Българска социалдемократическа партия (1891): Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 83.148.95.5 (б.), към версия на Nk Етикет: Отмяна |
м fixlink |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
}} |
}} |
||
'''Българска социалдемократическа партия''' (БСДП) е лява [[политическа партия]] в [[България]], създадена от [[Димитър Благоев]] и [[Янко Сакъзов]] на [[Бузлуджанския конгрес]] от [[1891]].<ref>http://www.bsdp.bg/document/?document_id=359</ref> Партията запазва това си име през следващите три годни – до [[1894]] – когато се обединява с [[Български социалдемократически съюз|Българския социалдемократически съюз]] в [[Българска работническа социалдемократическа партия|БРСДП]]. |
'''Българска социалдемократическа партия''' (БСДП) е лява [[политическа партия]] в [[България]], създадена от [[Димитър Благоев]] и [[Янко Сакъзов]] на [[Бузлуджанския конгрес]] от [[1891]].<ref>[http://www.bsdp.bg/document/?document_id=359 www.bsdp.bg]</ref> Партията запазва това си име през следващите три годни – до [[1894]] – когато се обединява с [[Български социалдемократически съюз|Българския социалдемократически съюз]] в [[Българска работническа социалдемократическа партия|БРСДП]]. |
||
== История == |
== История == |
||
Версия от 20:58, 15 март 2019
| Българска социалдемократическа партия | |
| Основател(и) | Димитър Благоев |
|---|---|
| Основана | 2 август 1891 г. |
| Разформирована | 1894 г. |
| Наследена от | БРСДП |
| Идеология | Марксизъм |
Българска социалдемократическа партия (БСДП) е лява политическа партия в България, създадена от Димитър Благоев и Янко Сакъзов на Бузлуджанския конгрес от 1891.[1] Партията запазва това си име през следващите три годни – до 1894 – когато се обединява с Българския социалдемократически съюз в БРСДП.
История
Първият учредителен конгрес на Българската социалдемократическа партия се състои през 1891 г. (20 юли – Илинден, 2 август по нов стил). Сбирката е проведена на връх Бузлуджа.
Вторият конгрес на БСДП се провежда 1892 г. в гр. Пловдив. По време на конгреса настъпва разцепление между две крила в партията. Групата около Димитър Благоев и Никола Габровски, която се придържа плътно към западноевропейската социалдемократическа идеология надделява и е взето решение за самостоятелно участие на партията в изборите за окръжни и общински съвети.[2] Другото крило, около Янко Сакъзов, Константин Бозвелиев, Сава Мутафов и др., смята, че в слаборазвити страни без голяма работническа класа като България социалистическото движение трябва да обхваща всички „производствени слоеве“.[3] След конгреса тази група създава отделен Български социалдемократически съюз (БСДС).
Разцеплението в партията е последвано от остри полемики в печата между двете групи. На изборите през 1893 година БСДП претърпява пълен провал, получавайки едва 570 гласа в цялата страна. Този неуспех смекчава позициите на Благоев и след продължителни преговори през 1894 година двете организации се обединяват в Българска работническа социалдемократическа партия. Разногласията в нея обаче остават и през 1903 година тя отново се разцепва.[3]
Общ съвет на БСДП
Общият съвет на БСДП е централен ръководен орган на Българската социалдемократическа партия. Избиран на конгресите на партията, като едновременно с това се определя и седалището му. Първият ОС, избран на Бузлуджанския конгрес, заседава в Търново.
ОС на БСДП има за задача да поддържа връзки с партийните дружинки в страната, да издава манифестите на партията, да поддържа международни връзки с други леви партии, да развива и разпространява идеите на БСДП. След споразумение с местните организации на партията излъчва кандидати за парламентарни избори.
След обединението със „съюзистите“ в БРСДП дейността му се поема от Централния комитет на БРСДП.
Източници
- ↑ www.bsdp.bg
- ↑ БКП в резолюции и решения, том 1, София, 1957, стр. 27
- ↑ а б Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 22 – 23.
