Шишман II: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Шишмановци, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
{{Български феодал или претендент за цар |
{{Български феодал или претендент за цар |
||
| име = Шишман II |
| име = Шишман II |
||
Ред 7: | Ред 6: | ||
| описание на изображението = |
| описание на изображението = |
||
| управление = претендент от [[1341]] |
| управление = претендент от [[1341]] |
||
| приел титла = |
| приел титла = |
||
| пълно име = |
| пълно име = |
||
| други титли = |
| други титли = |
||
Ред 23: | Ред 22: | ||
| трети брак = |
| трети брак = |
||
| династия = |
| династия = |
||
| баща = |
| баща = [[Михаил III Шишман Асен]] |
||
| майка = |
| майка = [[Анна-Неда]] |
||
| герб = |
| герб = |
||
}} |
}} |
||
Ред 75: | Ред 74: | ||
Шишман е кръстен на своя дядо [[Шишман I]]. Роден е вероятно в [[Търново]]. |
Шишман е кръстен на своя дядо [[Шишман I]]. Роден е вероятно в [[Търново]]. |
||
Баща му [[Михаил III Шишман Асен]] води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝ от времето на цар [[Иван Асен II]]. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в [[Тракия]]. През [[1330]] г. баща му губи [[битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]], в която и загива. След нея по време на т.нар. [[Среща в Мраката]] е решено на българския престол да седне |
Баща му [[Михаил III Шишман Асен]] води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝ от времето на цар [[Иван Асен II]]. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в [[Тракия]]. През [[1330]] г. баща му губи [[битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]], в която и загива. След нея по време на т.нар. [[Среща в Мраката]] е решено на българския престол да седне най-големият син на Михаил III [[Иван Стефан]]. |
||
8 месеца по-късно, през [[1331]] г. след дворцов [[преврат]] начело на държавата застава [[Иван Александър]] – племенник на Михаил III (син на сестра му). Бившата царица [[Анна Неда Сръбска|Анна Неда]] и синовете ѝ бягат в [[Ниш]], оттам в [[Дубровник]] и [[Неапол]], под натиска на [[Стефан Душан]]. |
8 месеца по-късно, през [[1331]] г. след дворцов [[преврат]] начело на държавата застава [[Иван Александър]] – племенник на Михаил III (син на сестра му). Бившата царица [[Анна Неда Сръбска|Анна Неда]] и синовете ѝ бягат в [[Ниш]], оттам в [[Дубровник]] и [[Неапол]], под натиска на [[Стефан Душан]]. |
||
Ред 81: | Ред 80: | ||
== Управление в изгнание == |
== Управление в изгнание == |
||
[[Файл:Ivan Alexander.jpg|мини|150п|Цар Иван Александър]] |
[[Файл:Ivan Alexander.jpg|мини|150п|Цар Иван Александър]] |
||
Шишман II не последва семейството си, а бяга в [[Константинопол]]. Той веднага е пратен при регентството начело с [[Анна Савойска]] и [[Йоан Кантакузин]], |
Шишман II не последва семейството си, а бяга в [[Константинопол]]. Той веднага е пратен при регентството начело с [[Анна Савойска]] и [[Йоан Кантакузин]], който признава титлата му „''Цар на България“''.<ref>Fine, John Van Antwerp (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-08260-5.</ref> |
||
В [[Велико Търново|Търновград]] това вбесява новия цар [[Иван Александър]], който настоява да му бъде предаден неговият „най-голям враг“. Първо е изпратено предупредително писмо, в което царят иска да му бъде предаден Шишман, а след това неговите посланици изискват да бъде незабавно изпратен в България. Йоан Кантакузин обаче отговаря, че ако Иван Александър обяви война на Византия, то ромеите ще пратят Шишман II с кораби до [[Видин]], където можел да разчита на голямата „''близост на рода“'' с местните хора, което щяло да предизвика гражданска война, или сам Кантакузин би поел на поход, в който мнозина биха се присъединили към Шишман. |
В [[Велико Търново|Търновград]] това вбесява новия цар [[Иван Александър]], който настоява да му бъде предаден неговият „най-голям враг“. Първо е изпратено предупредително писмо, в което царят иска да му бъде предаден Шишман, а след това неговите посланици изискват да бъде незабавно изпратен в България. Йоан Кантакузин обаче отговаря, че ако Иван Александър обяви война на Византия, то ромеите ще пратят Шишман II с кораби до [[Видин]], където можел да разчита на голямата „''близост на рода“'' с местните хора, което щяло да предизвика гражданска война, или сам Кантакузин би поел на поход, в който мнозина биха се присъединили към Шишман. |
||
Ред 88: | Ред 87: | ||
Повече сведения за Шишман II няма. |
Повече сведения за Шишман II няма. |
||
== Бележки == |
|||
<references/> |
|||
{{пост начало}} |
{{пост начало}} |
||
{{пост|[[цар на България]]|[[1341]]|[[?]]|[[Иван Александър]]|[[Иван Александър]]}} |
{{пост|[[цар на България]]|[[1341]]|[[?]]|[[Иван Александър]]|[[Иван Александър]]}} |
Версия от 19:20, 13 март 2019
Шишман II | ||
---|---|---|
претендент за цар на България | ||
Лични данни | ||
Управление | претендент от 1341 | |
Роден | ? | |
Второ българско царство | ||
Починал | ? | |
Баща | Михаил III Шишман Асен | |
Майка | Анна-Неда |
Шишман II е претендент за българския престол в изгнание, трети син на цар Михаил III Шишман Асен.
