Делфийски оракул: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
Около оракула се сформира най-известната [[амфиктиония]] в древна Гърция. За Делфийското светилище се водят няколко [[свещена война|свещени войни]], като в [[Трета свещена война|третата]] от тях срещу [[Фокида|фокидците]] през 343 г. пр. Хр. се намесва [[Филип II Македонски]]. |
Около оракула се сформира най-известната [[амфиктиония]] в древна Гърция. За Делфийското светилище се водят няколко [[свещена война|свещени войни]], като в [[Трета свещена война|третата]] от тях срещу [[Фокида|фокидците]] през 343 г. пр. Хр. се намесва [[Филип II Македонски]]. |
||
Светилището започва да губи своето влияние по време на [[Гръко-персийските войни|гръцко-персийските войни]], когато Делфи взема страната на [[Персия]] с надеждата да стане религиозен център на Персийската империя. Храмът е разграбван на няколко пъти, нанесени са щети от пожари и около 391 г. е закрит окончателно. |
Светилището започва да губи своето влияние по време на [[Гръко-персийските войни|гръцко-персийските войни]], когато Делфи взема страната на [[Персия]] с надеждата да стане религиозен център на Персийската империя. Храмът е разграбван на няколко пъти, нанесени са щети от пожари и около 391 г. по времето на император [[Теодосий I]] е закрит окончателно. |
||
== Светилището == |
== Светилището == |
||
Версия от 16:10, 12 март 2019
Делфийският оракул е един от най-важните оракули в античния свят[1], който прави своите предсказания и пророкувания при храма на Аполон в Делфи, построен на склона на планината Парнас в областта Фокида. Според древногръцката митология храмът е построен от самия Аполон в чест на победата му над чудовището Питон. Неговата жрица се нарича Пития (от питон – един от старите символи на Аполон). Делфийският оракул и свързаният с него храм играят важна роля и в така наречените „Елевзински мистерии“.
В древна Гърция е прието по всички важни държавни и лични въпроси да се допитват до оракули. В Делфи идват различни представители на различни царства от древния свят, които носят богати дарове. Цар Мидас подарява на храма златен трон. Лидийският цар Крез също изпраща дарове на делфийския оракул и храма на Аполон. Делфийският оракул повлиява до голяма степен колонизацията на южните части на Италия и Сицилия.
Около оракула се сформира най-известната амфиктиония в древна Гърция. За Делфийското светилище се водят няколко свещени войни, като в третата от тях срещу фокидците през 343 г. пр. Хр. се намесва Филип II Македонски.
Светилището започва да губи своето влияние по време на гръцко-персийските войни, когато Делфи взема страната на Персия с надеждата да стане религиозен център на Персийската империя. Храмът е разграбван на няколко пъти, нанесени са щети от пожари и около 391 г. по времето на император Теодосий I е закрит окончателно.
Светилището
Светилището на Аполон е по същество парче свещена земя (теменос), с форма на четириъгълник с дължина на страните 130 на 190 м, оградено с яка, добре изградена стена (периболос) с няколко врати. Теренът е доста стръмен и достига до отвесните скали Федриади. С помощта на няколко големи подпорни стени са направени тераси, свързани помежду си с главния Свещен път, който свързва голямата врата в долния източен край на стената с терасата пред хълма, като прави два последователни завоя. От двете страни на пътя се редуват съкровищниците, построени от полисите Сикион, Сифнос, Тива, Атина, Сиракуза, Книдос, Коринт, Кирена и други, както и съкровищниците на двата етруски града Цере и Спина. Много от даренията привличали вниманието на поклонниците със скулптури и надписи[2]. Например картина на Полигнот Тасоски върху постройка, издигната от книдосците (или лесхе – място за разговори), изобразявала Слизането на Одисей в Хадес (Некия) и Превземането на Троя (Илиуперсис).[3]. Гръцкият пътешественик от 2 век Павзаний е оставил детайлно описание на тези картини, фигура по фигура[3][4]. Френска археологическа експедиция в Делфи в края на XIX век разкрива основите на сградата.[3] Във вътрешността на храма, която остава недостъпна за обикновените хора, се намира златна статуя на Аполон, лаврово дърво, свещен извор, омфал с два златни орела, а под него саркофаг с пепелта на Питон.[5]
Пророчества
В древността пророчествата се правят един път в годината – на рождения ден на Аполон, около средата на февруари или март. От VI век пр.н.е. насам започват да се провеждат ежемесечно, на седмо число, а по-късно и ежедневно през месеците, в които времето позволява достъп до мястото на оракула. Пития отказва да пророкува на човек, очернен от престъпления. От нея се изисква пълна преданост и дълбоко целомъдрие.
Преди всяко пророчество Пития се измива в Касталския извор, слага златотъкана дреха, разпуска косите си, слага лавров венец на главата си, пие вода от свещения извор, пали лаврови клончета, сяда на висок трикрак стол и прави своите предсказания, вдишвайки изпаренията. При това тя изпада в наркотичен транс, повечето от фразите и думите са неразбираеми брътвежи, които жреците (προφήτης) записват и след това тълкуват. След края на ритуала, жреците се оттеглят за да подготвят гаданието. То представлява поема, която предоставят на поръчителя на гаданието. Обикновено тази поема не е еднозначна, с цел при грешка гадателите да имат възможност да изкажат своето тълкувание на поемата, което понякога се разминава от това на поръчителя.
Източници
- ↑ Гръцката религия на оракулите
- ↑ Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, „Български художник“, 1979. с. 216.
- ↑ а б в Chisholm, Hugh, ed. Encyclopædia Britannica, 11th edition. Cambridge University Press, 1911.
- ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. Χ, 25 – 31.
- ↑ APOLO EN DELFOS (Храмът на Аполон) // ffil.uam.es. Архивиран от оригинала на 26 март 2010. (на испански)