Харан: Разлика между версии
Допълнение, корекции, редактиране. |
Ted Masters (беседа | приноси) форматиране |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
}} |
}} |
||
'''Харан''' или '''Кара''' ({{lang|akk|Harrânu}} |
'''Харан''' или '''Кара''' ({{lang|akk|Harrânu}} – „развилка“; {{lang|la|Carrhae}}) е древен [[град]] в северното Междуречие, първо споменат в [[хети|хетските]] документи от ''Багазкя'', а след това в [[Стар завет|Стария завет]] и [[Асирия|асирийски]] царски надписи. В настоящо време е административен център на района в турската [[Шанлъурфа (вилает)|провинция Шанлъурфа]] (вилает) в Югоизточна [[Турция]]. |
||
Намира се близо до границата със [[Сирия]]. Жителите на града са |
Намира се близо до границата със [[Сирия]]. Жителите на града са 7370, а на околията 61 520 (края на декември 2008). Жителите са предимно [[араби]]. |
||
Населен е от 3 хилядолетие пр.н.е. Акадското му име e ''Harrānu'', за „пътуване“ и също за „караван“. |
|||
В [[Библия]]та се казва, че [[Терах|Тара]] (Битие 11:31) се настанява с фамилията си в ''Харан'', след като напуснал [[Ур]] и от тук [[Авраам]] след това тръгва за [[Ханаан]]. (Битие 12:4). |
В [[Библия]]та се казва, че [[Терах|Тара]] (Битие 11:31) се настанява с фамилията си в ''Харан'', след като напуснал [[Ур]] и от тук [[Авраам]] след това тръгва за [[Ханаан]]. (Битие 12:4). |
||
До Харан се |
До Харан се намирало светилището на лунния бог [[Син (митология)|Син]]. |
||
От края на 18 век пр. |
От края на 18 век пр.н.е. в северна [[Месопотамия]] се настаняват [[хурити]]те от [[Загрос]]- и [[Тавър]] – планина. През 15 и 14 век пр.н.е. Харан е към царството [[Митани]]. |
||
Към края на 14 век пр.н.е. Харан е разрушен от [[хети]]те на [[Шупилулиума I]]. След това е на [[асирийци]]те. По времето на [[Ашур-убалит II]] (611 |
Към края на 14 век пр.н.е. Харан е разрушен от [[хети]]те на [[Шупилулиума I]]. След това е на [[асирийци]]те. По времето на [[Ашур-убалит II]] (611 – 609 пр.н.е.) е столица на асирийците, a през 610 пр.н.е. е завладян от съюзените [[меди]] и [[Нововавилонско царство|вавилонци]] при [[Набопаласар]]. |
||
През началото на юни [[53 пр. |
През началото на юни [[53 пр.н.е.]] на 30 km южно от Кара, днес Харан, в северната част на [[Месопотамия]] (днес в Турция) се провежда [[Битка при Кара|Битката при Кара]] между римляните и Партското царство. |
||
От [[744]] до [[750]] г. Харан е столица на [[Омаяди|Омеядския халифат]]. |
От [[744]] до [[750]] г. Харан е столица на [[Омаяди|Омеядския халифат]]. |
||
На 7 май [[1104]] г. се провежда [[Битка при Харан|Битката при Харан]] между [[селджуци]]те и |
На 7 май [[1104]] г. се провежда [[Битка при Харан|Битката при Харан]] между [[селджуци]]те и [[Антиохийско княжество|Антиохийското княжество]]. |
||
[[Антиохийско княжество|Антиохийското княжество]]. |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.harran.gov.tr/ |
* [http://www.harran.gov.tr/ Официален сайт на района] |
||
* [http://www.harran.bel.tr/ |
* [http://www.harran.bel.tr/ Официален сайт на града] |
||
{{Портал|География|Турция}} |
{{Портал|География|Турция}} |
Версия от 04:14, 13 март 2019
- Вижте пояснителната страница за други значения на Харан.
Харан Harran | |
— град — | |
Страна | Турция |
---|---|
Вилает | Шанлъурфа |
Площ | 704 km² |
Население | 7370 души (2008) 10,5 души/km² |
Пощенски код | 63 ХХХ |
МПС код | 63 |
Официален сайт | www.harran.bel.tr |
Харан в Общомедия |
Харан или Кара (на акадски: Harrânu – „развилка“; на латински: Carrhae) е древен град в северното Междуречие, първо споменат в хетските документи от Багазкя, а след това в Стария завет и асирийски царски надписи. В настоящо време е административен център на района в турската провинция Шанлъурфа (вилает) в Югоизточна Турция.
Намира се близо до границата със Сирия. Жителите на града са 7370, а на околията 61 520 (края на декември 2008). Жителите са предимно араби.
Населен е от 3 хилядолетие пр.н.е. Акадското му име e Harrānu, за „пътуване“ и също за „караван“.
В Библията се казва, че Тара (Битие 11:31) се настанява с фамилията си в Харан, след като напуснал Ур и от тук Авраам след това тръгва за Ханаан. (Битие 12:4).
До Харан се намирало светилището на лунния бог Син.
От края на 18 век пр.н.е. в северна Месопотамия се настаняват хуритите от Загрос- и Тавър – планина. През 15 и 14 век пр.н.е. Харан е към царството Митани.
Към края на 14 век пр.н.е. Харан е разрушен от хетите на Шупилулиума I. След това е на асирийците. По времето на Ашур-убалит II (611 – 609 пр.н.е.) е столица на асирийците, a през 610 пр.н.е. е завладян от съюзените меди и вавилонци при Набопаласар.
През началото на юни 53 пр.н.е. на 30 km южно от Кара, днес Харан, в северната част на Месопотамия (днес в Турция) се провежда Битката при Кара между римляните и Партското царство.
От 744 до 750 г. Харан е столица на Омеядския халифат.
На 7 май 1104 г. се провежда Битката при Харан между селджуците и Антиохийското княжество.