Вацлав Трунечек: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| категория = учител
| категория = учител
| описание = български просветен деец
| описание = български просветен деец
| портрет =
| портрет = BASA-RZ-1039-1-14-1-Václav Truneček, 1898 (cropped).jpg
| портрет-описание =
| портрет-описание = Снимка от 1898 г. Източник: [[ДА „Архиви“]]
| роден-място = [[Прага]], [[Австрийска империя]]
| роден-място = [[Прага]], [[Австрийска империя]]
| починал-място = [[Разград]], [[Княжество България]]
| починал-място = [[Разград]], [[Княжество България]]

Версия от 08:50, 14 март 2019

Вацлав Трунечек
Václav Truneček
български просветен деец
Снимка от 1898 г. Източник: ДА „Архиви“
Снимка от 1898 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
11 януари 1902 г. (37 г.)
Вацлав Трунечек в Общомедия
Снимка на учители от Разградското петокласно училище през учебната 1888/1889 г. От ляво надясно седнали на пода: Димитър Т. Страшимиров и Алексей Шулговски; седнали на столове: Йордан Генчев, Илия Т. Илиев, Никола Кърджиев, Паскал Рачев; прави: Вацлав Трунечек и двама неуточнени

Вацлав Трунечек (на чешки: Václav Truneček), известен в България и като Венцеслав,[1] е български просветен деец и общественик от чешки произход.

Биография

Трунечек е роден на 20 май 1864 година в Прага, тогава в Австрийската империя, днес в Чехия. От 1882 до 1887 година учи в Пражката художествена академия. След завършването си заминава за Княжество България, където преподава рисуване в мъжкото класно училище в Разград. Преподава и в Русе, и в Казанлък.[2]

На 1 септември заминава за Солун, тогава в Османската империя, привлечен от Българската екзархия. Преподава в българската гимназия в Солун в учебната 1893/1894 година.[1] Напуска Солун на 28 септември 1894 година. По-късно се връща в Разград, където преподава до смъртта си в 1902 година. Работи и като художник към артилереийския отдел на Министерството на отбраната на България. В Разград Трунечек се ползва с голямо уважение от местното население. Жени се за българка разградчанка и е активен деец на местното читалище „Развитие“, на местното дружество „Юнак“ и на други местни обществени организации.[2]

Бележки

  1. а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 82.
  2. а б Slovanský přehled, 64, Knihtiskárna F. Šimáček, Praha, 1978, str. 194