Илия Куртев: Разлика между версии
м формат дати |
|||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
[[Категория:Български революционери]] |
[[Категория:Български революционери]] |
||
[[Категория:Български майори]] |
[[Категория:Български майори]] |
||
[[Категория:Десети випуск на |
[[Категория:Десети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]] |
||
Версия от 18:50, 17 март 2019
| Илия Куртев | |
| български опълченец общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
Илия Куртев Добрев е български общественик, опълченец и политически деец.
Биография
Роден е на 2 юли 1858 година в Ески Заара. Взема участие в Старозагорското въстание, за което е осъден на 101 години затвор в Диарбекир. Взема дейно участие в Руско-турската война. След Санстефанския мирен договор се отдава на каузата за обединение на българските земи.[1] Става деловодител и ревизор на Централното опълченско дружество в Пловдив след 1878 г. и се включва в съединисткото движение, обикаляйки градове и села, където основава комитети.[2]
Куртев издава възвание към населението на Източна Румелия, в което ги приканва да се включат в борбата за освобождаване на Македония. По време на Сръбско-българската война Куртев е начело на Самоковския доброволчески отряд.[1] От ноември 1885 г. е командир на Врачанското опълчение. Същата година служи в първи пехотен софийски полк. Завършва едногодишен курс във Военното училище в София през 1888 г.
В 1899 година става председател на основаното наново на Славянското благотворително дружество в София.[3] Бил е председател на дружествата „Родолюбец“ и „Сливница“.
По време на Балканските войни е етапен комендант на Радомир.[4]
Военни звания
- Подпоручик (14 септември 1885)
- Поручик (7 ноември 1888)
- Капитан (2 август 1893)
- Майор (28 юли 1913)
Бележки
- ↑ а б Янкова, Красимира. На 7 август умира Илия Куртев Добрев – опълченец и обществен деец // www.zarata.org, 7 август 2015. Посетен на 15 декември 2015.
- ↑ Маринов, Илия. Синове на отечествен дълг: Опълченци офицери, първостроители на Българската войска след Освобождението. Историко-документални животописи, том 1. „Св. Георги Победоносец“. с. 175.
- ↑ Лазарова, Емилия. Славянското движение в България. Славянското дружество в България, 1997. с. 13.
- ↑ Биография на сайта Бойна слава
