Априлци (област Пазарджик)

Вижте пояснителната страница за други значения на Априлци.

---

Априлци
Сградата на кметството и здравната служба в Априлци
Априлци 42.312148, 24.291626 Априлци
Общи данни
Население	492 души (15 март 2024 г.) 29,7 души/km²
Землище	16.567 km²
Надм. височина	287 m
Пощ. код	4445
Тел. код	03524
МПС код	РА
ЕКАТТЕ	00571
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община    – кмет	Пазарджик Петър Куленски (ПП – ДБ; 2023)
Кметство    – кмет	Априлци Марин Манолов (Новото време)
Априлци в Общомедия

Православната църква „Св. Димитър“

Протестантската църква

Евангелската петдесятна църква

Априлци е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, област Пазарджик.

География

Намира се в северната покрайнина на Пазарджишкото поле, на 14 км северно от Пазарджик и на 29 км южно от Панагюрище. разположено от двете страни на Елшишка река (или още Черешова) с южно изложение. Непосредствено след края на селото в северна и северозападна посока се усещат първите възвишения на средногорските хълмове, на север на около 5 км разстояние изпъква височината Сакарджа (416 м), а на запад, на около 3 км – височината Иланджа (400 м).

По отношение на релефа си землището на Априлци се разделя на 2 части: северна хълмиста и южна равнинна. В северната изпъкват споменатите височини Сакарджа и Иланджа. Южната е ниската част от землището на Априлци и се спуска към Горнотракийската низина на юг.

Население

По данни от последното преброяване на населението към 2011 г., в Априлци живеят 526 души. В последните няколко години в селото преобладава ромското население, от българите са останали предимно пенсионери.

Хората живеят в мир и разбирателство. Почти цялото население на Априлци са християни, като ясно се оформят 2 клона – православни и силно вярващи протестанти и евангелисти, които формират една от най-големите евангелски църковни групи в Южна България. Протестантската община в Априлци е конгрешанска, част от Съюза на евангелските съборни църкви.

Край Априлци има множество обработваеми земи, където се произвеждат плодове и зеленчуци. Основният поминък на населението е земеделието, всяка къща в селото има голям двор, където се отглеждат домашни животни, бобови, житни култури и зеленчуци. Климатът на селото е мек и предразполага за отглеждането на смокини, нарове, черници, лешници и др.

История

Дълга е историята на село Априлци. Още в древни времена, землището на селището е обитавано от траките. Множеството открития при правените разкопки са доказателство за това. Наред със съществуването на много тракийски могили край селото са намерени редица предмети свидетелстващи за тракийско разпространение, сред които: Бронзова монета на тракийския владетел Амадок I.

Относно въпроса кога е създадено селото няма единно мнение. Знае се, че първоначално е било турски военен обект при калето Сакарджа, където след това се заселва турско население. Това може би се случва през XV – XVI век. Първото споменаване на селище с наименование Абдуларе датира от 1576 г., когато в османски регистър пише, че в селото имало 2 турци, едри овцевъди.

Разпространени са редица легенди, споменаващи за село под името Бодерово, което се е намирало в югозападната част на днешното землище (дн. Белия бряг), но по една или друга причина е изселено от там. Най-вероятно в още преди идването на османците, е съществувало село с името Бодерово, което е изчезнало. Около военния пункт при калето Сакарджа, което кале е преценено от турците като добро военно-стратегическо място, се образува днешното село. Постепенно се заселват край него османци, сред които са посочените 2 едри овцевъди.

Според най-новите изследвания посветени на цялата област, може да се твърди че през 1625 г. в селото вече има християнски семейства. От публикувани османски извори е очевидно, че през целия период на Османското владичество Априлци се развива като селище с преобладаващо мюсюлманско население, като за известни периоди от време се заселват и християни. През 1870 г. известния възрожденски учител Стефан Захариев от Татар Пазарджик в своята книга, посветена на Татарпазарджишката кааза, споменава за село под името Абдуларе (Бодерово). В него живеели 200 жители турци, имало 1 джамия и 60 къщи. В същия текст, той посочва, че през 1620 г. в селото имало българи, които се разбягали от чумата. По време на Освобождението (1878) селото е с чисто турско население. Турците се изселват и на тяхно място се заселват българи от пострадалите заради Априлското въстание и последвалата война райони.

Започва нов живот за селището. Строят се църкви и се развива духовния живот. Още от самото начало в селото се разпространяват и двата клона на християнството – православието и протестанството. Влиянието на евангелизма в селото, води началото си още от 1889 г. когато се създава първото евангелско общество. През 1909 г. се създава и евангелска църква. Постепенно около църквата се създава общество на вярващи, което в годините достига до 200 души. Тя се изявява като една от най-големите в страната. Евангелските служби се посещавали от цели семейства.

Православната църква пък е построена през 1903 г. Носи името „Св.Димитър“. Първия свещеник е хаджи Иван Поплазаров. През годините свещеници са били: Цветан Дмамбазов, Васил Караджов и др. Постепенно към църквата се сформира и женски хор.

През 1908 г. е създадено и читалище „Съзнание“, в основата на неговото образуване стои фигурата на протестанта Георги Йорданов. Изявен земеделски деец, достигнал до поста министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1931 г.

През 1934 г. под решението на новите закони, се стига но преименуване на селото. Известният земеделски писател Трифон Кунев, съветва Георги Йорданов, че селото трябва да носи името „Априлци“, заради това, че хората преселили се тук са пряко свързани с Априлските събития от 1876 г. Така от 1934 г. селото носи днешното си име.

Забележителности

В покрайнините на селото са открити златни ракли и накити, а върху сегашните къщи някога е имало турски гробища. На север от Априлци има руини от старо турско селище, а в коритото на местната река Черешка са намерени сребърни прибори и съдове.

В селото има 3 църкви – православна, протестантска и петдесятна, читалище, здравна служба, няколко магазина и кафене. Има и училище, което не функционира.

Редовни събития

Всяка трета събота от септември в селото се провежда събор.

Кухня

Традиционни за селото са т.нар. зелници – баница със зеле, по уникален начин тук се приготвят пълнени чушки, ориз с месо, както и много странни палачинки на основата на кисело мляко.

Известни личности

• Георги Йорданов (БЗНС)