Вътрешни болести: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
'''Вътрешни болести''' е медицинска специалност, която се занимава с [[Профилактика (медицина)|профилактиката]], [[диагностика]]та, [[терапия]]та и [[рехабилитация]]та при [[болест]]и на дихателната система (''[[Пулмология]]''), на сърцето и кръвообращението (''[[Кардиология]]''), на храносмилателните органи (''[[Гастроентерология]]''), на бъбреците и отвеждащите пътища отделителната система (''[[Нефрология]]''), на кръвта и кръвообразуващите органи (''[[Хематология]]''), на кръвоносните съдове (''[[Ангиология]]''), на метаболизма и на жлезите с вътрешна секреция (''[[Ендокринология]]''), на имунната система (''[[Имунология]]''), на съединителната тъкан (''[[Ревматология]]''), на инфекциозните болести (''[[Инфектология]]'') и отравянията (''[[Токсикология]]'') както и на туморите (''[[Онкология]]''). Поради бързото развитие на подспециалностите на вътрешната медицина класическите '''интернисти''' (специалисти по вътрешни болести) се изместват от съответните специалисти. |
'''Вътрешни болести''' е медицинска специалност, която се занимава с [[Профилактика (медицина)|профилактиката]], [[диагностика]]та, [[терапия]]та и [[рехабилитация]]та при [[болест]]и на дихателната система (''[[Пулмология]]''), на сърцето и кръвообращението (''[[Кардиология]]''), на храносмилателните органи (''[[Гастроентерология]]''), на бъбреците и отвеждащите пътища отделителната система (''[[Нефрология]]''), на кръвта и кръвообразуващите органи (''[[Хематология]]''), на кръвоносните съдове (''[[Ангиология]]''), на метаболизма и на жлезите с вътрешна секреция (''[[Ендокринология]]''), на имунната система (''[[Имунология]]''), на съединителната тъкан (''[[Ревматология]]''), на инфекциозните болести (''[[Инфектология]]'') и отравянията (''[[Токсикология]]''), както и на туморите (''[[Онкология]]''). Поради бързото развитие на подспециалностите на вътрешната медицина класическите '''интернисти''' (специалисти по вътрешни болести) се изместват от съответните специалисти. |
||
== Подспециалности == |
== Подспециалности == |
||
Версия от 17:13, 11 март 2019
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Вътрешни болести е медицинска специалност, която се занимава с профилактиката, диагностиката, терапията и рехабилитацията при болести на дихателната система (Пулмология), на сърцето и кръвообращението (Кардиология), на храносмилателните органи (Гастроентерология), на бъбреците и отвеждащите пътища отделителната система (Нефрология), на кръвта и кръвообразуващите органи (Хематология), на кръвоносните съдове (Ангиология), на метаболизма и на жлезите с вътрешна секреция (Ендокринология), на имунната система (Имунология), на съединителната тъкан (Ревматология), на инфекциозните болести (Инфектология) и отравянията (Токсикология), както и на туморите (Онкология). Поради бързото развитие на подспециалностите на вътрешната медицина класическите интернисти (специалисти по вътрешни болести) се изместват от съответните специалисти.
Подспециалности
- Ендокринология
- Имунология
- Гастроентерология
- Гериатрия
- Инфекциозни заболявания
- Кардиология
- Онкология
- Нефрология
- Ревматология
- Пулмология
- Хематология
Методи на изследване на вътрешните болести
- Анамнеза
- ЕКГ
- Ултразвук
- Доплерово изследване
- Ехокардиография
- Трансезофагеална ехокардиография
- Ендоскопия
- Лабораторни изследвания
- Изследвания на костен мозък
- Катетеризация на сърцето
- Изследване на белодробната функция
и др.
Методите на изследване на специалността вътрешни болести показват през последните години тенденция да стават по-инвазивни (сравними с малки операции). Това важи най-много за специалностите Кардиология и Гастроентерология.