Коста Георгиев: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Хора с архиви в Централен държавен архив, ползвайки HotCat |
Ted Masters (беседа | приноси) м →top: Грешки в статичния код: Препратки в препратки редактирано с AWB |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
}} |
}} |
||
[[Файл:Odrin 1897 Cyril and Methodius.jpg|мини|250п|Честване на Св. Св. Кирил и Методий в Одрин в 1897 г. В средата е управляващият Одринската епархия архимандрит [[Софроний Първов]]. Вляво от него [[Благой Димитров]], Олга Хаджииванова, учителка и дъщеря на [[Димитър Хаджииванов]], директор на Одринската гимназия. Вдясно от Софроний с шапката - [[Петър Матеев|Петър М. Матеев]], български търговски агент в Одрин от 1897 до 1904 г. с жена си (с шапката) и сестра ѝ. На втория ред отдолу между учениците оркестранти в средата, с брада и фес на главата е капелмайсоторът Якубиян (Евтим Николов). Вляво от него Димитър Стаматов, [[Димитър Попниколов]], Боян Хаджиниколов (цивилен като външен ученик), вдясно Михаил Нейчев от Лозенград, а в реда зад Якубиян вляво Христо Боботаков (прав с цигулка до ученичката), вдясно - [[Димитър Груев]], [[Георги Хаджиатанасов]], Коста Георгиев, [[Михаил Балджиев]]. В първия ред на седналите, между малките деца са учителите [[Христо Генчев (революционер)|Христо Генчев]], историк, а на лявата му ръка Христо Попвасилев, литератор. Между тях двамата едно малко момиче.]] |
[[Файл:Odrin 1897 Cyril and Methodius.jpg|мини|250п|Честване на Св. Св. Кирил и Методий в Одрин в 1897 г. В средата е управляващият Одринската епархия архимандрит [[Софроний Първов]]. Вляво от него [[Благой Димитров]], Олга Хаджииванова, учителка и дъщеря на [[Димитър Хаджииванов]], директор на Одринската гимназия. Вдясно от Софроний с шапката - [[Петър Матеев|Петър М. Матеев]], български търговски агент в Одрин от 1897 до 1904 г. с жена си (с шапката) и сестра ѝ. На втория ред отдолу между учениците оркестранти в средата, с брада и фес на главата е капелмайсоторът Якубиян (Евтим Николов). Вляво от него Димитър Стаматов, [[Димитър Попниколов]], Боян Хаджиниколов (цивилен като външен ученик), вдясно Михаил Нейчев от Лозенград, а в реда зад Якубиян вляво Христо Боботаков (прав с цигулка до ученичката), вдясно - [[Димитър Груев]], [[Георги Хаджиатанасов]], Коста Георгиев, [[Михаил Балджиев]]. В първия ред на седналите, между малките деца са учителите [[Христо Генчев (революционер)|Христо Генчев]], историк, а на лявата му ръка Христо Попвасилев, литератор. Между тях двамата едно малко момиче.]] |
||
'''Константин (Коста) Георгиев Костов''' с псевдоним '''Гурко'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 30.</ref> е [[българи|български]] просветен деец и [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Пътеводител 186">{{cite book |title= Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в |
'''Константин (Коста) Георгиев Костов''' с псевдоним '''Гурко'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 30.</ref> е [[българи|български]] просветен деец и [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Пътеводител 186">{{cite book |title= Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= Държавна агенция Архиви|location= София |isbn=978-954-9800-96-8 |pages=186 |url= https://www.archives.government.bg/guides/12_P_L_1.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> |
||
== Биография == |
== Биография == |
Версия от 04:03, 12 март 2019
Коста Георгиев | |
български революционер и просветен деец | |
Роден |
21 ноември 1877 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Религия | православие |
Учил в | Одринска българска мъжка гимназия Женевски университет |
Партия | Съюз на българските конституционни клубове |
Народен представител в: XXIII ОНС | |
Коста Георгиев в Общомедия |
Константин (Коста) Георгиев Костов с псевдоним Гурко[1] е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография
Коста Георгиев е роден на 21 ноември 1877 година в Енимахале, Бабаескийско, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия в Лозенград и Одринската българска мъжка гимназия, където се и присъединява към ВМОРО. През 1899 година заминава за Женева като екзархийски стипендиант и завършва физико-математическия факултет на Женевския университет. В Края на 1903 г. се завръща в Тракия, за да се включи в Преображенското въстание, но го заварва вече потушено и се заема с настаняването на бежанците от Турция в Бургаския край.[3]
През учебната 1905-1906 година Коста Георгиев преподава математика и физика в Битолската българска мъжка гимназия. Член е на Битолския окръжен революционен комитет, при чието разкриване е осъден на 101 години затвор от турските власти и прекарва почти три години в затвора Еди куле - Солун. След Хуриета е амнистиран, но интерниран в Баба Ески.[3]
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Лозенград.[4]
От есента на 1909 г. е директор на Лозенградската прогимназия, впоследствие и секретар на Одринската митрополия, като през 1910 г. започва да преподава математика, физика и френски език в гимназията в Одрин.[3]
Делегат е от Битоля на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[5]
Отново е в центъра на революционните борби и съответно, в навечерието на Балканската война, пак е осъден и заточен от властите в Сивас, Армения, където прекарва една година. В края на 1913 г. се завръща и започва работа като учител в Девическата гимназия в Стара Загора.[3]
След 1915 г. отново е в Западна Тракия, като председател на Окръжната постоянна комисия. Като член на Върховния административен съвет на Тракия от 21 декември 1919 г. той е един от хората заедно с д-р Страшимир Дочков, които разясняват на генерал Шарпи българския характер на Тракия. Включва се в създаването на ВТРО, а по-късно оглавява лявото крило (Хасковското ВТРО), като впоследствие, през 1925 г. става и председател на Върховния изпълнителен комитет на легалната организация. Депутат в 23 обикновено народно събрание през 1931 г.[3]
Умира на 29 август 1932 година в София.[6][3]
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 30.
- ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 186.
- ↑ а б в г д е Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 31.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
- ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД
- Български революционери от Тракия
- Дейци на ВМОРО
- Дейци на ВТРО
- Български просветни дейци от Тракия
- Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония
- Възпитаници на Одринската българска мъжка гимназия
- Хора от вилает Лозенград
- Учители в Битолската българска класическа гимназия
- Дейци на Българската матица
- Починали в София
- Членове на Съюза на българските конституционни клубове
- Хора с архиви в Централен държавен архив