Атанас Драгиев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 67: | Ред 67: | ||
{{СОРТКАТ:Драгиев, Атанас}} |
{{СОРТКАТ:Драгиев, Атанас}} |
||
[[Категория:Генерал-майори от Царство България]] |
[[Категория:Генерал-майори от Царство България]] |
||
[[Категория:Двадесет и шести випуск на |
[[Категория:Двадесет и шести випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]] |
||
[[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] |
[[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] |
||
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] |
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] |
||
Версия от 18:47, 17 март 2019
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Атанасов.
| Атанас Драгиев | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1906 – 1935 |
| Род войски | Пехота |
| Командвания | 12-и пехотен полк 2-ра пехотна дивизия |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Друга дейност | Народен представител в: XXVI ОНС VI ВНС I НС |
Атанас Драгиев Атанасов е български офицер, генерал-майор от пехотата и политик от политически кръг Звено. Участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на рота от 55-и пехотен полк през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 12-и пехотен балкански полк (1928) и на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1934 – 1935).
Биография
Атанас Драгиев е роден е на 15 август 1886 г. в град Казанлък. На 19 септември 1906 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. На 22 септември 1909 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като на 2 август 1913 г. е произведен в чин капитан.
През Първата световна война (1915 – 1918) капитан Драгиев е командир на рота от55-и пехотен полк, за която служба съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната „за отличия и заслуги през втория период на войната“ е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас[1]. На 20 юли 1917 г. е произведен в чин майор.
На 28 август 1920 г. е произведен в чин подполковник, като в периода от 1906 до 1923 г. служи в 23-и пехотен шипченски полк, Военното училище и 8-а пехотна допълваща част. През 1923 г. е назначен за командир на 3-то депо, през 1924 г. е назначен за командир на 3-а дружина, след което от 1926 г. служи в 8-и пехотен приморски полк.
На 9 март 1928 г.[2] подполковник Драгиев поема командването на 12-и пехотен балкански полк, на която длъжност е до 30 април 1928. През 1929 г. е назначен на служба в 4-и пограничен сектор, през 1928 г. е произведен в чин полковник. На 15 декември 1929 г., когато полковник Драгиев е командващ на Кърджалиския гарнизон е избран за председател на новосформираното Историко-археологическото дружество „Устра“.
От 1931 г. служи в 10-и пехотен родопски полк. През 1934 г. полковник Атанас Драгиев е назначен за командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия, на която служба е до 1935 г., когато е произведен в чин генерал-майор и уволнен от служба.
Политическа дейност
През 1923 г. подполковник Драгиев става член на Военния съюз, а после и на политически кръг Звено. Председателят на Военният съюз полковник Виктор Найденов при успешен преврат обмисля като втори вариант (след полковник Владимир Заимов) за министър на войната, да бъде назначен именно полковник Атанас Драгиев.[3] Бил е народен представител в 26 Обикновено и 1 Обикновено народно събрание. Отделно е бил подпредседател на 6 ВНС.[4]
Семейство
Атанас Драгиев е женен и има 2 деца.
Военни звания
- Подпоручик (19 септември 1906)
- Поручик (22 септември 1909)
- Капитан (2 август 1913)
- Майор (20 юли 1917)
- Подполковник (28 август 1920)
- Полковник (1928)
- Генерал-майор (1935)
Награди
- Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас (1921)
Образование
- Военно на Негово Величество училище (до 1906)
Бележки
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 191 – 192
- ↑ Според Руменин е от 1927 г.
- ↑ Георги Марков – Парола „Сабя“: Заговорите и превратите на военния съюз 1919 – 1936, София, 1992, с. 139
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 492, ISBN 954-528-790-X
Източници
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 284.