Родословие
Шишман I | ||||||||||||||||
Цар Михаил III Шишман | ||||||||||||||||
Петър (севастократор) | ||||||||||||||||
неизвестна по име дъщеря на Ана-Теодора Асенина | ||||||||||||||||
Цар Иван Асен II | ||||||||||||||||
Ана-Теодора | ||||||||||||||||
Ирина Комнина | ||||||||||||||||
Шишман II | ||||||||||||||||
Крал Стефан Първовенчани | ||||||||||||||||
Крал Стефан Урош I | ||||||||||||||||
Анна Дандоло | ||||||||||||||||
Крал Стефан Милутин | ||||||||||||||||
Йоан Ангел | ||||||||||||||||
Елена д'Анжу | ||||||||||||||||
Матилда дьо Вианден | ||||||||||||||||
Анна Неда | ||||||||||||||||
Витомир Тертер, син или племенник на хан Котян | ||||||||||||||||
Цар Георги I Тертер | ||||||||||||||||
Анна Тертер | ||||||||||||||||
Деспот Яков Светослав | ||||||||||||||||
Мария Тертер | ||||||||||||||||
внучка на Иван Асен II | ||||||||||||||||
Предистория
Шишман е кръстен на своя дядо Шишман I. Роден е вероятно в Търново.
Баща му Михаил III Шишман Асен води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝ от времето на цар Иван Асен II. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в Тракия. През 1330 г. баща му губи битката при Велбъжд, в която и загива. След нея по време на т.нар. Среща в Мраката е решено на българския престол да седне най-големият син на Михаил III Иван Стефан.
8 месеца по-късно, през 1331 г. след дворцов преврат начело на държавата застава Иван Александър – племенник на Михаил III (син на сестра му). Бившата царица Анна Неда и синовете ѝ бягат в Ниш, оттам в Дубровник и Неапол, под натиска на Стефан Душан.
Управление в изгнание
Шишман II не последва семейството си, а бяга в Константинопол. Той веднага е пратен при регентството начело с Анна Савойска и Йоан Кантакузин, който признава титлата му „Цар на България“.[1]
В Търновград това вбесява новия цар Иван Александър, който настоява да му бъде предаден неговият „най-голям враг“. Първо е изпратено предупредително писмо, в което царят иска да му бъде предаден Шишман, а след това неговите посланици изискват да бъде незабавно изпратен в България. Йоан Кантакузин обаче отговаря, че ако Иван Александър обяви война на Византия, то ромеите ще пратят Шишман II с кораби до Видин, където можел да разчита на голямата „близост на рода“ с местните хора, което щяло да предизвика гражданска война, или сам Кантакузин би поел на поход, в който мнозина биха се присъединили към Шишман.
Иван Александър вдига войската си при Сливен и тръгва на успешен в началото поход във Византия. Армията му е пресрещната край Одрин и вероятният резултат е победа за войските на Андроник III и Шишман II, или неясна победа. В крайна сметка е сключен мирен договор.
Повече сведения за Шишман II няма.
Бележки
- ↑ Fine, John Van Antwerp (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-08260-5.
Иван Александър | → | цар на България (1341 – ?) | → | Иван Александър |