Мерсия Макдермот: Разлика между версии

Мерсия Макдермот
Mercia McDermott
	Мерсия Макдермот Mercia McDermott
английска писателка
Родена	7 април 1927 г. Плимът, Обединено кралство
Починала	28 март 2023 г. (95 г.) Уърдинг, Великобритания
Научна дейност
Област	История
Работила в	Софийски университет
Публикации	„Апостолът на свободата“ (1967)

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 10:58, 17 март 2019

Мерсия Макдермот (на английски: Mercia McDermott^[1]) е британска историчка и писателка, чуждестранен член на Българската академия на науките от 1987 година^[2] и доктор хонорис кауза на Софийския университет от 2007 година.

Нейната преподователска и научна работа е тясно свързана с България, където е живяла 27 години (1962 – 1989).

Биография

Ражда се в семейството на хирург и учителка. През 1948 г. завършва руска филология в Оксфордския университет. През лятото на 1947 г. с група английски студенти отива на бригада в бивша Югославия, където за първи път установява контакти с българи, включително с поета Павел Матев.

През 1947 г. за пръв път гостува в България, на тържество в бригадирския лагер „Дивотино“, на железопътната линия Перник – Волуяк. През 1948 г. участва в международната младежка бригада на язовир „Георги Димитров“ (днес „Копринка“). Там се запознава с Александър Макдермот, за когото се венчава веднага след прибирането им в Англия. През 1952 г. се ражда дъщеря им Александра Макдермот, понастоящем доктор по физикохимия.

От 1962 до 1989 г. с кратки прекъсвания, общественичката живее и твори в България. През 1963-1979 г. преподава в Английската гимназия в София. След това води курс по „Национално-освободителното движение в Македония“ в Историческия факултет на Софийския университет до 1989 г.

Дълги години писателката е председателка на Англо-българското дружество със седалище в Лондон. Тя е почетен гражданин на Карлово и Благоевград и носител на високи държавни отличия на България – Ордена на розата, ордена „Кирил и Методий“ и ордена „Мадарски конник“.

Творчество

A History of Bulgaria 1393–1885, Allen and Unwin, 1962
През 1962 г. Марсия Макдермот пише първата книга на английски по обща история на България, която обхваща събитията в периода 1392–1885 година.
The Apostle of Freedom (A portrait of Vasil Levsky against a background of nineteenth-century Bulgaria), Allen and Unwin, 1967
Втората ѝ и най-известна книга, свързана с България, е за Левски, „Апостолът на свободата“, посветена „на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“, преведена на български от Иван Градинаров през 1970 г. и преиздавана неколкократно.
Freedom or Death (the life of Gotsé Delchev), Journeyman Press, 1978
През 1978 г. излиза изследването ѝ за Гоце Делчев, „Свобода или смърт“, с което тя става доктор на историческите науки.
For Freedom and Perfection (the life of Yané Sandansky), Journeyman Press, 1988
Следва трудът ѝ за Яне Сандански, „За свобода и съвършенство“, Наука и Изкуство, 1987 – преведен от Веселин Измирлиев.
Bulgarian Folk Customs, Jessica Kingsley Publishers, 1998
В края на XX век Мерсия Макдермот издава „Български народни обичаи“, в която обяснява популярно религиозни, семейно-битови, трудови и други празници и ритуали, включително народни музикални инструменти, вярвания, суеверия и прочее.

Бележки

↑ Английското произношение на името е Мърша Макдърмът.
↑ Чуждестранни членове на БАН на сайта на БАН

Външни препратки

Илия Пехливанов, „Една ябълка за дъщерята на Британия (85 години от рождението на Мерсия Макдермот)“, в-к „Дума“, бр. 83, 7 април 2012 г.
Научна литература, свързана с Мерсия Макдермот, в Google Наука

[1] Английското произношение на името е Мърша Макдърмът.

[2] Чуждестранни членове на БАН на сайта на БАН

[1]

[2]

@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 Ражда се в семейството на [[хирург]] и [[учител]]ка. През 1948 г. завършва [[руски език|руска]] [[филология]] в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]]. През [[лято]]то на 1947 г. с група английски студенти отива на [[бригада]] в бивша [[Югославия]], където за първи път установява контакти с българи, включително с поета [[Павел Матев]].
-През 1947 г. за пръв път гостува в [[България]], на тържество в бригадирския лагер „Дивотино“, на железопътната линия [[Перник]] – [[Волуяк]]. През 1948 г. участва в международната младежка бригада на язовир „Георги Димитров“ (днес [[Копринка (язовир)|„Копринка“]]). Там се запознава с Александър Макдермот, за когото се венчава веднага след прибирането им в Англия. През 1952 г. се ражда дъщеря им Александра Макдермот, понастоящем доктор по [[атомна физика]].
+През 1947 г. за пръв път гостува в [[България]], на тържество в бригадирския лагер „Дивотино“, на железопътната линия [[Перник]] – [[Волуяк]]. През 1948 г. участва в международната младежка бригада на язовир „Георги Димитров“ (днес [[Копринка (язовир)|„Копринка“]]). Там се запознава с Александър Макдермот, за когото се венчава веднага след прибирането им в Англия. През 1952 г. се ражда дъщеря им Александра Макдермот, понастоящем доктор по [[физикохимия]].
 От 1962 до 1989 г. с кратки прекъсвания, общественичката живее и твори в България. През 1963-1979 г. преподава в [[Първа английска езикова гимназия|Английската гимназия]] в [[София]]. След това води курс по „Национално-освободителното движение в [[Македония (област)|Македония]]“ в Историческия факултет на Софийския университет до 1989 г.