните промени и създаването на Северна Македония са построени останалите 2,2% от общия брой обществени сгради[1].
След Втората световна война на по-голямата част от територията на Вардарска Македония се обособява отделна съюзна република в рамките на Югославия. След получаване на независимост през 1991 година на нейна територия възниква независимата Република Македония.
