Електрически заряд

Серия статии на тема
Класическа електродинамика
Електричество Магнетизъм Електромагнетизъм
Електростатика Закон на Кулон Теорема на Гаус Електрически дипол Електрически заряд Интензитет на електрическото поле Електрично поле Електричен потенциал Електрет
Магнитостатика Магнит Магнитно поле Дипол Магнитен поток Магнитна индукция Интензитет на магнитното поле Магнитна проницаемост Магнитна възприемчивост Магнитен момент Намагнитване Феромагнетизъм Диамагнетизъм Парамагнетизъм Суперпарамагнетизъм Антиферомагнетизъм Феримагнетизъм Магнитна левитация Закон на Био-Савар Закон на Ампер
Електродинамика Електромагнитно поле Електромагнитна индукция Електромагнитно излъчване Дипол Сила на Лоренц Уравнения на Максуел Електромагнитен 4-потенциал Електричен потенциал Магнитен векторен потенциал Вълново уравнение Закъсняващ потенциал Оператор на Д'Аламбер Електрически диполен момент Електромагнит Ефект на Майснер
Електрическа верига Електрически ток Електрическо напрежение Волт-амперна характеристика Електрическо съпротивление Индуктивност Електрически капацитет Електрическа проводимост Електрически импеданс Закон на Ом Закони на Кирхоф Закон на Джаул-Ленц
Известни учени Хенри Кавендиш Майкъл Фарадей Андре-Мари Ампер Густав Кирхоф Джеймс Кларк Максуел Хайнрих Херц Алберт Абрахам Майкелсън Робърт Миликан Георг Ом Луи Неел

Електрически заряд (или количество електричество) е физическа характеристика на материята, водеща до поява на сила, когато се намира в близост до друга електрически заредена материя. Електрическият заряд може да бъде положителен или отрицателен. Обекти с еднакъв заряд са подложени на отблъскваща ги един от друг сила, а такива с различен заряд – на привличаща. Електрическият заряд създава електромагнитно поле.

Още древногръцкият философ Талес (640 – 546 г. пр.н.е.) описва как къс от кехлибар след натриване придобива свойството да привлича леки предмети – сламки или перушинки. Терминът електричество произхожда от гръцката дума „електрон“, която означава кехлибар.

Електричният заряд е фундаментална физична величина, която характеризира вътрешно присъщо свойство на електроните, протоните и други микрочастици. Единицата за електричен заряд се нарича кулон и се означава с С. Съществуват два вида електрични заряди, които условно са наречени положителни и отрицателни. Едноименните заряди се отблъскват, а разноименните се привличат.

В началото на 20 век американските физици Миликан и Флетчър провеждат т.нар. експеримент на маслените капки и установяват, че електричният заряд има дискретен характер. По-точно – той се отдава и приема като множество малки, еднакви по количество порции, наречени елементарен заряд. Елементарният електричен заряд е

е = 1,602.10^-19 С.

Носители на елементарен отрицателен заряд -е са електроните, а протоните – на елементарен положителен заряд +е. Зарядът на макроскопичните тела е алгебричната сума от зарядите на съдържащите се в тях протони (в атомните ядра) и електрони (в електронните обвивки на атомите). Тъй като този брой е еднакъв, при нормални условия повечето тела са електронеутрални. Експериментално е установено, че в природата съществува закон за запазване на електричния заряд, който може да се формулира така:

Пълният заряд (алгебричната сума от положителните и отрицателните заряди) в електрически изолирана система не се изменя, независимо от това какви процеси се извършват вътре в системата.

Това е основен физичен закон, който е в сила както при наелектризирането на макроскопичните тела, така и в света на микрочастиците.