Еклесия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-grc}} => {{lang|grc}}
м +изт
Ред 1: Ред 1:
'''Еклесѝята''' ({{lang|grc|ἐκκλησῐ́ᾱ}}, „събрание“) е върховен орган на държавата в [[Древна Гърция]] през нейния „Златен век“ (480 – 404 г. пр. Хр.). В него имали право да участват всички атински граждани от мъжки пол, навършили пълнолетие (20 години), без ограничение с [[ценз]]. Всеки гражданин имал право да внесе в народното събрание каквото и да било предложение или законопроект и дори да повдигне всякакъв въпрос. Народното събрание се свиквало веднъж месечно, а по-късно три-четири пъти в месеца. Обикновено това ставало в подножието на [[Акропол]]а на равния хълм [[Пникс]]. Едва по-късно то било пренесено в театъра на [[Дионис]]. Еклесията решавала най-важните държавни работи: въпросите за войната и мира, изслушвала претенции и сключвала договори за съюз, избирала висшите длъжностни лица и приемала отчетите за тяхната дейност, разглеждала важните съдебни дела, награждавала или лишавала отделни лица от [[гражданство]]; накрая еклесията решавала най-разнообразни въпроси от текущия политически живот. Гласуването се извършвало чрез вдигане на ръце. В еклесията се избирали ежегодно (чрез жребий) членовете на [[Буле]]то, орган, подготвящ решенията ѝ. Народните събрания били свиквани от дежурната [[притания]], а нейният председател председателствал и в народното събрание.
'''Еклесѝята''' ({{lang|grc|ἐκκλησῐ́ᾱ}}, „събрание“) е народно събрание - върховен орган на държавата в [[Древна Атина]] през нейния „Златен век“ (480 – 404 г. пр. Хр.). В него имали право да участват всички атински граждани от мъжки пол, навършили пълнолетие<ref>{{cite book |title= Древна Гърция. История и култура |last= Попов|first=Димитър |authorlink= Димитър Попов (историк)|coauthors= |year=2009 |publisher=ЛИК |location=София |isbn=978-954-607-780-6 |pages=368 |url= |accessdate=}}</ref>{{rp|130}} (20 години), без ограничение по [[ценз]]. Всеки гражданин имал право да внесе в народното събрание каквото и да било предложение или законопроект и дори да повдигне всякакъв въпрос. Народното събрание се свиквало веднъж месечно, а по-късно три-четири пъти в месеца. Обикновено това ставало в подножието на [[Акропол]]а на равния хълм [[Пникс]]. Едва по-късно то било пренесено в [[театър на Дионис|театъра на Дионис]]. Еклесията решавала най-важните държавни работи: въпросите за войната и мира, изслушвала претенции и сключвала договори за съюз, избирала висшите длъжностни лица и приемала отчетите за тяхната дейност, разглеждала важните съдебни дела, награждавала или лишавала отделни лица от [[гражданство]]; накрая еклесията решавала най-разнообразни въпроси от текущия политически живот. Гласуването се извършвало чрез вдигане на ръце. В еклесията се избирали ежегодно (чрез жребий) членовете на [[Буле]]то, орган, подготвящ решенията ѝ. Народните събрания били свиквани от дежурната [[притания]], а нейният председател председателствал и в народното събрание.


Народното събрание започнало активно да влияе върху хода на държавното управление.
Народното събрание започнало активно да влияе върху хода на държавното управление.

== Източници ==
<references />


[[Категория:Древногръцко общество]]
[[Категория:Древногръцко общество]]

Версия от 13:53, 11 март 2019

Еклесѝята (на старогръцки: ἐκκλησῐ́ᾱ, „събрание“) е народно събрание - върховен орган на държавата в Древна Атина през нейния „Златен век“ (480 – 404 г. пр. Хр.). В него имали право да участват всички атински граждани от мъжки пол, навършили пълнолетие[1]:с. 130 (20 години), без ограничение по ценз. Всеки гражданин имал право да внесе в народното събрание каквото и да било предложение или законопроект и дори да повдигне всякакъв въпрос. Народното събрание се свиквало веднъж месечно, а по-късно три-четири пъти в месеца. Обикновено това ставало в подножието на Акропола на равния хълм Пникс. Едва по-късно то било пренесено в театъра на Дионис. Еклесията решавала най-важните държавни работи: въпросите за войната и мира, изслушвала претенции и сключвала договори за съюз, избирала висшите длъжностни лица и приемала отчетите за тяхната дейност, разглеждала важните съдебни дела, награждавала или лишавала отделни лица от гражданство; накрая еклесията решавала най-разнообразни въпроси от текущия политически живот. Гласуването се извършвало чрез вдигане на ръце. В еклесията се избирали ежегодно (чрез жребий) членовете на Булето, орган, подготвящ решенията ѝ. Народните събрания били свиквани от дежурната притания, а нейният председател председателствал и в народното събрание.

Народното събрание започнало активно да влияе върху хода на държавното управление.

Източници

  1. Попов, Димитър. Древна Гърция. История и култура. София, ЛИК, 2009. ISBN 978-954-607-780-6. с. 368.